Първопричината за кризата в Украйна са фашистите, олигарсите и западната експанзия

Шеймъс Милн
Гардиън


Такова нещо вече сме виждали. Продължаващите два месеца украински протести западните медии показват по добре отрепетиран сценарий. Борците за демокрация се сражават с авторитарния режим. Демонстрантите настояват за правото си да бъдат част от Европейския съюз. Но руският президент Владимир Путин им отне шанса за свобода и просперитет.
Тази история сме я слушали многократно, включително по време на Оранжевата революция преди десетилетие. Тя обаче отговаря само донякъде на реалността. Евросъюзът никога не е предлагал и едва ли някога ще предложи на Украйна покана за членство. Така се случи в Египет миналата година: президентът, който протестиращите искат да свалят, бе избран на избори, определени от международните наблюдатели като честни. А много от хората по улиците не са кой знае какви радетели за демокрация.
От съобщенията на медиите по никакъв начин не можеш да разбереш, че в центъра на протестите и нападенията срещу държавни сгради са крайно десни националисти и фашисти. Една от трите основни партии, оглавяващи кампанията, е антисемитската "Свобода", чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че "московско-еврейска" мафия контролира Украйна. Американският сенатор Джон Маккейн обаче миналия месец радостно излезе заедно с него на сцената в Киев. Партията, която днес управлява в град Лвов, в началото на месеца застана начело на факелното шествие от 15 000 души в памет на лидера на украинските фашисти Степан Бандера, чиито отряди са воювали на страната на нацистите през Втората световна война и са участвали в изтребването на евреите.
Получава се така, че през седмицата, когато се отбелязваше Денят в памет на Холокоста, обявен в чест на освобождаването от Червената армия на Освиенцим, западните политици приветстваха на улиците в Киев привържениците на онези, които са помагали в извършването на геноцида. По време на протестите обаче "Свобода" беше изтласкана встрани от още по-екстремистки групировки, такива като "Десния сектор", който настоява за "национална революция" и заплашва с "продължителна партизанска война".
А ЕС не обръща на това внимание. Той няма време: той подтиква Украйна да подпише споразумението за асоцииране и й обещава кредити в замяна на режим на строги икономии в рамките на предложената от Германия инициатива за отварянето на Украйна за западните компании. Протестите бяха провокирани от отказа на Виктор Янукович на предложението на ЕС, след което Путин предложи на Украйна помощ от 15 милиарда долара.
Украинците обаче нямат единно мнение както по въпроса за европейската интеграция, така и за протестите. По тези въпроси между тях има дълбоко разделение и линията на това разделение минава основно между рускоезичния Изток и Юга (където до днес силна подкрепа има комунистическата партия) и националистично настроената Западна Украйна. Промишлеността в източната част на страната е ориентирана към руските пазари и конкуренцията от страна на ЕС ще я погуби.
От 1990-те години Западът се опитва да използва тази историческа разделителна линия в Украйна, за да отслаби руското влияние. Той настойчиво се опитва да привлече Украйна и в НАТО. Западът подтикваше лидерите на Оранжевата революция да изпратят украински войски в Ирак и Афганистан.
На разпростирането на НАТО на изток попречи войната през 2008 г. в Грузия, а също така избирането на Янукович, чиято платформа беше неприсъединяването. Днес обаче генералният секретар на НАТО Расмусен разпръсна съмненията, че опитите на ЕС да съблазни Украйна са тясно свързани с военната стратегия на Запада. Той заяви, че несполучилият пакт с Украйна е можело да стане "голяма подкрепа за евроатлантическата сигурност".
Това обяснява защо такива политици като Джон Кери и Уилям Хейг толкова яростно осъждат насилието от страна на украинската милиция (в чиито редици има вече няколко убити). В същото време обаче те проявяват изключителна сдържаност по повод на убийствата на хиляди протестиращи след миналогодишния преврат в Египет.
Разбира се, Янукович по никакъв начин не може да бъде наречен прогресивен ръководител. Него го подкрепят милиардери-олигарси, взели под контрола си ресурсите и приватизирали фирмите след разпадането на Съветския съюз. В същото време те финансират опозиционни политици и протестиращи. Едно от обясненията на днешните проблеми на украинския президент е следното: на кликата на олигарсите й е омръзнало покровителството на властта над самонадеяната група, известна като "Семейството".
Гневът срещу корупцията и неравенството, икономическата стагнация и бедността, както и възмущението от полицейското насилие, накараха много обикновени украинци да се присъединят към протестите. Както и Русия, Украйна бе разорена от извършената през постсъветските години неолиберална шокова терапия и масова приватизация. За пет години страната загуби над половината от своя национален доход и до днес не се е възстановила напълно.
Основните лидери на опозицията и протестното движение обаче не предлагат никаква истинска алтернатива и със сигурност не възнамеряват да предизвикват олигархията, която държи в хватката си Украйна. Янукович вече направи сериозни отстъпки, като уволни премиера, покани в правителството лидери на опозицията и отмени приетите антипротестни закони.
Скоро ще се разбере дали тези мерки ще успокоят протестиращите или ще им дадат нови сили. Опасността от разрастването на конфликта обаче (водещи политици вече предупреждават за гражданска война) е напълно сериозна. Има други стъпки, които биха могли да помогнат за справяне с кризата: създаване на широко коалиционно правителство, референдум за присъединяването към ЕС, преминаване от президентска към парламентарна форма на управление и по-голяма регионална автономия.
Разпадането на Украйна няма да е чисто украинска работа. Така, както Китай започва да предизвиква господството на САЩ в Източна Азия, разпадането на Украйна може да въвлече външни сили, а това ще доведе до стратегически сблъсък. Само украинците могат да преодолеят своята криза. А продължаващата външна намеса е опасна и провокационна.