Първомайската вечер на мадам Пени

Георги Коновски

Мадам Пени се протегна отегчено. Пак сряда, пак вечер, пак сама, пак скука... Мъжът й на бизнес среща, дъщерята не се е прибрала от училище, познатите кой знае накъде са...
Макар че – честно казано, знаеше добре, че мъжът й е при новата си любовница. Оня ден й поръчал „Лексус”, та тая вечер тя ще си плаща за колата. Хубаво де – нека се радва човекът, нека се наслаждава и разтоварва от бизнеса... Мадам Пени не е някаква селяндурка, че да ревнува. Нали фирмите са си на нейно име, нали картата отваря безотказно бутиците в моловете, нали и тя е оставена като волна птичка...
Да, де – познати и тя има. При това двама. Млади, яки жребци. Е, тая вечер не й трябваха – беше решила да си почива, та кой ги знае де са се запилели. Спокойно, друг път ще знае и поне единия ще държи в бойна готовност. Не се знае кой какво...
А щерката... Мадам Пени се замисли... Малко позанемари възпитанието напоследък. Оправи нещата с директора на школото, приятели намекнаха някои неща на математичката, подсигури с някои спа процедури жената на историка чак до лятото, дари официално на училището гориво /официалната стойност в левове на ръка комуто трябва/... Обаче и с момичето трябва да поговори...
Макар че... Абе, днешните момичета са такива само по документи. Да, мадам Пени е модерна жена, нищо против няма детето да се развива, да пробва всичко... Ама малко я е страх. Така – да стане поне в осми клас, че да може после с частни уроци да завърши нещо. Не е важно какво. И средно ще купи, и висше ще финансира – само да има тапийка детето. Не за друго. Я що мърли се фукат с по две-три висши, при това от най-скъпо продаващите дипломи вузове. Мигар дъщерята на Пешо Слона е по-лоша от тях? И не бива после – когато мама и тате й купят място на телевизионна водеща, някоя дрисла да я гледа отгоре...
Чу се отварянето на решетката. После на външната врата. Накрая на вътрешната. Идеше си мамината...
- О, ама ти тук ли си? – изненадано я погледна Хортензия-Илайла...
Мадам Пени се надигна от дивана.
- Де ходиш, бе мами?
- Споко, мамче, Първи май е! Пих сокче в едно кафене, пък не видях, че е станало посреднощ. Тати пак ли...
- Да, да! Работи! Ден на труда е! Няма отдих за работяги като него! Има бизнес срещи –  мадам Пени държеше на фасона, не бива да се развяват кирливи гащи дори из къщи...
Хортензия-Илайла метна чантичката си в ъгъла. Малка, изящна чанта, която на теория съдържаше учебниците и тетрадките на една седмокласничка за цял учебен ден. Маркова – най-важното.
И тогава мадам Пени реши да повъзпитава малко щерката.
- Мами, как е в училище? Стана ли отличничка? Едно време в нашето училище отличничките манифестираха на Пъри май с надпис „Отличник!”
Хортензия-Илайла се захили – къде от смях, къде от щастливо прекараната вечер.
- Мамииии... Спокойно, нали двойки няма...
- Да, ама аз искам да те видя на таблото на отличниците, да се похваля пред приятелките... Я виж – Ния спечелила някакъв конкурс, в Гърция я пращали по някакъв проект, много приказват за нея...
Хортензия-Илайла се прозя:
- Мами, остави я тая тъпачка...
- Ма как ще е тъпачка, я виж, в Гърция я пратиха?
- Тъпо е, бе мамо, тъпо е да се напъваш с четене, с учене, с разни проекти... Много тъпо! Ходила в Гърция... И какво? Вие пък мен ще заведете... Без да се моря... Я как хубаво беше миналото лято, като ходихме на Санторини и в Египет...Пък тая шмугла да учи – като си няма мама и тати...
И делово заровичка из чантата на майка си за табакерката с цигарите. Що да се нерви с някакви тъпи зубърки, дето по акъл не й бяха и на малкото пръстче...