Първият в света Карлос Насар пред Efirbet: Чувствах щангата лека, знаех, че няма кой да ме спре

Той е само на 17 години, но вече дава сериозна заявка да се превърне в голямо име за родния ни спорт. На Шампионата на планетата по вдигане на тежести в Ташкент, Карлос Насар показа завидна класа и спечели по категоричен начин златния медал в двубоя, като постави и нов световен рекорд в изтласкването в категория до 81 кг. Световната титла на Карлос е първа за българските щанги от 14 години насам.

В специално интервю за ЕфирБет Карлос Насар описва знаменития си триумф и говори за следващите си спортни предизвикателства на подиума.

Карлос, когато тръгвахте за Узбекистан, какво представяне очаквахте?

Бях уверен в силите си и вътрешно в себе си вярвах, че ще стана шампион. Тръгнах с шампионска нагласа и с такава излизах за опитите си.

Откъде идваше тази увереност?

Основната причина е, че резултатите ми на тренировка бяха далеч по-добри от заявките и на италианеца, и на колумбиеца, и на другите. Иначе умишлено ние тръгнахме с по-малка заявка, тъй като аз предварително бях проучил профилите на моите съперници и избрахме тактика, спрямо техните качества и постижения. 

Липсата на основния конкурент Ли Дайн улесни ли Ви? 

За мен единственото, което беше от значение, е да вдигна тежестите, с които се справях на тренировка и които бяха по силите ми. Знаех, че ако го направя, няма кой да ме спре. Що се отнася до Ли, той не вдига заради ковид мерките. Световен шампион е в изхвърлянето и много силен състезател, и ако беше в Ташкент, щеше да се получи оспорвана и равностойна битка. Дайн има 175 кг в първото движение, но аз съм вдигал и повече на тренировки. Дори един път вдигнах същата тежест и на турнир. Така че нямаше да бъда притеснен, но от гледна точка на спорта, щеше да е по-интересно за зрителите. Надявам се с Ли да се срещнем на следващото световно след около една година, което ще бъде в Китай.

След кой опит усетихте, че златото е Ваше?

След първия на 200 кг изтласкването, когато щангата ми бе лека. Знаете, че има дни, когато повече тежи и не се чувстваш добре. Но сега бях в пълна кондиция и бях съсредотечен.

Наложи ли се да сваляте много килограми преди състезанието? 

Само три бяха една седмица по-рано, което е нищо. Аз спазвам специална диета през цялата подготовка. Пет месеца преди състезание зная в коя категория ще участвам и не си позволявам да тежа повече от 4 кг от допустимото. 

Кой беше първият човек, на когото се обадихте, след като станахте първи? 

След като се върнах в хотела, веднага звъннах на майка ми, защото за мен семейството е над всичко. Щях да я набера още от залата, но не вземам телефона със себе си, за да нямам странични мисли и да не се разсейвам.

Спазвахте ли някакъв ритуал преди опитите?

Преди всеки опит показвах уважение към публиката и съдиите, като им се поклонявах. Включително и след единствения ми неуспешен опит в изхвърлянето. 

Кои от получените поздравления са най-ценни за Вас?

Тези от бившия световен рекордьор в изтласкването от Китай, който ме поздрави в социалните мрежи, от всички  участници в категорията и преди всичко от Мохамед Ехаб. Египтянинът е отличен щангист, но макар че дойде в залата не излезе за опити, тъй като не успя да се възстанови от травма.

На кого сте благодарен?

На моя личен треньор Илиян Илиев, който ме направи това, което съм в момента и без който нямаше да постигна тези успехи.

Кога ще научите в коя нова категория ще вдигате?

Предполагам през следващата година. Сега в Ташкент имаше конгрес на световната централа, на който се обсъждаха промените в категориите. Занапред те няма да са същите, а аз ще вдигам задължително в категория, която е олимпийска, тъй като целта ми е титлата на Игрите в Париж. Първо обаче трябва да взема олимпийска квота. За мен няма да е проблем дали новата ми категория ще е 89 кг или по-малко, поради това че без проблеми качвам килограми.

Как Ви посрещнаха в Червен бряг?

Страхотно. Нямам думи да благодаря на тези топли и мили хора, които са част от моя живот – семейство, близки, приятели, съграждани.

Какво Ви казват хората, когато Ви спират по улиците?

Казват ми: Благодаря, че ни караш да се чувстваме горди българи. За мен това е най-голямото признание – че имам възможност да правя българите щастливи.

Как прекарвате малкото си свободно време?

Имам сериозна приятелка, с която посещаваме забележителностите на България. Те са толкова много, но искаме да ги видим всичките. Така че, когато не съм на лагер, сме по най-различни приказни места и доста вече сме обиколили. 

Как върви училището?

Ако трябва да съм честен, не съм пълен отличник, защото тренировки и училище не са идеалната комбинация, но не съм и слаб ученик.

Какви са амбициите Ви за европейското в София през април и оставащите големи първенства да Олимпиадата през 2024 година?

Само титли и нови световни рекорди. В София ще е вълнуващо, тъй като за първи път искам да стана шампион при мъжете пред наша публика. Общо до Игрите в Париж и по пътя към върха, към който съм се устремил, има две европейски и две световни първенства. Оптимист съм и знам, че завися от себе си дали ще успея да взема всяко златно отличие. Дано само всичко е наред и да съм здрав. Останалото, което се иска от мен, ще го направя.