Първият дом на Господ в Пловдив

Разказът ми е за един от първите домове на Христос по нашите земи - черквата "Св. св. Константин и Елена" в Старинен Пловдив. Нейната история започва още от ІV век.
В 854 г., с твърдото  и непреклонно решение на Борис І, българите приемат християнството, а официална държавна религия то става при сина му Симеон. Но привърженици и поклонници на християнската вяра у нас е имало в много по-далечни векове. В 306 г. починал Цезар Констанций Хлор, който прекратил гоненията на християните. Тогава бил провъзгласен за император 32-годишният му син Константин - любимец на народа. Той от младини опознал християнството благодарение на майка си Елена - умна, красива жена, първа съпруга на баща му. Елена прегърнала новата вяра и отишла в Ерусалим да продължи делото на Христос. Там тя намерила кръста, на който бил разпънат Спасителя и построила в Ерусалим, във Витлеем и на Елеонската планина много черкви.
И синът Константин станал добър християнин. Благодарение на кръста, който му подал в един знаменателен сън самият Христос, той победил Марсенций в решителна битка и управлявал Източната Римска империя цели 31 години. И Константин Велики построил много черкви и храмове на Господ във Византия и в нейната столица Византион - Константинопол (Цариград). Той живял десетина години след майка си Елена и починал в 337 г.
Преданията разказват, че Апостол Павел първи е проповядвал по нашите земи християнството. Доста от бесите - тракийско племе, приели новата вяра и започнали да палят свещи, да се молят на Христос в малки храмове. Библията е преведена на езика на бесите. Стара легенда разказва, че в 304 г., по времето на Диоклециан, на 20 август, пред източната порта на Пловдив, заради християнската им вяра били обезглавени 40 мъже.
В 313 г., по времето на Константин Велики, е издаден Миланският едикт, с който се позволявало да се строят християнски храмове. В Източната Римска империя християнството вече е признато за официална религия и гоненията на поклонниците са прекратени. В града край Марица, до крепостните стени, е издигнато първото ранно християнско светилище, което приютява костите на мъчениците за вярата Христова. А когато името на Константин Велики се вписва в пергаментните листове като "светец", малката черква е обречена на него и на майка му и тя става храм "Свети равноапостолни Константин и Елена" - дом на Христа. 
Бурна е историята на града. Преживява  небивал разцвет, но и палежи, и разруха. В V век Атила погребва древното му величие. Малката черквица също е съсипана. После градът отново се изправя, край крепостния му зид се бялва черквата. В VІ век българите се настаняват в Горна и Долна Мизия, но Плодин (Пловдив) става тяхно владение през 812 г., когато отрядите на кан Крум налитат на крепостта и я превземат. Повелята на Крум е да се запази градът! Днес в големия жилищен комплекс "Тракия" се извисява внушителен паметник на кан Крум.
След покръстването на българите, по времето на цар Симеон Велики, Филипопол има широка известност и в града се строят големи и малки черкви. Някои от тях надрастват Бялата черква, но тя си остава най-тачената. В 917 г. ордите на киевския княз Светослав завладяват града и сриват величието му. В същата година византийското иго хвърля тежката си сянка над българските земи. В продължение на два века в черквата "Св. св. Константин и Елена" се чува само гръцко песнопение. 
През 1186 г. братята Асен и Петър прогонват потисниците. Следват погромите на кръстоносците от Третия поход, унищожителните пожари на цар Калоян. Идва и Иван Асен ІІ. Зареждат се различни владетели в града - ту гърци, ту латини, ту българи до 1364 г. Оттогава започва петвековната турска робия...
Помръква вековната слава на града. Много от черквите му са разрушени, други са превърнати в джамии, но през цялото време на турското иго малката черквица край Хисар капия съществува. Християните били оставени под духовната власт на гърците. В много от пловдивските черкви, както и в "Св. св. Константин и Елена" богослужението било на гръцки език.
В 1410 г. градът пада в ръцете на Сюлейман и отново лумват пожари. Разрушена е и Бялата черква. В края на ХVІ век, в края на ХVІІІ век - нови погроми. Повече от сто и седемдесет десетилетия Бялата черква възкръсвала като феникс от пепелищата!
В 1830 г. някогашният голям храм "Св. св. Константин и Елена" се превърнал в малка дървена еднокорабна постройка с невзрачна звънарница. Тогава чорбаджи Вълко Куртович-Малкия, един от благодетелите на града, издействал султански ферман за нейното възобновяване. Копривщенците Моравенови - братята Тодор, Петко и Душко, били добри българи, богати, успели майстори-абаджии и гласовете им се чували в града на тепетата. Те дарили стотици грошове за съзиждането на български училища из Пловдив, а черковният настоятел Тодор Моравен имал най-големи заслуги за издигането на новата сграда на черквата "Св. св. Константин и Елена" - за двадесет години събрал 200 000 гроша за строежа й! 
Била съградена трикорабна базилика с размери 29 на 18 м, каквато е и днес. Архитектурата й, типична за ХІХ век, е дело на Петко Петков от Брациговската школа. Иконостасът е изработен във Виена от Йоан Пашкула от с. Мецово. За първообраз е послужил олтарът на виенската православна черква "Св. Георги". Той е в бароков стил и покорява с уникалната си позлата и полихронна украса.  
Същият резбар прави балдахина на Светия престол и архиерейския трон. С прекрасните си стенописи, с майсторски изографисаните си икони черквата блести от красота! Изписана е от най-големите ни майстори-зографи. Захарий Зограф е рисувал първия ред на иконостастните икони, направил е и царските икони на Господ, на Богородица, Йоан Кръстителя и на Константин и Елена.
Станислав Доспевски рисува образа на Варвара, а Никола Одринчанин създава Петър и Павел. Тук са работили още Стефан Андонов и Атанас Гюдженов от Пазарджик. Те правят позлатата, рисуват стените, изписват сцени от живота на Спасителя, на Богородица и светиите.
Черквата е осветена през 1832 г. Тодор Моравенов дарява чудотворната икона на Константин и Елена. Храмът има два празника: на 21 май - денят на Константин и Елена, и на 20 август, когато е била жестоката казън на пловдивските мъченици за Христовата вяра.
До северозападния ъгъл на храма се издига 13-метровата бяла камбанария. Тя е на пет етажа и има две камбани. Дворът на черквата е бил малък манастирски комплекс. В Божигробски метох през ХVІІ и ХVІІІ век са отсядали монаси от Ерусалим. В южната част пък се е помещавало някогашното енорийско училище. Сега там е устроена Иконна галерия, в която са събрани ценни експонати от ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век. На северната страна е имало аязмо с лековита вода за душевно болни и бездетни.
Днес храмът "Св. св. Константин и Елена" е скъп дом за поклонници и за любители на ценното иконно християнско наследство и изкуство.


Храмът "Св. св. Константин и Елена"


Иконостасът - царствено великолепие и тържественост

Св.св. Константин и Елена

Заради християнската им вяра пред източната порта на Пловдив били обезглавени 40 мъже