Първите стъпки на Народната библиотека

Славейковият псалтир и Четириевангелието от XV век, хюкюм (заповед) на султан Мурад Четвърти и псалтир на арабски и латински език от XVII век, постъпил от библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин, са сред ценните експонати от фондовете на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", които ще бъдат показани до 17 май на изложба за основаването й.
Експозицията "Националната библиотека на България - първи стъпки в осъществяването на една идея" бе открита вчера в централното фоайе на  библиотеката, съобщиха организаторите.
Изложбата е част от програмата на Националния комитет за честване на 135-годишнината от Освобождението на България и възстановяването на българската държавност. Представени са оригинални документи като автентичния Протокол за учредяване на Софийската публична библиотека и първите нормативни документи по уреждането на институцията, кореспонденцията на Пенчо Славейков, митрополит Климент, Райчо Каролев, Константин Иречек, Пейо Яворов като служители на библиотеката, снимки на сградите, в които тя се е помещавала в 135-годишната си история. За първи път се експонират също ведомостите със заплатите на библиотечните работници от 1915 г. и от 30-те г. на XX в., както и уникални албуми от сбирката "Портрети и снимки".
Националната библиотека е една от първите институции на нова България. Избраната временна библиотечна комисия се наема да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав", като за рождена дата се смята 10 декември 1878 г. На 4 април 1878 г. българският учител Михаил Буботинов оповестява идеята за създаването на Публична библиотека в бъдещата българска столица, а губернаторът на София Пьотър Алабин, известният учен проф. Марин Дринов и други интелектуалци подкрепят инициативата. На 15 януари 1879 г. Софийската публична библиотека отваря врати за читателите си. Основите на днешната национална съкровищница са поставени с помощта на ценни дарения от книги, ръкописи и документи от много културни дейци и техните наследници, припомня БТА.