Първичните екосистеми в България

България е на второ място в света по броя на биосферните си резервати. Страната е известна с богатата си и изключително красива природа.
На малката й територия, само 111 хил. кв. км, са регистрирани повече от 3500 защитени природни обекта. От тях над 90 са резервати. Това са защитени природни обекти с първични екосистеми или богати в генетично отношение биоценози, където се осъществява научно сътрудничество между страните - членки на ЮНЕСКО. Целта на обявяването на биосферните резервати е да се запазят за поколенията типични екологични системи, на чиято територия се намира характерна и специфична за района фауна и флора, която трябва са се съхрани.
В страната са признати официално от ЮНЕСКО за биосферни 17 резервата. Сред тях са Сребърна, Камчия, Чупрене, Парангалица, Боатин, Узунбуджак, Червената стена, Славянка, Баюви дупки - Джинджерица, Бистришко бранище, Царичина, Джендема, Маричини езера, Купена, Дупката, Мантарица, народният парк "Стенето". Всички те са с най-слабо засегнато естествено равновесие от дейността на човека. Известни са с уникалните си растителни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга като изчезващи.
Резерватът Чупрене, който се намира в Западна Стара планина на границата със Сърбия, обединява и землището на съседния Орлов камък. Бранището е сред най-ценните български резервати, защото макар и с не толкова голяма площ  (1439,2 ха), притежава една почти девствена горска екосистема, която очаква да бъде открита и изследвана от специалистите. Той е включен в списъка на биосферните резервати към ЮНЕСКО. Повече от 90% от територията му е покрита с гора. Смърчовата гора - чиста или смесена с други дървесни видове, е повече от 100-годишна. Срещат се и букови и иглолистни гори, в които букът е на 130-150 години, а средната височина на дърветата почти достига 30 метра. Освен тези дървесни видове, тук растат ела, бреза, планинска елша, явор и други.
Голямо внимание заслужава и разнообразният птичи свят. За съжаление от него са изчезнали лешоядите, които се срещат засега в Маджарово, намиращ се в Южна България близо до границата с Турция. Запазили са се обаче някои редки за страната защитени птици като скален орел, ястреб, бухал, орехче, кълвач, гарван, кръсточовка и други.
Емблематичен за района е глухарът. Тук е една твърда стара изолирана вече популация на глухара. Сведенията за нея датират от ХVІІІ-ХІХ век. Птицата е ценен ловен обект, желан трофей за български и чуждестранни ловци.
В резервата обитават още дивата котка, бялката, златката, лисицата, благородният елен, сърната, дивата свиня, вълкът. Сред това многообразие на флората и фауната човек се чувства респектиран от величието на българската природа.