Първи сме в ЕС по усещане за корупция
България е страната в ЕС с най-високи нива на "усещане за корупция" и респективно на дъното на европейската класация по ефективна борба с корупционните практики. В класацията на асоциация "Прозрачност без граници" страната ни се нарежда до Буркина Фасо и Гана. От европейските държави близък до нашия индекс имат Гърция и Румъния.
Най-ниски са нивата по този показател в Дания.
Проучването обхваща общо 180 държави. В класацията България заема 77-о място с резултат от 42 точки. Дания, която има най-добри показатели, получава 88 точки. В дъното е Сомалия с едва 10 точки.
Индексът не е просто показател за брой дадени и получени подкупи. Той отразява възприятията за корупцията в цялост - корупционното явление в неговата пъстрота и разнообразие, уточниха от организацията. В индекса се включват също способността на държавата да налага прозрачност и отчетност, ефективното съдебно преследване, защитата на разобличаващите корупция, на журналистите, несъразмерната административна тежест, степента на овладяване на държавата, административните услуги и др.
За България индексът се базира на 10 различни многопрофилни изследвания, в които са се включили представители на бизнеса, на администрацията, граждани.
Страната ни устойчиво е на опашката на Европейския съюз. В последните 10 години само веднъж страната не е била на последно място – през 2012 г., когато Гърция изпадна в тежка криза и стана извънсистемен играч, посочиха от организацията. Сега Гърция има преднина с 3 точки. В сравнение с Югоизточна Европа средният индекс е 41 пункта, като след България за този район са Турция с 41 пункта, Сърбия – с 39, Босна и Херцеговина – с 38.
България и Румъния отчитат известен напредък в последните години, пише в документа, но се отбелязва, че в нашата страна миналата година е имало "сериозен корупционен скандал". Допълва се, че въпреки наблюдението на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, България и Румъния показват "малък напредък" в реформата на съдебната система и борбата с корупцията.
В България много граждани нямат доверие на политическите институции и не се чувстват добре представени. Надзорът над финансирането на партиите е ограничен и в страната липсват независими и прозрачни медии, се допълва в текста. Често остава неясно кой притежава дадена медия, много медии са финансово зависими от държавна реклама, а това може да повлияе на работата им и да се отрази на критиката, която иначе биха приложили към правителствените власти, се посочва в анализа.
