Първи сме по фалити на фирми в Централна и Източна Европа

Близо 2,5 пъти са се увеличили фирмите в несъстоятелност у нас през 2012 спрямо 2011 година, отчитат от „Coface България“. Ако през 2011 година фирмите в несъстоятелност са били 390, то през миналата година вече достигат 1 339. Това е увеличение от над 243% и превръща България в лидер по фалити в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
На фона на общия брой фирми - 380 хил. през 2012 година, делът на тези в несъстоятелност е под 1%. Активните фирми обаче са не повече от 60-70 хил. Освен това кредиторите избягват процедурите по несъстоятелност и предпочитат да събират вземанията си на по-ранен етап, обясни управителят на "Coface България" Милена Виденова, цитирана от investor.bg. Това означава, че проблемите с неплащането се задълбочават. Очакванията са през следващите две години броят на фирмите в несъстоятелност както в България, така и в Европа да се увеличи.
Основните причини за фалитите у нас са голямата задлъжнялост на бизнеса, високите финансови разходи, променливите цени на суровините и ниската ликвидност. Главен проблем представлява и неефективното законодателство в областта, допълни Виденова.
Средно съдебните процедури по несъстоятелност у нас се проточват малко над 3 години. Но има и производства, които се бавят повече от 10 години, докато в Европа тенденцията е сроковете да се скъсяват. Не е решен и проблемът с обявяването на несъстоятелност със задна дата, което ощетява кредиторите и е предпоставка за измами.
Най-проблемните сектори у нас, в които се наблюдава концентрация на фирми в затруднение и несъстоятелност, са строителството, товарните превози, добивният сектор, производството на текстил и търговията на дребно. Като най-успешни се открояват фармацевтичният сектор, ИТ-сектора, услугите за фирми и селското стопанство.
Като цяло за Европа най-проблемни също са строителството, производството и търговията. Най-силни са секторите с висока добавена стойност, както и образованието, и здравеопазването, въпреки че се нуждаят от реформи.
Хърватия е втората държава в региона със сериозни проблеми с несъстоятелността след България. За една година броят на фалиралите фирми в страната, която от 1 юли става член на ЕС, е нараснал близо 2 пъти. Трета е Словения, където процедурите по несъстоятелност са се увеличили с близо 40% за година.
Статистиката показва, че проблемите се разпростират и в държавите от ЦИЕ, които се считаха за двигатели на региона - Полша и Турция. Политическото настроение в южната ни съседка засяга чуждите инвестиции, от които турската икономика е изключително зависима. Икономиката на Полша все още се отличава с ръст на важните макроикономически индикатори, но проблемите в икономиката стават все по-забележими.
На другия полюс са Латвия, Естония и Украйна, където през 2012 година се наблюдава спад на случаите на несъстоятелност. Латвия беше една от държавите, които пострадаха най-много от кризата, но след процеса по стабилизация през 2010 година броят на фалитите намалява, а темповете на растежа се засилват. Подобни са тенденциите и в Естония.
В Украйна се отчитат 30% по-малко компании в несъстоятелност през 2012 година спрямо 2011 година. Страната обаче продължава да се бори с неефективните процедури по несъстоятелност. Позитивни сигнали се наблюдават и в Сърбия, където се отчита още по-рязък спад на компаниите в несъстоятелност - с близо 44%. Това обаче се дължи на правителствено постановление, което преустановява практиката за автоматична несъстоятелност.
За настоящата година от "Coface" очакват ситуацията да продължи да се влошава и производствата по несъстоятелност да се увеличат в повечето държави от ЦИЕ. Според прогнозата през тази година Полша ще усети кризата в много по-голяма степен. Конкретно за България се препоръчва да бъде реформирано законодателството в областта, както и държавата да започне да се издължава на доставчиците си, 90% от които са малки и средни фирми, коментира Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители.