Първи между равни

Глобалната финансово-икономическа криза прекрои световното икономическо, геополитическо и геостратегическо равновесие. Развитите държави на Запада, начело със САЩ, още дълго време ще се възстановяват от дълбоката рецесия. Икономическият център на света определено се измества от Атлантическото към Азиатско-Тихоокеанското пространство. Всъщност възникна въпросът кои страни и региони загубиха и кои спечелиха позиции в резултат на кризата.
Нека най-напред посочим основните факти. САЩ са с икономически прираст на БВП от само 2%, което няма да им позволи скоро да се справят с безработицата, която сега е 9,6 на сто. Освен това двупартийната политическа система на Америка вкара световната сила номер едно в политически    задънена улица. На свой ред, Европейският съюз - най-големият пазар в света, преживява период на застой с нисък икономически растеж и все по-малка готовност на 27-те страни членки да сътрудничат за общото благо на общността. Наложи се дори да бъде поставен въпросът за улеснена по процедура промяна на основополагащия Лисабонски договор, което става по настояване на Германия и Франция.
Япония пък, която географски е в Тихоокеанския район, но практически принадлежи на Запада, се намира в продължителна застойна криза и отстъпи второто място по БВП на Китай.
Сега да обърнем поглед към новите икономически сили с пазарна икономика. Китай, втората след САЩ икономика в света, посрещна успешно глобалната криза и продължи динамичното си развитие с над 10% годишен прираст. По обема на военните си разходи Китай надмина Франция и Великобритания и се нареди на второ място след САЩ. Възниква такъв въпрос, свързан с политиката на Пекин - дали той ще заложи на антизападна стратегия, или ще води балансирана политика в рамките на групата Г-20. При това е очевидно, че Китай ще търси сътрудничество с Индия и Бразилия, както се видя на световната среща по промените на климата в Копенхаген. От своя страна Индия поддържа темпове на развитие от 6-8% и по военните си разходи скоро ще надмине Германия.
Най-проблемно е положението с Русия. Поучена от горчивия си опит от 90-те години на миналия век, когато цените на петрола и природния газ рязко спаднаха, Москва е решила да диверсифицира и модернизира икономиката си, като престане да зависи единствено от износа на въглеродни горива и метали. В момента в Русия се залага основата на "модернизационни алианси", в които Руската федерация ще внася капитали и ноу-хау от Запада и ще развива собствен потенциал във високите технологии.
Като цяло може да се каже, че новите икономически сили с пазарна ориентация определено стават съперници на западните държави по най-важния компонент - стопанската мощ, която на фона на глобалната икономическа криза придобива огромно политическо значение. Китай, Индия и Бразилия вече съперничат на Великобритания, Франция и Германия на международните форуми. А развиващите се страни, които за разлика от Запада не са потънали в бюджетни дефицити и държавни дългове, подържат един растеж на БВП в рамките на 5-10 процента.
През 90-те години на миналия век САЩ бяха в положението на единствената световна сила и за този период можем да твърдим, че светът беше еднополюсен. Това беше периодът след разпада на бившия СССР и генералното отстъпление на Русия, преживяваща дълбока криза. Китай пък все още не беше направил своята заявка за ролята си на световна суперсила, докато на свой ред Европейският съюз беше ангажиран с разширяването си и вертикалната интеграция на съюза. Но през 2010 година ситуацията е съвсем различна.
Безспорно, днес живеем в многополюсен свят, в който наред със САЩ, центрове на икономическа и военно-политическа мощ са ЕС, Китай, Русия и на втори план страни като Бразилия и Индонезия. Многополюсният свят е по-труден за управление от еднополюсния, доколкото е необходимо постоянно търсене на многостранни компромиси и съгласие. От друга страна обаче, мултиполярният свят е по-демократичен, по-малко силов и в по-голяма степен отговаря на новото разпределение на икономическата мощ. В този контекст САЩ играят вече ролята на първи между равни.
Във времето на постепенно излизане от кризата в ЕС Германия показва най-стабилни резултати на възстановяване и безспорно се налага не само като икономически локомотив на Европа, но и като световна политическа сила. В тандем с Париж, Берлин налага своите обективно обосновани интереси и се изкачва като мощен фактор на световната сцена. От друга страна, ЕС запазва своето морално първенство, но губи от политическата и икономическата си тежест в полза на Китай и Русия. Както показа и глобалната икономическа криза, Евросъюзът не може да се пребори с относителния си упадък, докато не изгради обща икономическа, фискална и външна политика.
И така глобалната рецесия предизвиква прекрояване на световната икономическа, геополитическа и геостратегическа карта в три посоки. Първо, САЩ отстъпиха от уникалната си позиция на единствена суперсила и макар да остават номер едно, трябва да работят в условията на многополюсен свят. Второ, Китай се превръща в икономическа суперсила със световни интереси. Трето, в резултат на бюджетните си дефицити и държавен дълг западните държави губят част от международните позиции за сметка на новите икономически сили. Дали това ще направи света по-стабилен, по-предвидим и по-мирен, е трудно да се каже, но във всеки случай се отваря нова глава в световната политика.