Партньорството ни не е празна декларация

ЕЛЕНА ХОТКОВА е началник на отдела за евростратегически изследвания в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), който обезпечава федералните органи на държавната власт с информационно-аналитични разработки за формирането на стратегически насоки на държавната политика в сферата на националната сигурност.
Тя завършва Историческия факултет на Московския държавен университет (МГУ) през 1977 г., през 1983 г. защитава кандидатска дисертация. Стажува в Карловския университет (Прага), преподавала е в редица московски вузове.
Елена Хоткова е специалист по проблемите на Централна и Източна Европа и по развитието на отношенията между Русия и Евросъюза. Автор е на много научни статии, преведени и в чужбина - Словения, Словакия, Хърватия, Украйна, Латвия.
Говори чешки, словашки, английски език.
През септември беше в България в състава на делегацията на РИСИ за участие в международната конференция "Българо-руските отношения в многополярния свят. Предизвикателства и перспективи", организирана от института и Национално движение "Русофили".

- Напоследът отношенията между Русия и Европейският съюз като че ли се затоплят, с позитивен характер са, г-жо Хоткова. Или се лъжа?
- Така е, Русия и Европейският съюз са добри и в много отношения - уникални партньори. Има структуриран механизъм за взаимодействие на най-различни нива, има и постоянни съвети за партньорство. Не е без значение, че Русия вече натрупа значителен практически опит в двустранното сътрудничество с много страни от ЕС, а и в отношенията си с европейските делови кръгове. Това допринася за доверието и може да е допълнителен, положителен фактор за отношенията Москва - Брюксел.
- Казвате, че концепцията от края на ХХ век за "европеизацията" на Русия, разглеждана като осъществяване на предлаганите от ЕС принципи за вътрешна и външна политика, вече не са особено актуални.
- Всъщност ставаше дума за стратегически избор, за създаването на принципно нов механизъм и качествено друг модел на отношенията, изградени върху равнопоставеност на страните - като крачка към създаването на Голяма Европа, или за леко модифицирано взаимодействие, базирано върху традиционните външнополитически подходи и използването на инструментите на ЕС в рамките на европейската политика за добросъседство. Имаше времена, когато за Русия беше подготвяна ролята на "периферна страна".
- И какво избра страната ви като посока в отношенията с ЕС?
- Ролята на равнопоставен партньор - позиция, която изисква отговорност. Тази позиция изисква и липса на имитационно, понякога - повърхностно възприемане на условията за взаимодействие. Всъщност сближаването с ЕС е доста по-близко до менталността, до погледа към живота, до надеждите на руснаците, отколкото с каквито и да било други съюзи. В отношенията си с ЕС се водим от стремежа за стабилни отношения с елементи на селективно коопериране и дори - интегриране, със запазване на суверенитета. Прагматичният принцип е за общност на интересите с последователно отстояване на позициите. А търсенето на баланса на интересите изисква изключително задълбочена и продължителна работа.
- Твърдите, че не може да се говори за конфронтация между Русия и Европейския съюз?
- Като цяло отношенията ни с ЕС правят възможно преодоляването на политическите проблеми, а когато и ако възникнат, да не стигат до конфронтация. Наистина напоследък в ЕС избягват опитите външната политика по отношение към Русия да е конфронтационна, по-малко са и антируските прояви на отделните страни членки, особено сред новоприетите. Защото добросъвестните политици и наблюдатели от Европа си дават сметка за безперспективността на опитите за едностранен натиск срещу Русия.
- Чу се, че се подготвя нов договор за партньорство между ЕС и Русия, има ли конкретика по него?
- Новият договор за партньорство и сътрудничество е в областта на енергетиката, търговските отношения, визовия режим. Търсим пътища, съобразяваме се и с логиката на предишния опит, но и с търсенето на приемлив компромис заради баланса на интересите ни. Заедно с това продължава и къртовската работа върху базовия договор, защото предишният изтече през декември 2007 г.
- И колко успешно, с какви темпове текат преговорите?
- С темпове, на които преговарящите са способни... През декември м. г. завърши 12-ият етап и според изявления на участващите в него е подготвен текстът по основните раздели. Стремежът на страните е понятието стратегическо партньорство да не остане празна декларация, а да е с принципи, които отразяват стремежа на страните да създадат общо пространство в икономиката, в областта на външната и на вътрешната сигурност, в хуманитарната област. Известното забавяне в областта на търговията е и заради присъединяването на Русия към Световната търговска организация, което очакваме вече 17 години... Разработва се и новият проект "Партньорство за модернизация", който разширява тематиката на диалога и увеличава пътищата за сътрудничество и за предотвратяване на едностранчивостта.
- Всъщност за "Партньорство за модернизация" между Русия и ЕС се заговори като че ли в края на 2009 г.
- А през юни миналата година Москва и Брюксел официално стартираха проекта в Ростов на Дон. Програмата трябва да направи реализирането на пътните карти за изграждането на общи пространства по-конкретно и продуктивно. Москва например смята за приоритет сътрудничеството в иновационната дейност в тези области на научно-техническия прогрес, който вече е избрала за себе си като бъдеща производствена специализация. Брюксел предлага модернизацията да се възприема в широкия смисъл на тази дума, съотнесена към всички аспекти на обществото. В "енергодиалога" пък руски и европейски експерти разработват пътна карта до 2050 г. с акцент върху енергийната сигурност и вниманието е насочено към търсене на приемлив баланс между сътрудничеството и конкуренцията, както и по въпросите за сигурността на доставките, транзита и стабилността на търсенето.
- Без политизиране?
- Струва ми се важно да избегнем политизацията в областта на енергийната сигурност, каквито примери, знаете, има доста в недалечното минало... Русия доста критично гледа на "Третия енергетичен пакет", който е в сила в ЕС от март т.г., и разглежда възможностите да минимизира възможните загуби за руските компании от прилагането му. А за предсказуемост в рамките на енергодиалога се очаква и създаването на общ газов център - за по-тясно сътрудничество при оценката на развитието на газовите пазари и в Руската федерация, и в Евросъюза. За формирането на общо пространство за Русия и ЕС в сферата на външната сигурност руската страна смята за принципно важно да бъде определен принципът на неделимост на сигурността. С което в ЕС засега не са съгласни... Другата важна посока е обединяването на усилията за сътрудничеството при регулирането на кризи и задачата да направи "координираните крачки" е на Комитета Русия - ЕС по въпросите на външната политика и сигурност, инициативата за създаването на който беше огласена през юни м.г. при срещата на президента Медведев с канцлера на ФРГ Ангела Меркел. Това е нова и доста продуктивна тема в диалога Русия - ЕС, защото става дума за създаването на орган по съгласуване и координиране на общи стъпки в регулирането на кризи и за миротворчество.
- Очевидно оценявате като достатъчно добри връзките между ЕС и Русия, г-жо Хоткова. Какво обаче се случва със сътрудничеството в рамките на ОНД?
- Руската дипломация вече обърна внимание на опасността ОНД да се превърне в пространство на конкурентна борба, което противоречи на идеята за стратегическо партньорство. Добре известно е, че в преамбюла към третата "пътна карта" Русия - ЕС е "закован" принципът на взаимодопълване на интеграционните процеси на Изток и на Запад в Европа. Което означава, че политиката на ЕС не трябва да има за цел изтласкването на Русия от региона, а да помага за икономическата и политическата стабилност между съседите. Днес ЕС, това е добре известно, обновява европейската политика на съседство - и като цел, и като съдържание. За Русия е важно програмата за "Източно партньорство" да е прозрачна, даже прозирна - и като решения, и при изпълнението им. Това може да се случи с реализирането на тристранните проекти с участието и на страни от ЕС, тези проекти трябва да са за абсолютно всички участници.
- А какво се случва с "визовия диалог" между Русия и ЕС?
- В руските документи той е "безвизов". Преди година в Ростов на Дон руската страна представи проект за безвизов обмен при краткотрайни пътувания и през април т.г. започнаха преговорите по определянето на списъка на "общите крачки" за това. Надяваме се, че ЕС има реална готовност да построи единно икономическо и хуманитарно пространство в обединена, Голяма Европа, а обществото ни възприема визовата либерализация като своего рода мерило за стратегическото партньорство между Русия и ЕС. Това е важен двустранен стратегически процес.
- Като ви слушам, изглежда, че ЕС и Русия се сближават...
- Сближаването тече по много направления, но... с бавни крачаки. И оставя впечатление, че диалогът поглъща вниманието на страните, но целта като че ли се размива в многото процедури. А забавянето в условията на остро нарастваща конкуренция в съвременния свят е пълна с негативи - загуба не само на темпото, а и на качеството на отношенията. Възниква въпросът отношенията между Русия и ЕС отговарят ли на предизвикателствата? Струва ми се, че и на двете страни не достига визия за бъдещето на Голяма Европа, съобразена със световните реалности. Напоследък светът стремително се променя, появяват се нови фактори, има трансформации в политическите, в икономическите области, което, разбира се, влияе - понякога независимо от собствените им действия, и на Русия, и на ЕС.
- Виждат ли се и по-насетне Русия и ЕС като актуален, приоритетен партньор?
- Нараства необхидимостта за изработването на стратегия за изход от финансово-икономическата криза. Защото кризата, в която е ЕС, вече обхвана всички страни на живота - криза на еврото, на Шенген, на политиките на съседство, на мултикултурализъм, моралната криза. Неслучайно в историята на ЕС евробарометърът за пръв път през пролетта на миналата година фиксира тенденцията - недоверието на гражданите от страните-членки на ЕС към ЕС е повече от доверието в съюза. Тази година тенденцията е запазена, макар и леко стабилизирана - само 43 процента от европейците имат доверие на ЕС, а 45 на сто - не. 12 процента пък не изказват мнение по въпроса. Доверие в ЕС имат най-много хора в Словакия - 71 на сто, всъщност и в България те са 65 процента. И макар че ЕС все още се възприема като съвременен, защищаващ и демократичен, влошаването на имиджа му е очевидно. Все повече европейци дори го описват като технократски и неефективан.
Русия пък напоследък огласи редица инициативи, общият смисъл на които е да се откажем от формалния подход на развитието на партньорските ни отношения с ЕС, и непременно - в полза на новаторството.