Партия на властта

Каквито и финтифлюшки да прави, каквито и панделки да връзва, колкото и пудра и гръмки имена да измисля, от самото начало е ясно: ГЕРБ е чисто и просто Бойко Борисов. Затова така адекватно на реалността, в която живеем през последните три и половина години, звучат този път цифрите на социолозите. Според тяхно проучване 65 на сто от привържениците на ГЕРБ биха подкрепили нова партия на Борисов. "Всички обичат Бойко!" Това е.
65 на сто от поддръжниците на управляващата партия слагат знак за равенство между ГЕРБ и Борисов. Т.е. за 65 на сто ГЕРБ се асоциира единствено и само с Него. Самият Той е никой без Мене си. Горките 35 на сто от електората на ГЕРБ! Те още не са прозрели, че такова "животно няма". Защото разнообразието от неспособности, на което сме подложени, не е идеология. Такава в ГЕРБ липсва от създаването й. Опитите за идентификация вдясно от центъра се изчерпаха с изкуствено членство в Европейската народна партия. Каквито и харти да напишат, колкото и кодекси да приемат, герберистите останаха многолики като ориентация и позиция. Че са лидерска партия, спор няма. Но това не означава, че има идея. Всъщност има. Властта.
ГЕРБ бе създадена като партия, която трябваше да вземе властта. И го направи. "Гарантирано от ГЕРБ". Какъвто гриф постави и на всичко, което сътвори постфактум. Четири години ГЕРБ, т.е. Борисов, бе държавата. Какво ни се случи ли? Процентите инфлация може и да останаха малки, но мизерията превзе страната. Малкият и средният бизнес загинаха, а едрият стана още по-едър. Почти всички медии бяха сложени на място - да обслужват и венцехвалят лидера. Извън парламента, извън властта, извън държавата подобен организъм, който се крепи на повсеместна безидейност, едва ли има шанс за живот. Те са наясно.
ГЕРБ все още съществува, защото го има Борисов. Защото я има властта.