Партиите извън НС остават с държавна субсидия

Държавната субсидия за извънпарламентарните партии, прескочили на последните избори бариерата от 1%, остава. Това решиха депутатите вчера, като гласуваха на първо четене два законопроекта за промени в Закона за политическите партии. В проекта на Волен Сидеров и депутати от "Атака" се предлага субсидията за тях да отпадне. Единодушно беше подкрепен законопроектът на Янаки Стоилов и Мая Манолова от Коалиция за България, с който се слага край на практиката за субсидиране на отделни депутати и партии чрез тяхното фактическо присъединяване към други парламентарни групи.
Прламентаристите спориха близо час за съдбата на държавните субсидии за партиите, останали под 4-процентната бариера. Волен Сидеров изненадващо предложи да отпаднат субсидиите за всички партии, дори за парламентарните. Той нарече перверзия практиката на ГЕРБ да държи 20 млн. лв. на влог и да получава високи лихви.
Янаки Стоилов също смята, че подходът да се финансират политически сили, получили над 1% от гласовете, не е сполучлив. Той обаче е на мнение, че прагът трябва да се вдигне на 2 или 3 процента, защото все пак партии, които имат осезаема обществена представителност, трябва да получат определени средства. Според Стоилов трябва да се обсъди възможността за намаляване на субсидиите на парламентарните партии, като все пак не се ограничава тяхната дейност. Това обаче ще бъде възможно за следващата бюджетна година, тъй като размерът на субсидията за един глас се регламентира в бюджета. Стоилов обори идеята на "Атака" да отпаднат субсидиите за парламентарно непредставените партии с мотива, че те все пак са събрали гражданска подкрепа и не бива да бъдат дискредитирани. Все пак той подкрепи законопроекта на националистите с уточнението, че между първо и второ четене трябва да се коментира в какви рамки може да бъде намалена финансовата подкрепа на държавата.
Мая Манолова поиска в дискусиите да бъдат включени всички регистрирани партии и НПО и чак тогава законопроектът да се гледа на второ четене.
Георги Кадиев от БСП предложи да се намалят от 12 на 6 лв. полагащите се пари за глас, като се промени методиката на изчисляване на субсидията, като подобно на Франция и Швеция парите да не са само на база действителни гласове, но и на получените мандати. Така от 37 млн. лв. обща субсидия за партиите биха били спестени 7 милиона, като 3 милиона ще са загубите на извънпарламентарните, а 4 милиона - на парламентарните сили. Кадиев се опита да предложи 80% от остатъка от субсидиите на парламентарно представените партии да бъдат връщани в държавната хазна, а останалата сума да се използва от партиите. Лидерът на ДПС Местан обаче определи идеята му като "счетоводна сметка". Според него тези субсидии се дават на политическите формации заради подкрепата при избори, за да може да функционират оптимално до следващите, и не следва да се връщат или отменят.