Парите изместиха общочовешките ценности

Андрей СЛАБАКОВ е завършил кинорежисура при Янко Янков във Висшия институт за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов". Бил е асистент-режисьор и втори режисьор в Студия за игрални филми "Бояна". Работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. Андрей Слабаков печели награда за филма "Влак за морето" на фестивала на късометражното кино в Париж; награда за режисура на Международния кинофестивал в Лион, Франция; награда на Съюза на българските филмови дейци и на Националния фестивал "Великата илюзия". Носител е на "Златен витяз" за дебют с филма си "Вагнер".

- Напоследък българите се опитват повече да оцеляват, отколкото да живеят. Защо така се получава, г-н Слабаков?
- Абсолютно съм съгласен с вас, това е нормално. Така е, защото живеем в нищо - нито в социализъм, нито в капитализъм, даже не сме и в робовладелския строй. Ние живеем в нещо, което сами измислихме, казва се преход. Нито една от политическите партии не желае да се установи определен строй, защото ще може да се краде по-малко. Със система е по-трудно. Вероятно това е основната причина. Този преход няма да свърши, докато не се сменят куп неща. Да започнем от избирателната система, която е сбъркана. Единственото горе-долу читаво е, че президентът се избира с мажоритарно гласуване, както и кметовете. Ако в България се въведе мажоритарното гласуване, може би след 10-20 години ще се оправим. Системата е абсолютно сгрешена, по време на парламентарни избори гласуват около 35 процента от електората, а ги отчитат като 100. Колкото процента от хората гласуват, толкова ще има депутати. Останалите не могат да си намерят избраник и следователно в парламента не може да има 240 души. Ако гласуват 30 процента, ще има 80 души. Тъй като останалите практически нямат представител. Хората не желаят да гласуват, не защото ходят за риба и гъби, а защото няма за кого. Без парламент ще спестим невиждани пари и ще станем благоденстваща държава.
- Предлагате да махнем Народното събрание, защото е излишно?    
- Парламентът е напълно излишен. Там не се прави нищо, хората не ходят на работа. Твърдят, че са отишли в своите парламентарни райони, които дори не знаят къде се намират. Интересно защо повечето депутати качват килограми? Това е странен български адет - влизат в парламента 80 кг, и излизат 180 кг. Не знам на какво се дължи напълняването, вероятно е от преумора. Има едни хора, които, като се изнервят, започват да ядат много. Може би това е причината. Убили са се от работа. Виждам, че човекът еволюира в депутат или деградира по-точно.               
- Наближават президентските избори, ще гласувате ли?
- Може, ако се появи някой нормален кандидат. На мажоритарни избори гласувам по принцип. Все още не съм забелязал да се е появил. Не че имам нещо против Меглена Кунева, за която всички говорят. Но за нея ще гласувам, когато излезе и каже какво е затворила в прочутите глави, когато ни приемаха в Европейския съюз. Все още не успявам да разбера какво има вътре. Това е държавна тайна. Ако се окаже, че тези неща са читави, дори може и за нея да гласувам. Не знам. Политиката в България е странна работа...
- При това положение не е чудно, че културата ни е в такова окаяно състояние...
- Основен проблем у нас е, че културата не е приоритет на нито едно правителство, за разлика от всички държави, които наричаме напреднали демокрации. В Англия, Франция, Германия, Италия културата е приоритет, а при нас - точно обратното. Ако трябва да се отреже от бюджета, първо се посяга към културата. Политиците по света са разбрали, че това е най-мощното пропагандно оръжие, което може да бъде изнасяно най-лесно в чужбина. Физиономията на една държава е нейната култура, а не нейната индустрия. Като погледнем световната история и изключим войните, които са водили също толкова тъпи политици и държавници, това, което е останало, е културата. Никой не си спомня кой какво е произвеждал и какъв е бил брутният вътрешен продукт, освен хората, които са живеели в момента на това място.   
- Оптимист ли сте, че България ще излезе от кризата, която тотално я е завладяла?
- Ако не съм оптимист, трябва да се гръмна. Умерен оптимист съм. Не смятам, че ще стане много бързо. Налага се да се сменят поколения и ако някой е решил да се занимава с политика, да се научи как се краде. В целия свят се краде безогледно. Без значение каква е системата, само че има някакви принципи на крадене. Не може на някой, на когото му е останал един комат хляб да му го вземеш. Няма смисъл. Номерът е, че колкото по-богато е населението, толкова повече пари можеш да му откраднеш. Това е измислено отдавна, не съм го измислил аз.
- Каква е ситуацията с българското кино през последните 5-6 години?
- Започнаха да се правят малко повече филми, независимо какви признания имат. Излизат по-добри филми, което е неминуемо. Започнат ли да се правят повече филми, ще има и по-добри. Не може да има по 1 филм годишно и той да е шедьовър. Това е изключено. Но в момента са малко - около 5 игрални филма на година. Като ги докараме горе-долу до 15, вече ще може да говорим за нормално кинопроизводство у нас. Продължават някои хора да си въобразяват, че от кино може да се печели в България. Това са лаици, които нищо не разбират. Всички световни и европейски разпространители твърдят, че държава под 120 млн. души население не може да си върне парите за един филм. Не да печели. Четири държави в света печелят от кино - Русия, Индия, Китай и САЩ. Появата на печеливш филм във Франция и Англия например е по-скоро случайност, отколкото закономерност. В малките държави това е вид културна политика. Швейцария прави 25 игрални филма на година. Аз съм гледал един през живота си, а мисля, че останалите не са виждали нито един. Това е най-мощната пропаганда. Както виждате, телевизорите ги правят във формат за излъчване на филми. А смятаха, че телевизията ще убие киното, това не може да се случи никога.
- Това означава ли, че у нас все още няма културна политика?
- Нямаме никаква културна политика, за съжаление. Културата никого не интересува. Имахме културна политика до 1989 г. - без значение хубава или лоша, но съществуваше такава. Особено по времето на Людмила Живкова, когато се появиха първите наченки, да ги наречем. След което изведнъж това беше завряно в ъгъла. Бюджетите на нашите филми са, меко казано, смешни. Няма такива бюджети в света. Не е задължително да се правят и копродукции. Една държава не може да разчита непременно, че ще влезе в копродукция с друга. Това не може да бъде задължително условие за производство на филми.
- Какъв е изводът? Как може да се правят хубави филми у нас?
- Проблемът е, че има само едно място, откъдето може да се вземат пари. Който иска да се занимава с кино, кандидатства за държавна субсидия. Тя обаче не стига за нищо. След това кандидатства в Българската национална телевизия и с половинчат бюджет се опитва да прави филм. И чака евентуално някой, ако иска да стане копродуцент на друга държава. Във всички страни от Европейския съюз има държавни субсидии, има и фондове за кино - по 15 фонда например, най-различни. Освен това всички големи телевизии участват в правенето на игрални филми. Тук би трябвало поне 3-4 телевизии да се занимават с игрално кино, но засега не забелязвам тази тенденция. Това прави само БНТ, т.е. единствената национална телевизия у нас. Не знам защо на другите телевизии им викат национални. Покритието не означава, че дадена телевизия е национална или не. Правилно е да се казва телевизия с национално покритие.
- Какви теми ви вълнуват като режисьор?
- Имам проекти, но сега няма сесия. Различни теми ме занимават. Една от основните е защо хората масово, вместо да живеят, оцеляват. Това не е само въпрос на пари или на икономика. А е начин на мислене. Необходимо е да се намери минимум смисъл в живота, без значение дали е истинският. Да си купиш апартамент, кола или да имаш вила - не виждам в това да е смисълът. Общочовешките стойности внезапно изчезнаха и на тяхно място се появи една-единствена ценност - парите. Това се нарича духовна криза. Преди също е имало такива периоди...                                                             
- В какво вярвате?
- Смятам, че хората се раждат добри. Не мисля, че някой се ражда изрод и гад. Но обществото го променя към лошо. Вярвам, че хората се раждат идеални и постепенно ги мачкат, мачкат, докато се превърнат в доста кофти екземпляри. Аз не правя особено изключение, за съжаление. Всички системи са измислени така, че да направят хората    еднакви. Това е детската мечта на политика. А в света най-хубавото е, че няма две еднакви неща. Не се случват никога в природата. Човек се ражда различен и е хубаво да остане такъв, колкото се може по-дълго време. И сам да мисли.