Пари и тишина

Евгени ГАВРИЛОВ

Доста стара е максимата, че парите обичат тишината. Ако се съобразим с нея, се оказва,че през последните години у нас е доста шумно. По данни на БНБ през 2022 г. чисти 10 млрд. български капитали са изтекли към от страната. Това са пари, които са изработени у нас и се изнасят зад граница. За същия период притокът на чуждестранни капитали у нас се изчислява на 8.5 милиарда евро. За периода 2010-2020-та нетният приток на чуждестранен капитал се оценява на 13 млрд. евро, докато съвкупното нетно изтичане на български капитал в чужбина е 37 млрд. евро, т.е. близо три пъти повече. Това е рекорд и се случва по една проста причина - условията, които се предоставят в страната не са изгодни за инвеститорите. 

Кой здравомислещ инвеститор може да си позволи лукса да пренебрегне всекидневните  скандали, които разтърсват непрозрачната ни и непредвидима съдебна система. Съдебната реформа е постоянно в устата на някои политици, но тя така и не се случва. В нормалните държави съдопроизводството се възприема като стожер на бизнес-средата за играещите по правилата бизнесмени. Кога у нас това се е случвало?Лошото качество на българските институции е началната точка на порочния кръг между нестабилната среда за правене на бизнес и изтичането на капитали. 

Освен това сметките за получаване на печалба от инвестициите се правят за дългосрочни периоди, поне 10-15 години. Банките отпускат кредити само при представяне на бизнес-планове с подобни времеви хоризонти. Щом инвеститорите не виждат стабилизация на политическата и икономическата среда в средносрочен план, значи те не биха могли да очакват вложените пари скоро да започнат да се връщат във вид на дивиденти. В такъв случай единственият отговор на въпроса дали си струва да се инвестира в българската икономика е: "Забрави!". Бизнесът не се нуждае от специални покани, за да вложи парите си в определена държава. Ако преценят, че условията в България са стабилни и имат шанс да спечелят, бизнесмените сами ще дойдат, защото това им е работата - да търсят добра доходност на своите пари. Но съдебната система не е сама в усилията да се прогонят парите от страната. Към нея трябва да се прибавят и нерешавани с години проблеми във вътрешния ред и сигурност, в банковия и финансовия контрол. Именно българските институции са тези, които изпращат погрешни сигнали към инвеститорите. За България е валидно правилото, че колкото един инвеститор е по-голям, толкова повече той е застрашен от неприятности.

Но и зад граница българските капитали не служат като средство за директни инвестиции. С тях се купуват ценни книжа на други държави и портфейлни инвестиции с минимална доходност. Или пък просто се внасят в банки като депозити срещу нищожни лихви. Въпросът в крайна сметка е  защо  парите продължават да напускат България, където със сигурност биха имали по-висока доходност от чужбина. В случая има два отговора. Първият е, че парите обичат тишината, а вторият е че в своето движение капиталите, като водата търсят най-малкото съпротивление.

Явно тези две условия ги няма у нас .