27 Декември 2024петък05:53 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Парен каша духа

Може да чакаме да ни приемат в Шенгенското пространство само шест месеца, но по-вероятно ще са две години

/ брой: 7

автор:Галина Младенова

visibility 3284

След като години наред тръпнехме в очакване дали най-накрая ще станем "европейци", като влезем в ЕС, сега отново ни гони тръпка - ще станем ли истински "европейци", като ни приемат в Шенгенското пространство. От Брюксел обаче отново валят закани към нас. Добре познатият рефрен, който слушахме доста години подред - "няма да влезете в ЕС, докато не се преборите с организираната престъпност и корупцията", се превърна в нова закана, в която "Шенген" просто смени "Европейския съюз".
В средата на януари евроексперти от държавите от Шенгенското пространство трябва да представят доклад, който ще помогне за вземане на решение дали България и Румъния са готови технически за влизане в Шенген. През декември м. г. Брюксел извърши поредната, седма поред, проверка на българската и румънската подготовка. Тя обаче се смята за решаваща преди очакваното становище на Европейския парламент и най-вече на Съвета на ЕС, обединяващ страните членки. Документът ще бъде разгледан от вътрешните министри на европейските страни на неформална среща на 19-20 януари и на официално заседание на 24-25 февруари. За приемането е необходимо единодушното съгласие на всички страни. Впоследствие оценката ще бъде разгледана на дипломатическо ниво в Съвета на ЕС, както и в Смесения комитет по Шенген (където участват и шенгенските държави, които не са в ЕС - Исландия, Норвегия и Швейцария). Следващите етапи са одобрение от Съвета на министрите на вътрешните работи и решение на лидерите на ЕС, които трябва да посочат и датата на членството. По темата трябва да се произнесе и Европейският парламент, който има консултативна роля в тези решения.

Монументът в памет на Шенгенското споразумение

Според предварителните информации, докладът няма да ни зарадва. България и Румъния няма да се присъединят към Шенгенското пространство в края на март, както планираха техните ръководители, защото оценката за контрола на границите им ще бъде "негативна", съобщиха миналия петък няколко европейски дипломати в Брюксел. С други думи, очакваният студен душ се превърна направо в леден. Цял месец и политици, и наблюдатели, и кой ли не и нас, и в чужбина се надпреварваха да обясняват, че еспертното заключение е изключително важно, да не забравяме обаче, че показателите за членство са технически, но решението е политическо. Teхническите критерии трябва да отворят вратата към Шенген, но въпросът "кога" е политически.
Сега се оказва, че вратата остава плътно затворена - не покриваме нито техническите, нито политическите критерии.

Типичната шенгенска граница


Още от средата на 2010-а имаше предупредителни сигнали, че влизането ни в Шенгенското пространство е сериозно застрашено. Големият удар дойде на 21 декември, когато Франция и Германия изпратиха критично писмо до Еврокомисията, в което определиха настоящия момент за "ранен" и "неподходящ" за влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. "Не са осъществени всички условия за присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство", се посочва в писмото на двамата вътрешни министри до еврокомисаря за вътрешните работи Сесилия Малмстрьом. Те говорят за "недостатъци" в областта на сигурността и правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. "Не е възможно да не вземем предвид тези недостатъци, констатирани от Европейската комисия в механизма за сътрудничество и проверка", уточняват Париж и Берлин. А да не забравяме, че резерви към присъединяването ни имат още Холандия, Дания и Финландия. Великобритания пък критикува българската съдебна система и нивото на корупция у нас още от 2008 година. Тя е една от държавите  членки, които постоянно настояват за по-внимателна оценка на двете балкански държави. През юли 2008-а именно Лондон натисна ЕС за по-твърди санкции срещу страната ни заради корупцията и организираната престъпност, дори и за задвижване на предпазната клауза за непризнаване на решенията на ЕС. Много е вероятно сега Великобритания открито да се обяви против България в Шенген през 2011-а и така да се увеличи групата на "противниците" ни. Всъщност колко са те, няма значение - дори един глас против, вече означава отлагане.
Изразеният от западните ни партньори скептицизъм предизвика остра реакция в Румъния. Букурещ предприе мощна атака, като дори заплаши, че ще създаде проблеми за членството на Хърватия в ЕС, няма да ратифицира Лисабонския протокол и ще отхвърли едностранно мониторинговия механизъм в областта на правосъдието и вътрешния ред. Президентът Траян Бъсеску гневно отсече, че румънците няма да стоят "като червеи" пред големите сили в Европа. "Двайсет и двата милиона румънци имат право на уважение", посочи той в интервю по националната телевизия. Председателят на румънския Сенат Мирча Джеоана от своя страна заяви, че искането на Франция и Германия е "неприятелски жест" и "несправедливост", но в същото време и тежък "провал" на румънските власти. Според него отговорните за тази ситуация трябва да платят политическата цена. Бъсеску веднага побърза да обяви, че поема отговорност за провала. Така обаче и не стана ясно каква точно отговорност. Засега Бъсеску си "посипа главата с пепел" и не спира да се заканва, че ще създаде доста неприятности на Брюксел.
В София реагираха далеч по-спокойно. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева с Шенген не се занимава, а думата провал в ГЕРБ явно е от забранените. Все още нашите управляващи хранят надежда, че България ще се присъедини към заветното пространство, е, не през март, но през тази година. Според външния ни министър Николай Младенов "условията" за приемането на България в Шенген включват изпълнение на техническите критерии до март, положителен междинен доклад от ЕК през февруари и накрая - положителен годишен доклад през лятото, който да покаже реален напредък. До юни трябва вече е да ясно какви изисквания още трябва да изпълнят София и Букурещ и как да се отговори на предубежденията, които имат в Берлин и Париж.
Всъщност след вече сигурното отпадане на месец март като дата за влизането ни в Шенгенското пространство, другата възможност е през октомври, защото на половин година се прави контрол на сигурността по летищата. В Букурещ обаче се опасяват, че приемът в Шенген може да се отложи с цели две години. Неофициално представители на Франция и Германия вече признаха, че предишните срокове изглеждат "нереалистични", и новата дата според тях е 2013 година.
Може би тези сериозни опасения на северните ни съседи ги накараха отново да извадят стария "коз" - двете държави, които заедно кандидатстват за Шенгенското пространство, така както и за влизането си в ЕС, да бъдат разделени. Румънците яростно се опитват да убедят всички останали, а може би най-вече себе си, че българите ги спъват по пътя към заветната цел. У нас също се чуват подобни приказки (с обратен знак, разбира се). Вярно е, че не от устата на управляващите, а преди всичко от страна на Синята коалиция.
Истината е, че и двете страни имат проблеми. И ние най-добре знаем защо не ни искат в Шенген. и не става въпрос за липсата на тоалетни по КПП-тата ни (въпреки че и това е важно). Проблемът е далеч по-тежък - прекалено малко държава, реформи за парлама, правосъдие колкото да не е без хич, корупция, докъдето ти стига погледът, и маса хора, на които им е писнало от всичко това и са готови да побегнат, накъдето им видят очите. На този фон е повече от ясно, че ще се разминем с Шенген през 2011-а. "Нека сме честни - ако двете големи държави членки (Франция и Германия) не са съгласни, едва ли ще се стигне до гласуване за разширяването на Шенген през 2011 година", заяви в края на м. г. лидерът на социалистите в Европейския парламент, германският евродепутат Мартин Шулц. Според него има два варианта. Първият (явно нереалистичният) е, ако България докаже огромен напредък в борбата с престъпността и съдебната реформа. "Тогава виждам шанс в средата на 2011 г.", казва Шулц и добавя: "В противен случай ще трябва да почакате повече." Той самият обаче смята, че България и Румъния вероятно няма да се присъединят към Шенгенското пространство през тази година.
Друг въпрос е за кого е важно България да влезе в Шенген колкото се може по-бързо. Всички като че ли забравят, че България всъщност отдавна е в Шенген. От 1 януари 2001 г. пътуваме без визи в Европа, от 1 януари 2007 г. пътуваме без международни паспорти и също от 1 януари 2007 г. падна и митническият контрол между България и ЕС. Какво ще стане, когато влезем в Шенген? Ами просто и сегашният почти формален граничен контрол между България, от една страна, и Гърция и Румъния, от друга, ще отпадне. С една дума - като минаваме границата, никой няма да ни спира.
С други думи, за хората кой знае каква промяна няма да има. Друг въпрос е достъпът до Шенгенска информационна система - "мозъка" на шенгенското сътрудничество в сигурността  - огромна база данни. Чрез ШИС се издирват много обекти: изчезнали хора, бегълци от правосъдието или "опасни" лица; търсене на откраднати коли и вещи; търсене на заподозрени, свидетели и предмети, важни за криминални разследвания; превенция за "кражби на идентичност"; засилено сътрудничество между полицията в ралични страни; по-бърз обмен на информация за разследвани престъпления. Именно този достъп обаче сериозно тревожи европейските ни партньори. Допускането на български оператори до общия европейски масив от данни според доста анализатори ще бъде рисково за сигурността на цялата система. ШИС обаче не вълнува кой знае колко обикновените хора. Тогава защо толкова се кахъри властта? Закъде са се разбързали, като не са си свършили работата? Явно бързането към Шенген е мотивирано не толкова от интересите на хората, а от нуждата от политически успехи преди президентските и местните избори.
Влизането в Шенгенското пространство се смята за "последна бариера" по пътя на интеграцията в структурите на Европейския съюз. На двете балкански страни обаче съвсем ясно им дадоха да разберат, че още не са дорасли до статута на пълноправни европейски държави. Засега това ясно и категорично го заявяват Германия и Франция, съвсем възможно е обаче подобен извод да се съдържа и в подготвящия се доклад на ЕС.
Европейците показаха, че са си научили урока, наречен "парен каша духа". Време е да европеизираме Балканите, а не да балканизираме Европа, коментира по този повод френският в. "Фигаро". България и Румъния ще влязат в "Шенген", когато "ние имаме всички гаранции, парафирани и подпечатани, че са се справили с организираната престъпност и с корупцията и че техните граници ще бъдат добре пазени", беше категоричен френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез. "Ако те бъдат готови до една година, нас това ни устройва. Ако бъдат готови едва след три години, тогава те ще влязат в "Шенген" след три години", заяви Вокиез. И точно така ще стане.
Интересно обаче как ще се оправдаят нашите управляващи, ако ни отложат не с няколко месеца, а с години?

Шенгенска информационна система


Шенгенската информационна система, известна още като ШИС (SIS) е информационна система, използвана в много европейски държави.
Тя предоставя информация за хора и предмети според данните, подадени от страните участнички. Тези данни може да включват например информация за изгубени вещи или хора, за които има заповед за арестуване. Тази информация се обменя между всички страни по Шенгенското споразумение.
В ШИС информацията се съхранява според местното законодателство на страната, която дава сведения. В системата има данни за над 1 млн. души, като те могат да включват:

    * фамилно име
    * лично име
    * особени белези
    * първа буква от второто лично име
    * дата на раждане
    * място на раждане
    * пол
    * гражданство
    * псевдоними
    * дали лицето е било въоръжено
    * дали лицето е било буйствало
    * причина за тревогата
    * какво действие да бъде предприето
    * изгубено, откраднато или присвоено огнестрелно оръжие
    * изгубено, откраднато или присвоени документи за самоличност
    * изгубено, откраднато или присвоени чисти документи за самоличност
    * изгубено, откраднато или присвоено моторно превозно средство
    * изгубено, откраднато или присвоени банкноти
 


Какво е Шенген? Малко село в Люксембург, в което живеят под 2 хиляди души. Там през 1985-та се подписва споразумението за премахване на вътрешните граници между страните членки на Европейския съюз.
Това е едно от най-големите предимства на гражданите на обединена Европа, защото свободата на пътуване е тотална, без паспортни проверки и граничен контрол в 25 държави, сред които и нечленове на ЕС като Швейцария, Норвегия и Исландия. Образно казано, хващаш си шапката и можеш да пътуваш върху територия от 4 милиона квадратни километра без да спреш на нито една граница.
Липсата на граничен контрол обаче трябва да се компенсира с по-засилен контрол от властите в страните членки.

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 31415

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 29279

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 32709

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 33895

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 31262

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 30516

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 27344

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 27251

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 43346

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 37211

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 31293

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 31415

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ