Парализиращ ужас

Казват, че ловът на гризли и кафяви мечки не е нищо друго, освен досада, последвана от пет секунди парализиращ ужас. Често всичко се свежда до продължително дебнене и чакане, нерядко при лошо време. И тогава като че ли от небитието се появява мечка. Косата ти се изправя, по дланите ти избива пот, сърцето ти започва лудо да бие. Вече се съмняваш в смелостта си, в способността си да запазиш хладнокръвие и да стреляш. Но след като стреляш, улучиш и се настаниш до поваленото от теб с първия ти изстрел най-великолепно дивечово животно, погалиш лъскавата му козина, усетиш мощните му плещи и острите като ками предни нокти, изпитваш еуфория, която трудно може да се опише. Това са думи на Боб Роб, описващ в интернет свои преживявания като ловец на мечки.
Според него в цяла Северна Америка няма по-великолепно дивечово животно от мечката. По същество кафявата мечка и гризли са едно и също животно от вида Ursus arctos horribilis. Разликата е в диетата им. Кафявите мечки живеят край реки и потоци, богати на сьомга, която е основната им храна. През годината прекарват вън от бърлогите си по-дълго време и се хранят по-дълго време. Животът на планинските мечки, т.е. гризлите, е по-суров. Те трябва да обикалят големи пространства, за да си търсят храна, състояща се от плодове, корени, катерички, мърша, овце, и изобщо каквото им попадне. Някога гризлите са обикаляли почти цяла Северна Америка. Сега се срещат главно в Аляска, Британска Колубмия, териториите Юкон, Северозападните територии, провинция Алберта, Канада.
Според Роб гризлите и кафявите мечки са на върха на хранителната верига в обитавания от тях свят, имат много лош нрав и не се срамуват да го покажат, но пък който се интересува, отдавна го знае. По обонянието си могат да се мерят дори с белоопашатия елен  (Cariacus virginianus или Virginia deer), по-бързи са от състезателни коне. Роб описва случай на ловуващи ездачи, сред които бил и той, подгонени от неочаквано появила се мечка. Впоследствие се оказало, че тя просто се била заиграла с тях, но и ездачите, и конете се изплашили не на шега. Мечката ги следвала най-настървено и съвсем не на шега около километър и половина, след това изведнъж се спряла и спокойно затършувала из почвата, забравила напълно за тях. Дори не се била задъхала, а конете били напълно изтощени.
На лов за мечки според Роб е много важно да се стреля с пушка с възможно най-голям калибър. Изключително важно е и точното прицелване, за да се убие мечката с първия изстрел. Преследването на раненото животно е голямо изпитание, тъй като на ловеца обикновено се налага да се провира през едва проходими гъсталаци.
Ловът на мечки е пролет и есен.  През пролетта е най-добре мечката да се улови веднага след като е напуснала леговището си. Тогава козината й е невероятно избуяла и свежа. На пролетния лов много пречи непостоянното време. Освен това тогава мечките обикалят много по-големи пространства, за да си търсят храна.
Наесен животните обикновено се събират около някакъв хранителен източник. Един от най-сигурните, но и най-вълнуващите начини да се отстреля добра кафява мечка е в близост до потоци, изобилстващи със сьомга.
Далеч от реки и потоци мечките се събират около храсти, натежали със сочни плодове. Там, в укритието на гъсталака или в комбиниран лов до труп на вече друго убито животно се издебва появата на мечка.