Парадокси по нашенски

Последното социологическо проучване на "Алфа рисърч" показа, че в навечерието на стоте дни на кабинета "Орешарски" недоверието към него е нараснало почти двойно. В същото време обаче се наблюдава покачване в резултатите на БСП при евентуални избори сега, а левицата е първа политическа сила. След изборите през май данните от всички социологически проучвания впрочем сочат, че БСП ще е победител при предсрочен вот, напук на протестиращите софиянци.
Но тук вече не става дума за разделение София - провинция, а за нещо по-дълбоко. Как така става, че не искаш това правителство, а в същото време рейтингът на партията-мандатоносител расте? Що за раздвоение? Явно проблемът е другаде.
Позволихме гласът на жълтите павета да диктува и представлява уж исканията на България. Но всяко следващо проучване показва, че това няма нищо общо с истината. И точно тази мантра ни заблуждава. Защото отрича гласа за БСП. Какво да правим с хората, които въпреки всичко застават зад тази партия - да ги заглушаваме или направо да ги разстреляме?
Ако гледаме извадката и последните интерпретации, идващи от паветата, излиза, че половината проучване е правено в София - частта, в която нараства недоволството към сегашния кабинет, а другата половина - която издига БСП, идва от провинцията. А дали е така?
Ясно е, че младите, интелигентните, знаещи и можещи отричат всички партии - няма лошо. Но да протестираш цяло лято и все още да няма лице, зад което да застанеш, не е нормално. За кого ще гласуват тези хора, които скандират "Оставка" на изборите, ако са сега? Те не излъчват нищо, но не искат и сегашното. Отиваме на избори и пишем същия сценарий? Докога ще се въртим така? Жълтите павета не могат да изкарат България от парадокса само с викове и крясъци. Трябват и смислени действия. И адекватност.
А гербаджиите да не се стряскат. Ще изчакаме и прогнозата на Мира Радева.