Парадокси

Обеднелият средностатистически българин се оказва, че дава двойно повече пари за лекарства, отколкото държавата - 1,5 млрд. лв. срещу 630 млн. лв. Не че тя е по-бедна от него. Напротив - тя си има едни 1,2 млрд. лв. в банката, които хем са за здраве, хем не ги ползва за това.
Друг парадокс е, че производителите продават у нас лекарствата евтино, но гражданите ги купуват от аптеката най-скъпо в сравнение с другите европейци. Обяснението е, че ДДС на лекарствата у нас е най-висок на Стария континент. Не можели били управниците ни да намалят налога, защото и други браншове щели били да искат и на техните стоки да се намали.
Иначе данъкът на туристическия бизнес е наполовина. Интересно, това не провокира ли другите да искат същото? Само и специално ако бъде намален ДДС върху лекарствата ли ще бъдат подразнени?
 Вместо да се орязват болнични легла и болници, на който геноцид му викат реформа, не е ли по-изгодно държавата да плаща повече за лекарства на гражданите си, за да бъдат те по-продуктивни?  
И още един парадокс. Българинът е много болен, но дава 2,5 млрд. лв. годишно за цигари и още 2 млрд. лв. за алкохол (не се брои домашният).
Бяха обещали, че парите от акциза ще отидат за здраве. Това си обещание финансовият министър обаче забрави. Което не е парадокс, а навик.