Парадокси ли?
/ брой: 93
Онзи ден научих от статистиката, че доходите ни растат. Като гледам обаче как всички около мен с всяка изминала седмица не само че не свързват, ами вече и едва доближават двата края, питам се с какви (чии) формули смята родната ни статистика. После стана ясно, че не само доходите ни толкова много растат, че остават пари и да спестяваме. Да се чуди човек как става тази магия, след като повече от две години и половина, напук на всякаква икономическа логика, минималната заплата и минималната пенсия у нас все са по-ниски от границата на бедността. Как става така, че успоредно с "увеличаването на доходите" се увеличава и броят на безработните и на хората без препитание. А половината нашенци вече започват да ограничават харчовете си дори за храна и лекарства.
Цели 32,5 млрд. лв., оказва се, че са спестяванията на българите. Само дето на принципа на компютрите и компотите се оказва, че тези пари са съсредоточени в банковите сметки на шепа хора. Както се казва: коефициентът на неравенство расте застрашително. Застрашително расте и негативното отношение към безкрайното затягане на коланите - с 9% за няма и два месеца. Ще повярва ли осиромашелият български пенсионер, че може "да вдигнат" пенсиите, след като близо три години е мамен? А дали управляващите ще съумеят да задържат популизма и през оставащата година и половина, или ще продължат да правят чалга и в политиката по доходите? Защото едва ли някой вече вярва, че има ръст на родната икономика, за да повярва, че има и такъв ръст на доходите, та банковите ни депозити да набъбват при лавиноообразно растящите цени.