ПАРАД НА МОШЕНИЦИТЕ

Станко Нацев

Наричат ги велики мошеници, тарикати и измамници, удивляват им се на находчивостта и изобретателността, възхищават им се на дързостта и смелостта да предизвикват съдбата, а те обикновено са хитреци, често без никакво образование, но с вроден усет за ситуиране в обществото, с богато въображение и с разнородни артистични дарби. Минават през столетията и годините като скакалци, омайват наивници и доверчиви хора с всевъзможни измишльотини и лукави планове за бързи печалби, за живот без страдания и болести и с еликсири за вечна младост.
Възхищавали им се и създавали творби за тях знаменити писатели и композитори, а императори, князе и графове търсели познанството и приятелството им. Тези мошеници продължават по всевъзможни начини да мамят и днес. Можем да ги срещнем не само зад сергиите на зеленчуковите пазари, но и на ръководни места в банки, парламенти и правителства. С безкраен тепегьозлък те са заключили съвестта си в дълбоки мазета с по три катинара, гледат ни от телевизионните екрани с ангелски лица и ни омайват със сладки приказки. И това продължава до момента, когато разберем, че нагло, цинично сме ужилени и обрани. Но нека оставим съвременните измамници на разположение на полиция, прокуратура и съд и да направим кратка екскурзия из биографиите на някои от прочутите им предци.
 
Граф Калиостро, гениален шарлатанин и лентяй

Неговото истинско име е Джузепе Балзамо. Роден е през 1743 г. в Сицилия, в семейство на търговци. В историята e останал като изпечен мошеник и изнудвач с десетки имена - граф Хара, маркиз Пелегрини, граф Феникс, маестро Ахарт, граф Гараг, маркиз дьо Анна, Тискио, Мелина, Белмонте и др., но се прочул най-вече като граф Калиостро. Известно време бил в манастира на Кастильонското братство, където придобил съвсем бегли познания по химия, физика, ботаника, история и география, но затова пък перфектно усъвършенствал способностите си на фехтовач. После тръгнал на далечно пътешествие из Египет, Арабия, Персия и Гърция, където залягал над окултните учения и алхимията. Силно се увлякъл по питагорейството.
Из европейските градове започнал да се изявява като лекар, астролог, алхимик, физиогномист и жрец на Световната тайна. Тази Световна тайна му се разкривала единствено на него и то само след продължително вглеждане в кристално кълбо. Докато италианци, французи и германци го зяпали с ококорени очи, той им разкривал "истини", подвластни единствено на него. Лъготел, че е открил Еликсира на безсмъртието, че може да общува с душите на прочути покойници, че практикува некромантия, че самият той е безсмъртен и че е бил добър познайник с Исус Христос, с Александър Македонски, с Юлий Цезар, с Пилат Понтийски, с Тутанкамон и Архимед. На чаша искрящо червено вино водел диалог с Клеопатра или с Месалина и "изтръгвал" от тях пикантни тайни.
Джакомо Казанова, който лично се познавал с него, пише: "Талантите му бяха впечатляващи, но аз от самото начало не му вярвах. Според мен той принадлежи към породата на гениалните лентяи, които предпочитат шарлатанството пред кървавия труд".
В своите мошенически игри Алесандро Калиостро не бил сам. Активно му помагала неговата съпруга Лоренца Фелициани - благородната Дева Калабрийска, която блъфирала, че е преродената вавилонска царица Семирамида. Тя "споделяла" с графини и маркизи, че мъжът й бил първооткривателят на "философския камък", че можел да уголемява скъпоценни камъни и да удвоява тежестта на златото, и най-безсрамно им продавала на баснословни цени "еликсири на младостта" и всевъзможни "изцеляващи" билки, треви и бурени.
В Петербург 25-годишната съпруга на Джузепе Балзамо се представяла за 60-годишна и твърдяла, че свежестта и очарованието й се дължат на "еликсира на младостта". В същия град тя помогнала на мъжа си да "излекува само с един поглед" болно бебе на знатни родители. Това станало по личната молба на княз Потьомкин. Когато в края на краищата пеленачето починало, Калиостро го заменил със здраво, което купил от крепостни селяни за 2500 рубли. Екатерина II усетила хитрината и наредила да арестуват двамата измамници, обаче те своевременно успели да офейкат. Преди това обаче Балзамо създал "масонска египетска ложа" и срещу добро заплащане включил в нея разни помешчици и търговци. Подобни ложи той основал и във Варшава, в Париж и в други европейски градове.
В Италия успял да убеди бижутера Марано, че ще го отведе до пещера с несметни богатства, но за да се стигнело до скъпоценните камъни, Калиостро трябвало да плати голям откуп на планинските духове, които охранявали пещерните съкровища. Марано се навил да осигури нужното злато и графът го завел до пещерата, като предварително скрил в нея свой доверен човек. Този човек наредил на Марано къде да остави откупа и му казал смело да влезе със запалена свещ в пещерата. Бижутерът засиял от радост и без страх пристъпил във владението на планинските духове, но скритите вътре мъже го пребили от бой. Когато се свестил, Марано разбрал, че е грозно измамен, но вече било твърде късно.
Лесно спечеленото злато усилило жаждата на великия шарлатанин без кървав труд, както казва Казанова, да продължава да пълни джобовете си с пари, и той се хвърлил във фалшифицирането на картини и на подписи, в издаването на паспорти и квитанции, в писането на компрометиращи писма и в печатането на театрални билети. Жаждата му за злато го превърнала и в сводник на собствената му съпруга Лоренца Фелициани - преродената Семирамида. Любим негов трик бил да заварва жена си в собствената им спалня с богаташ. Вместо да му обяви дуел на честта, Калиостро оценявал мъжката си обида в пари.
През 1785 г. той бил обвинен, че е откраднал прочутата кралска огърлица с 600 диаманта. Бил арестуван, но го освободили поради липса на доказателства. Огорчен, заминал за Лондон, където се представил за италиански посланик на испанска служба. От столицата на Англия изпратил писмо до френската общественост, в което предсказал революцията и разрушаването на Бастилията.
След като приел масонството за поредно свое ново верую, Балзамо заминал за Италия, но в 1789 г. в Рим го арестували и осъдили на смърт като еретик и мошеник. Проявили снизходителност и заменили жестоката присъда с доживотен затвор. Гениалният лентяй и шарлатанин завършил живота си  на 26 август 1795 г. в затвора на градчето Сан Лео в Апенините. Пуснал се слух, че преди смъртта си Калиостро помолил да му бъде изпратен свещеник, за да се изповяда и да влезе чист като новородено момче в небесния рай.
Когато отецът дошъл, Балзамо го удушил, облякъл неговите дрехи и офейкал. Плъховете в килията нахапали лицето на мъртвия изповедник и то станало неузнаваемо. Феновете на великия измамник били убедени, че по този начин ще се изпълни предсказанието му да живее не по-малко от 5000 години.
Необичайният му живот вдъхновил много автори. Алексей Толстой написал повест за руския му период, френският композитор Адолф Адам и германският му колега Алберт Лорцинг създали опери за него. Вдъхновен от живота му, Гьоте написал пиесата "Великият Кофта". Сред поклонниците му били Фридрих Шилер и римският папа, който водел с него "особени беседи".

Граф Сен Жермен, тайният "властелин" на Тибет

В известна степен той е учител на граф Калиостро. Роден е през 1710 г., но никой не знае къде, кога и как е завършил земния си път. Подвизавал се е предимно във Франция, по времето, когато във Версай управлява самовлюбеният и порочен Луи XV. За разлика от ученика си Балзамо, Сен Жермен бил много по-вещ в химията, медицината и музиката. Освен това свободно говорел няколко езика без никакъв акцент и постоянно променял имената си.
Още при първото си посещение във Виена изложил на показ огромната си колекция от всевъзможни камъни, диаманти, сапфири, ясписи, рубини. Твърдял, че са му били необходими не толкова за да демонстрира блясък и суета, колкото с тяхна помощ да лекува всевъзможни болести. Хвалел се, че се е сдобил с чудодейните си докторски умения в далечна и непозната Индия.
Докато "лекувал" или беседвал със знатни хора, Сен Жермен мимоходом, между другото, споменавал, че се е познавал лично с апостолите на Спасителя, а за Месията казвал: "Ние бяхме сърдечни приятели с Христос. Той беше най-добрият човек, когото познавах на земята".
Озадачавал съвременниците си със своите стихове, в които кодирал смущаващ скрит смисъл. Освен като поет, станал известен и като художник, умеещ да рисува светещи в тъмното картини. Сен Жермен се гордеел и с друг свой талант - таланта да композира сонати и арии, които будели луда завист у професионалните музиканти.
По негово време пред публиката в различни европейски градове започнал да изнася концерти тайнствен цигулар виртуоз, който свирел с маска на лицето. Наричал се Джованини, но всъщност това бил самият Сен Жермен. Когато артистичните турнета го изморявали и отегчавали, той се усамотявал в своята алхимична лаборатория в замъка Шамбор и се опитвал да разгадае тайните на природата. За да стигне по-бързо до тези тайни, той се вписал в обществата на розенкройцерите и масоните.
Не може да се отрече, че Сен Жермен е притежавал неустоима харизма и че е успявал да омайва хората около себе си. Никак не е чудно, че са го обявили за пророк. Говорели, че е мъдрец, слязъл от непристъпните Хималаи, а Елена Блаватска го провъзгласила за "таен властелин на Тибет". Мнозина знатни негови съвременници търсели близостта му, а фаворитът на Екатерина Велика Григорий Орлов благоговейно го наричал "скъпи отче". И днес има наивници, които вярват, че в неизвестен ден и час граф Сен Жермен отново ще се появи в цялото си великолепие и че ще ни порази с огромното си знание и с тайнствените си способности да лекува и да пророкува.
 
Виктор Лустиг, продавачът на Айфеловата кула

Ако бъдем по-точни, ще трябва да кажем, че Виктор Лустиг е продал Айфеловата кула не един, а два пъти. И не само това - опитал се е да измами дори легендарния Ал Капоне. За целта използвал 22 фалшиви имена, но ако продължим със статистиката, ще трябва да допълним, че е арестуван 45 пъти. Мошеник на мошениците!
Роденият в Бохемия, днешна Чехия, Виктор бил голям сладкодумник. Чаровникът въртял измамите си на няколко езика. В младежките си години работил на презокеански лайнер, но му омръзнал черният труд, решил да поеме по нов път и се прекръстил на граф Лустиг. Новоизпеченият граф изобретил принтираща машина за пари и успял да изфабрикува две банкноти от по 100 долара. После още две, после още сто. В края на краищата спечелил 30 000 долара от всевъзможни хитрини. По едно време продал машината си на алчни купувачи, които веднага я завъртели, но след първите две банкноти започнали да излизат бели хартийки. Побеснели от яд, те потърсили мнимия граф, за го линчуват, но него вече го нямало.
В един от дните на 1925 г., докато удобно изтегнат в креслото Виктор Лустиг си четял вестник, му хрумнала идеята да продаде Айфеловата кула. Защо ли? Защото във вестника пишело, че тя се нуждаела от спешен ремонт. Графът побързал да се запознае с корумпирани чиновници от френско министерство. Планът му на действие бил следният: запознал се с петима от шефовете на най-големите скрап-компании и ги поканил на тайна вечеря. Още след първия тост им разкрил, че има за задача да разглоби и продаде Айфеловата кула. Петимата наивници били омаяни и приспани от обаянието на мошеника. Били поласкани от факта, че именно на тях им се доверява такава финансова тайна. Накрая един от петимата приел офертата за 7000 тона скрап.
Виктор Лустиг взел парите му с привидно омерзение - все пак Айфеловата кула била символ на само на Париж и на Франция, но и на целия свят. Измамникът се изнизал с куфар, пълен с долари, а измаменият Андре Поасон дори не се оплакал в полицията от страх, че ще стане за смях.
Две години по-късно граф Лустиг отново продал Айфеловата кула. Този път продажбата станала не във Франция, а в Америка. Докато се подвизавал в САЩ, мошеникът се срещнал и с Ал Капоне и му обещал, че за нула време ще удвои парите му в банката срещу огромния за времето си хонорар от 40 000 долара. Два месеца по-късно у Лустиг заговорил инстинктът за самосъхранение и с уплашено и разкаяно лице върнал парите на Ал Капоне. Ал Капоне джентълменски оценил жеста му и го наградил с 5000 долара за проявената честност и почтеност.
Но пътят на измамника съвсем не бил розов. Той няколко пъти влизал в затвора за всевъзможни шмекерии, тарикатлъци и измами. През 1935 г. бил арестуван за последен път и изправен пред американския съд. Получил 15 години за фалшифициране на пари и допълнително още 5 години за бягства от затвор. Лежал в прочутия пандиз Алкатраз край Сан Франциско. През 1947 г. се разболял от тежка пневмония и предал Богу дух. Предсмъртните си часове прекарал в затворническата болница в Спрингфилд, Мисури. Съкилийниците му се шегували, че пак е измамил съдбата чрез болестта си и е успял да се измъкне от затвора, макар и мъртъв.

Франк Абигнейл-младши - летец, лекар, юрист

Още на 17 години Франк Уилям Абигнейл-младши вече бил голям банков измамник. За пет години откраднал с подправени чекове повече от 2,5 милиона долара от банки в 26 държави! За да лети безплатно между европейските и американските градове, той цели две години се представял като пилот на ПанАм под името Франк Уилямс. След това изчезнал за цели 11 месеца и накрая се "приземил" в една болница в щата Джорджия, където работил като педиатър с фалшива диплома.
Когато се уверил, че освен чекове може да подправя и дипломи, измамникът си изработил и друга тапия - този път тя била по специалността "Право" и била "издадена" от Харвардския университет. С нея най-безцеремонно се назначил на работа в офиса на генералния прокурор на щата Луизиана.
Франк продължил да подправя чекове и в следващите години сменил осем професии. Разбира се, все с фалшиви документи. Напълнил си джобовете с пари и започнал да води охолен живот - въртял кратки любовни истории със стюардеси, купувал им маркови дрехи и ги водел в изискани ресторанти.
За беля през 1969 г. го познала една стюардеса от Air France и го издала на властите. След половин година, прекарана в предварителния арест в Перпинян, Франция, и една година затвор за измама в Швейцария, бил екстрадиран в САЩ. Осъдили го на 12 години затвор. През 1974 г. го пуснали на свобода срещу помощ при разкриването на измами. Впоследствие се препитавал като банков консултант по сигурността със собствена компания.
 

Кристоф Роканкур, син на пияница и проститутка

Кристоф Тиери Роканкур е роден в семейство на проститутка и алкохолик. Израснал в сиропиталище, но в един божи ден избягал оттам и направил първия си успешен удар в Париж - с фалшиви документи продал чужда собственост за 1,4 милиона долара. Окуражен от това добро начало, но и обзет от страх да не бъде заловен, избягал в САЩ. Там се подвизавал с 12 псевдонима и се превъплъщавал във филмов продуцент, в боксов шампион и рисков инспектор.
Добил самочувствието на солиден изнудвач и на чаровен мошеник, той се представял за син на София Лорен, за племенник на Оскар де ла Рента и за близък роднина на Дино де Лаурентис. Парадирал, че е личен приятел на Бил Клинтън. По едно време така се увлякъл в превъплъщенията си, че се представил за член на богатото семейство Рокфелер. Известен период делял квартира с Мики Рурк и се оженил за модела на "Плейбой" Мария Пиа Рейес, от която имал син.
Всичко би било прекрасно, ако в един слънчев ден на 2001 г. не го арестувала канадската полиция, заедно с жена му. Плеймейтката Мария Пиа Рейес започнала да се прави на по-наивна, по-чиста и по-светла от самата Света Дева - лъжела с насълзени очи, че не знае и че въобще не е подозирала за какъв измамник се е омъжила, и снизходителният съд я освободил от отговорност.
Попаднал в пандиза, Роканкур написал автобиография, в която се присмивал на жертвите си. През 2002 г. той бил екстрадиран в Ню Йорк  и пред тамошния съд се признал за виновен за 3 от 11-те обвинения. Признавал с единствената цел да избегне максималната присъда от 20 години. Осъдили го да плати глоба в размер на 9,5 милиона долара и обезщетение от още 1,5 милиона долара.
С цялата си безочливост и наглост Кристоф Роканкур през 2006 г. се изповядал в едно предаване на NBC, че е страхотен измамник, който е "заработил" най-малко 40 милиона долара.
 
Мери Бейкър, принцеса Карабу

През пролетния месец април на 1814 г. в Англия се появила една видимо объркана млада жена с екзотични одежди и с тюрбан на главата, която говорела на неизвестен език. Главният съдия на графство Глостършир Самуел Уоръл я приютил в дома си и се обърнал към много чужденци с молба да разпознаят езика й. Мери ги гледала като полудивак и непрекъснато белела и ядяла банани.
За щастие някакъв португалски моряк успял да "преведе" нейната история. Според този превод госпожицата е принцеса, нарича се Карабу и живее на остров Джавасу в Индийския океан. Била уж отведена от пирати, но накрая успяла да се измъкне и да скочи зад борда в Бристолския канал. Щастието й се усмихнало и тя безпроблемно доплувала до брега.
Всички се възхитили от постъпката на "принцесата" и през следващите десет седмици, докато живеела при семейство Уоръл, тя показала завидни умения в стрелбата с лък и фехтовка. Плувала гола и усърдно се молела на своя бог Ала Тала.
Портретът й с екзотични дрехи непрекъснато обикалял из страниците на местните вестници. Накрая някоя си мисис Нийл разпознала в нея своята прислужница Мери Бейкър, дъщеря на обущар. В дома на мисис Нийл госпожица Бейкър развличала децата й с измисления от нея език, който бил комбинация от цигански и измислени от нея думи.
След провала си като източна принцеса Мери се опитала да повтори номера си в различни градове на Испания и Франция, но вече всички знаели коя е. В края на живота си през 1865 г. тя продавала пиявици в болницата на Бристол, за да преживява някак си.




Леонардо ди Каприо в ролята на Франк във филма за великия мошеник "Хвани ме, ако можеш" на Стивън Спилбърг: обкръжен от красиви стюардеси, той се представя за пилот от ПанАм...

Кристоф Роканкур с Наоми Кембъл на фестивала в Кан, май 2008 г.

Чаровникът Франк Абигнейл-младши