Панацеята е работеща икономика

Маруся ЛЮБЧЕВА

Новият програмен период 2014-2020 г. вече остаря с една година. За съжаление ще остарее още малко, преди да стартират новите оперативни програми. За още по-голямо съжаление, оттегля се във времето и пространството, и използването на средства от еврофондовете от стария програмен период. Краят на 2015 г. е срокът, в който тези средства, използвани или не, ще приключат  присъствието си в българската икономика.
Важно ли е да говорим за това в момента? Повече от важно, защото на евросредствата у нас се гледа като на панацея, която ще раздвижи икономиката. Но само се гледа.
Нека си припомним правилото, че евросредствата, независимо по какъв ред и по коя програма се включват в нашата икономика, са допълнителни средства. Такива, които подкрепят съществуваща и работеща част от нашата икономика. От тази гледна точка някой наистина може да каже, че евросредствата са панацея, но всъщност  панацеята е работещата българска икономика. Затова е от съществено значение да приведем в съответствие приоритетите на икономиката, която очаква евросредствата с приоритетите на оперативните програми, чието одобрение ще разреши тяхното ползване. За разлика от въпросите, които се дискутират в ЕП, у нас не се дискутират проблемите по подготовка на оперативните програми. Европейската администрация няма да свърши работата на българската в тази посока. Напротив, тя ще продължава да държи в ръцете си изискванията и условията, на които оперативните програми трябва да отговарят. Сърдим се или не, подписаното споразумение изисква да се съобразим. И вместо да се надпреварват някои политици да изтъкват заслугите си за подписването на споразумението, да насочат усилията си към изпълнението му. Малко се говори и няма информация какво се прави именно в тази посока.

Защо българските оперативни програми не са одобрени

Отговорността е българска и не можем да я прехвърлим нито на европейската администрация, нито на българските евродепутати. Те не могат да заменят работата на "българската европейска администрация", колкото и да ни се иска.   Оправданието, че и оперативните програми в другите страни не са одобрени, е оправдание в ученически стил. Тук говорим за стратегии, които се явяват условие за адекватна оценка на нуждите на регионите, за българската политика в тези региони и в тези области на политики, към които са насочени оперативните програми.
На фона на това забавяне много тревожно звучи очакването за "лош" мониторингов доклад за България. Това ще превърне страната ни в най-рисковото звено на ЕС. И досегашното ни "пакетиране" с Румъния вероятно вече няма да ни донесе оправданието, че не сме сами, особено ако Румъния се откъсне, а тя е на път! Няколко сериозни последствия може да има този рисков момент в реализирането на европейската политика по сближаването у нас.
Първо, много по-стриктен преглед на всички процедури, свързани с еврофондовете у нас. Това  не е плашещо за добре работеща и подредена администрация, но за такава, която продължава да работи с "калинки", наистина е притеснително. Тук ще поставя и по-сериозното вероятно закъснение за стартирането на програмите, породено от горното. Не че досега не е бил стриктен контролът, но забавянето на редица плащания след приключването на европроекти показва сериозни проблеми. Сега ще бъде просто "по-стриктен" и независимо, че българският представител в ЕК отговаря за работата на ОЛАФ, това съвсем не ни поставя в благоприятна позиция.
Второ, невъзстановяване на средствата, задържани по действащите оперативни програми, които дават някакъв остатъчен ресурс до края на 2015 г.
Трето, неприемането на България в Шенген. Много експерти не свързват това с икономическите ефекти на това приемане, но бих казала, че те разсъждават твърде ограничено,

защото Шенген означава сигурност в много посоки

включително и в бизнеса, и в инвестициите. И без друго сме свидетели на "бума", който направи Румъния с пристанище Констанца в сравнение с българските пристанища (не правя сравнение въобще). Могат да бъдат дадени и други примери. Неприемането ни в Шенген ще засили различията, защото бизнесът ще предпочете да пътува до и през държави с по-малко риск. Управлението на риска е сериозно занятие, но първо той трябва да се оцени и анализира, а ние не сме направили това - какво губим от това, че сме "нешенгенска зона", а всъщност осигуряваме границите на ЕС...
Четвърто, отдалечаване от еврозоната, от принципите на сигурност, която тя излъчва, не от самото членство. Примерите за действия в зоната  в случаи на държави, част от нея, изпаднали в сериозна финансова криза, са налице. България няма да бъде "спасявана" по този начин, още повече, че със случая "КТБ" доказахме несъстоятелната си политика и като обикновен член на ЕС.
Подмяната на истинските проблеми с политически въртележки, подхвърлянето на външни анализи за определени области от българските политики, необръщането на внимание на същностната работа по европейските фондове у нас и формалното им фаворизиране за развитие на икономиката ще продължават да ни създават фалшиви насоки накъде да вървим. И може би ще продължават да разходват тези средства по неефективен начин - какво като проведохме обучение на хиляди безработни по грънчарство, по каменоделство, по компютри... Какво променихме с това и дали намалихме безработицата? И каква част от икономическия растеж се дължи на тези действия? Или просто "усвоихме едни пари", както обичат да се шегуват евроскептиците. Странно ми е, когато чета, че кметове на български общини поставят политиката  по правене на европейски проекти на първо място в своите планове и стратегии. Сигурно нямат друга перспектива, но това е страшна безизходица. А какво правим, ако не съумеем да получим тези средства?
Да, връщам се към началото - евросредствата не трябва да се разглеждат като панацея, а като инструмент за развитие, който се нуждае от много прецизно управление и прилагане. От много работа, не от приказки и прехвърляне на отговорности.