Паметно място, обвито в забвение

Георги Петрушев

    Много добро впечатление у мен остави изявлението на лидера на БСП Сергей Станишев, направено през тази пролет пред паметника на Альоша в гр. Пловдив. Наред със значението на този паметник като символ, израз на нашата признателност към съветските воини, освободили Европа от кафявата чума на фашизма и дали почти 15 милиона човешки жертви в тази Освободителна война, Сергей Станишев подчерта важния принос на паметниците въобще, независимо къде се намират из страната ни, като част от нашата историческа памет. Те са изградени в памет на бележити личности, дати и събития, дали отражение в историята на народа ни и на българската държава. Той отправи апел към държавните, общинските, обществените организации и цялата ни общественост за опазването и поддържането на паметниците и против вандалските посегателства върху тях независимо от настроенията и желанията на отделни слоеве от днешното поколение.
    Това изявление на партийния лидер и 90-годишнината от едно изключително важно събитие в историята на Комунистическата партия у нас ми дават повод да припомня нещо за случилото се преди 9 десетилетия и да отправя един призив.
    Тази година се навършват 90 години от Витошката нелегална конференция на БКП. Това събитие е изиграло

важна политическа роля

в историята на партията и не трябва да се забравя!Накратко ще припомня важни събития, предшествали тази конференция. На 9 юни 1923 г. под ръководството на Александър Цанков и с активното участие на фашизирани групи от офицерството е извършен преврат, свалено е законно избраното правителство и е убит зверски министър-председателят и лидер на БЗНС Александър Стамболийски. По време на преврата ръководството на БКП запазва неутралитет поради несъгласие с някои политики, провеждани от страна на правителството на Стамболийски.
След преврата на Цанков в България е установена мракобесническа фашистка диктатура. Животът на трудовите селяни, работници и интелигенцията от ден на ден става все по-тежък и непоносим. Гневът народен взима връх и хиляди от села и градове с кирки, брадви и тояги се вдигат на борба за сваляне на фашисткото незаконно правителство на Александър Цанков. Срещу модерно въоръжената армия и полиция, разбира се, първото в света и в България антифашистко въстание е обречено на неуспех. След погрома на Септемврийското въстание от 1923 г. партията преминава в дълбока нелегалност. Много от нейните членове и симпатизанти са избити, а други хвърлени в затворите.

Само 8 месеца след погрома

на Септемврийското въстание на 17 и 18 май 1924 г. 22 делегати представители на партийните организации от страната се събират на първата нелегална партийна конференция, състояла се в дълбоките пазви на Витоша. На конференцията делегатите осъждат деветоюнската тактика на партията за неутралитет по време на преврата на Александър Цанков. Одобрена е септемврийската революционна линия. В съгласие с оценката на Коминтерна конференцията решава да продължи курса на въоръжена борба за сваляне на фашисткото правителство. Избран е нов състав на Централния комитет на БКП, като за задграничното представителство са определени Васил Коларов и Георги Димитров, а за политически секретар - И. Манев.              
    Мястото, където се е провела конференцията, се намира в северозападния, Селимишки дял на Витоша. В дълбок урвест овраг, заобиколен от гъста широколистна гора, непосредствено край голям сиенитен камък, са заседавали и дебатирали делегатите. Сега на този камък трудно се разчитат датата и случилото се събитие. Местността и сега е трудно проходима, а тогава - през 1924 г., това е било цяло изпитание. Липсвали са каквито и да е туристически хижи, заслони, кръчми и др. Това е годината, когато е завършена и открита първата хижа в тази планина - "Алеко". В целия район не е имало никакви пътища или маркирани туристически пътеки.
    През 60-те години на миналия век Столичната община изгради 56 км пешеходни туристически алеи, укрепени с каменни бордюри, с много мостчета, водостоци, канавки и т.н. Бяха направени и се поддържаха в добро състояние значителен брой паркови архитектурни елементи като заслони, беседки, масички с пейки, чешми и детски кътове. За местността "Витошка конференция" се отиваше по някогашната алея, която започва от "Яворова поляна" и след 400 м в западна посока се отклонява вдясно, където и сега все още личат 3-4 каменни стъпала. След това по друга алея след още 400 м се достигаше до масивен заслон с вътрешни и външни пейки, масички и каменна чешма. От всичко това

сега е останал само споменът

в по-възрастното поколение и купчина руини. От някогашния заслон в южна посока по тясна пътечка за по-малко от 5 минути се слиза до големия каменен блок, където е била конференцията. От "Яворова поляна" по алеята към местността "Трендафила", ако се подминат тези каменни стъпала, на 500 м по-нагоре се достига до други такива каменни блокчета, а вдясно след тях 200 м алея отвеждаше до споменатия вече заслон. На мястото, където е това възможно второ отклонение, има голяма метална информационна табела. На нея бе направено описание на паметното събитие. Сега табелата все още съществува, но "доброжелатели" са я боядисали в доматено червен цвят и върху нея никакви текстове не личат.

Отправям призив

към Софийската партийна организация и преди всичко към младежкото ядро в нея да посети и се запознае с тази историческа местност. Повече от наложително е да се организира с доброволен безплатен труд и с подръчни материали да се възстанови добрият вид и инфраструктурата на мястото, където се е провела Витошката партийна конференция.
    Българската социалистическа партия като наследница на БКП и на нейната героична история е единствено заинтересована паметните места да се поддържат и охраняват, за да изпълняват своето предназначение.