Паметниците на свободата

След Освобождението на България от турско робство благодарният български народ издига няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода.


Първият монумент

Паметникът на руските освободители, посветен на победата при Пловдив през януари 1878 г., е поставен в Града под тепетата през септември 1881 г. и е част от 11 на брой „Паметници на победата“, издигнати в България по типов проект на истанбулския архитект Вокар на местата на най-кръвопролитните сражения по време на Руско-турската война (1877-1878). Каменните монументи са с еднаква пирамидална форма с кръст на върха, високи са около 11 метра, с мраморна украса на лицевата страна, която включва руския държавен герб, щит и военни доспехи, Георгиевски кръст и плочи с надписи и наименованията на военните формирования, участвали в сраженията.

Най-величественият

Това е Паметникът на Царя Освободител в София - израз на благодарността на българския към руския народ, в лицето на император Александър II. За издигането на паметника през 1900 година е обявен международен конкурс, в който с проекти се включват скулптори от 13 страни. Печели го италианецът Арналдо Дзоки, а самият паметник е готов през 1903 г. 4,5-метровата фигура на руския император на кон, който държи в дясната си ръка Манифеста за обявяване на войната, е изработена от бронз и се възвисява върху 7,5-метров постамент от черен полиран гранит. Фронталната част на паметника е украсена с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини, с надпис „Царю Освободителю/Признателна България“. Всяка година на 3 март пред паметника се провежда тържествена заря-проверка, в която участват президентът на Република България и военни части от българската армия.

Най-големият

По време на освободителната за България война (1876-1878) една от най-решителните битки се разиграва на старопланинския връх Шипка. Заедно с руските войски в сраженията взимат участие и около 6000 българи. Подвигът им е увековечен в Паметника на Свободата (известен като Паметникът на Шипка). Официалното му откриване е през 1934 г., в присъствието на цар Борис ІІІ, а частите на паметника са превозвани до върха с каруци с мулета и сглобявани на място. Монументът е висок 31,5 метра и представлява кула с формата на пресечена пирамида. На входа е поставен огромен бронзов лъв, а от трите страни са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора и Шейново. На приземния етаж има голям мраморен саркофаг, в който се пазят костите на руските воини и българските опълченци. До паметника водят 894 стъпала, по които всеки 3 март се изкачват хиляди хора, за да почетат паметта на загиналите за Освобождението.

Най-новият

Това е паметникът, увековечаващ нашето Освобождение, открит на 24 август 2008 г. в столицата. Висок е 7 метра и представлява бронзова статуя на опълченец със знаме, стъпил върху правоъгълен пиедестал. Като модел е използвана картината на Ярослав Вешин „Самарското знаме“. На три от страните на постамента са изобразени известни картини и гравюри, посветени на величествени моменти от освободителната война, а на четвъртата – карта, показваща пътя на опълченците. Ако се погледне отгоре, Паметникът на българските опълченци със стъпалата към него оформят орден „Кръст за храброст“, а непосредствено до монумента е положен камък, донесен от свещения връх Шипка. В специална ниша под барелефа с картата са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките, кутия с послание към бъдните поколения и списък на дарителите за изграждане на паметника.

БНР