Пълна промяна в ЕС: Какъв е изборът на България

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент,
зам.-председател на Комисията по бюджети

Когато преди шест години България с възторг и нетърпение правеше първите си крачки като пълноправен член на Европейския съюз, едва ли някой е очаквал, че толкова скоро ще бъдем изправени отново пред избор - по кой път да поемем.
Само след 4-5 месеца ЕС ще бъде много по-различен от общността, към която се присъединихме на 1 януари 2007 г. Съюзът върви трудно, но все по-уверено към пълна промяна. Причините за нея са свързани основно с кризата в еврозоната и с факта, че при създаването на еврото не бяха изградени институциите и механизмите, които да могат да поддържат една обща валута. В период на растеж този проблем не се усещаше, но финансовата криза, която дойде от САЩ, а по-късно започна да души и икономиката, разтресе силно еврозоната. Многобройните въплъщения на европейските лидери като пожарна команда се оказаха закъснели, недостатъчни и изключително натоварващи страни извън еврозоната. Резултатът е видим - кризата не е преодоляна, 26 милиона души останаха без работа, икономически страните членки се раздалечиха още повече, създадоха се силни антиевропейски настроения, националистическите партии са във възход.
Пропускът беше осъзнат и сега усилията на европейските институции са насочени към преодоляване на недостига на механизми и средства за управлението на еврозоната. Първото конкретно предложение как да се случи това беше поднесено на европейските лидери през декември от президентите на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой, на Еврокомисията Жозе Барозу, на Европейската централна банка Марио Драги и на еврозоната Жан Клод Юнкер.
Четиримата президенти търсят спасението в стабилизирането на икономическия и валутен съюз в

еврозоната върху четири стълба -

изграждането на банков съюз, задълбочаване на интеграцията чрез фискален съюз, и в по-дългосрочен план, създаването на икономически и на политически съюз.
На мнозина тези промени се струваха невъзможни или трудно постижими, но нещата започват да се случват. Решението за банковия съюз вече частично е взето. Параметрите на първия му елемент - банковият надзор, са скрепени със съгласието на страните. За разлика от банковия надзор, следващите стъпки - създаване на фонд за гарантиране на депозитите и фонд за преструктуриране на банки в затруднение, които ще се случат догодина, предвиждат финансово участие.
Фискалният съюз ще включи общи правила за бюджетната политика на страните членки, изравняване на данъчната основа и координация на бюджетните политики. В рамките на Европейския семестър ще се сключват договори между страните членки и ЕК за съблюдаване на бюджетна дисциплина, които ще й позволят да наказва тези, които не играят по правилата. По този начин ролята на националните парламенти при приемането на националните бюджети ще намалее.
Икономическият съюз ще се изгради около ускоряването на мобилността на капиталите и стоките в еврозоната и разширяването на наднационалните правила за трудовия пазар и за борбата с безработицата. Това се прави в отговор и на искането на Групата на социалистите в ЕП да има и ангажименти към изграждане на социален стълб в ЕС. В по-дългосрочен план икономическият съюз ще изисква промяна на договора на ЕС, за да стане възможно издаването на общи облигации и създаването на бюджет на еврозоната. Дотогава ще бъде създаден финансов инструмент за поддържането на страни, изпълняващи стабилизационни програми. Политическата интеграция е замислена около идеята европейска идентификация на гражданите.
Всички тези мерки са насочени в една посока - повече общи европейски решения. Това ще позволи на новата общност да бъде много по-силна от сегашния ЕС.
Европейските институции също получават допълнителни "тояги" за въздействие чрез създаването на отделен бюджет за еврозоната, на отделен механизъм за вземане на решения и на обособяване на собствено политическо представителство. В ЕП вече се обсъжда създаването на комисии, в които да участват или да гласуват само депутати, избрани в страни от еврозоната.
Избраната посока на реформи съвпада с желанието на Великобритания да разхлаби сегашния ЕС, като изключи от него трудовия пазар, емиграционната и политиката на сигурност. Ако тези два процеса се съчетаят, става ясна тенденцията за по-силна интеграция на 17-те от еврозоната и за един доста по-хлабав, съсредоточен върху общия пазар, съюз на останалите.

България е изправена пред избор

между няколко възможни сценария.
Първият е да признаем, че еврото влияе силно на българската икономика, че се стремим да станем част от общия валутен съюз. Ще получаваме стабилност, но ще трябва да плащаме вноски в новите фондове и институции. Ще означава, че се лишаваме от част от националния си суверенитет. Този вариант е по-труден за реализиране, но за мен е по-добрият, защото това, което наблюдаваме в момента, не е създаването на Европа на две скорости, а на две категории. От една скорост на друга можеш да минеш, но от един в друг клас - ще е трудно, ако не невъзможно.
Вторият сенарий е да наблюдаваме отстрани, докато преценим да се включим в механизма за еврозоната. Ако изберем този вариант, ще трябва да приемем, че България практически ще излезе от процеса на вземане на решения в ЕС. Подобно развитие би имало отрицателен ефект не само върху нашата страна, но и върху целия регион.

Отслабването на интереса на ЕС към Балканите

и концентрирането му върху еврозоната, би означавало появата на "други авторитети" като Русия, Турция и САЩ в региона. Разхлабването на ЕС би улеснило влизането на страните от Западните Балкани, но такова членство би било слабо и маловажно.
Това се случва в момента в Европа. Изборът, пред който е изправена България, налага Народното събрание да даде нов мандат на правителството за преговорите по тези процеси. Но за да може то да се произнесе, трябва да знаем къде отиваме, докъде можем да стигнем и с кого. Времето за отговор не надхвърля няколко месеца.