Пълна мобилизация

Казват, че най-лошо е да повярваш на собствената си пропаганда. Но не по-малко лошо е да повярваш на собствените си внушения и вяра, че нещата ще се случат от само себе си, защото така ни се иска да се случат.

Няма нищо предизвестено. Това се отнася и за желаното от мнозина българи преизбиране през ноември на кандидат-президентската двойка Румен Радев-Илияна Йотова. Да, действащият държавен глава се ползва със смазващо обществено одобрение над основия си политически противник Бойко Борисов - отрицанието на всичко онова, което Радев е. Така поне сочат меродавни социологически изследвания. Но това изобщо не означава, че победата на двойката Радев-Йотова е вързана в кърпа. Жалостливите вопли на Борисов от Перперикон за президентските избори: "Ще се бием колкото можем на терена, но съдията е купен", не бива да ви впечатляват. Бившият премиер под "съдия" има предвид машинното гласуване, за да оправдае потенциалната загуба на ГЕРБ, но ситуацията е по-сложна.

Тактиката на опонентите на Радев е проста, но не и глупава. Да се извадят максимален брой кандидати, включително такива смятани за леви, включително десни, чиито избиратели са разколебани за кого ще гласуват, за да се размие антигербаджийският вот и да се отиде на втори тур.

Първото следствие от това ще бъде, че вторият тур ще се представя като победа над двойката Радев-Йотова и привържениците на статуквото ще получат психологическо предимство.

Второто следствие ще бъде започването на пазарлъци и извиване на ръце за подкрепа на 21 ноември. Според някои социолози при пълна мобилизация на електоратите на ГЕРБ и ДПС, известни със своята дисциплинираност, на втория тур можело да има неприятни изненади за привържениците на промяната в България. 

За да не се стига дотам, са необходими две неща - масово гласуване, от което ГЕРБ и ДПС винаги са се страхували, защото ще им свали резултата, и пълна мобилизация. Мобилизация на всички онези, от ляво, от дясно, от центъра, от където искат и да са, хора, които виждат във фигурата на Румен Радев оня стълб, около който се обединяват демократичните сили в страната, независимо от тяхната идеология. 

Нужна е победа именно на 14 ноември, защото тя ще покаже, че страната наистина къса с едноличната власт, простащината, корупцията, шуробаджанащината, мисирщината в журналистиката и баналната некадърност и крадливост в управлението на България, белязали последното десетилетие.