Пълна липса на държавническо възпитание

Отношенията между хората понякога са  достатъчно трудни. Всеки има своите интереси, които би искал да осъществи. Но колкото и да са трудни, човешките отношения не бива все пак да излизат извън границите на именно човешките отношения. В тази насока огромно значение придобива доброто възпитание.
Доброто възпитание дава общата основа, върху която отношенията между хората могат да се развиват по един поносим за тях начин. Като изразява уважение към всяка от страните на съответните интереси, то прави възможен един полезен за тях разговор. Доброто възпитание е предварително отстранената враждебност. То е мостът, по който хората трябва да минат, за да се срещнат.
Но ако доброто възпитание е необходимо във всички видове човешки взаимоотношения, толкова по-необходимо е то в отношенията вътре в държавата и по повод на държавата. Един държавен служител няма право да бъде невъзпитан в отношенията си както с гражданите извън държавата, така и с гражданите вътре в държавата, т.е. с другите държавни служители. Държавният служител представлява не самия себе си, а държавата, а една държава, ако е държава, а не мафиотска структура, е длъжна да проявява добро възпитание. Поведението на държавата трябва да е модел за поведението на всеки гражданин. Това, което при определени обстоятелства може да е позволено на отделния гражданин, при никакви обстоятелства не може да бъде позволено на държавата, респ. на нейните служители. Дори и когато наказва, държавата е длъжна да проявява уважение към наказвания гражданин. Тя трябва да е модел за поведение на всеки свой гражданин. Тя мълчаливо, но ясно казва: "Прави, каквото правя аз!"
За съжаление доброто възпитание не всякога може да бъде наблюдавано в системата на държавните органи. Много често държавните служители са груби с гражданите, проявяват недопустимо високомерие, забравят какво е това учтива форма на обръщение. Формата "Вие" нерядко е замествана с грубото "ти".
Това съвършено неприемливо поведение откриваме и при министър-председателя г-н Бойко Борисов. Не зная в каква среда е израснал г-н Борисов, но няма как да не кажа, че доброто възпитание наистина му липсва. Примерите са много, но ще се спра само на някои от тях.
Спомнете си как той се отнесе към народната представителка Корнелия Нинова по повод на отправено от нея питане. В заседание на Народното събрание той си позволи едно съвършено непристойно по тон и език поведение: "Вие така няма да ми говорите. Така можете да говорите на своя мъж, на своя любовник, но на мен така не можете да говорите". Това бе проява, недопустима за един министър-председател. Тя е недопустима дори за всеки истински мъж. Един истински мъж ще понесе плесница от една жена, но никога няма да си позволи да удари тази жена. 
Г-н Бойко Борисов третира министрите като свои аргати. Той забравя, че те са овластени от държавата да осъществяват най-високи функции. Когато се намира в държавноправни отношения с тях, той им дължи уважението, което дължи на самата държава. Взаимоотношенията задължително трябва да протичат във формата "Вие". По този начин той трябва да се държи дори и с министрите, които са негови лични приятели, когато отношенията с тях протичат на официално равнище. Един Слави Трифонов може да си позволи да говори с всички на "ти", един министър-председател  обаче е длъжен да говори с всички на "Вие".
Изключително неприятно впечатление направи г-н министър-председателят, когато обяви назначението на г-жа Юлиана Иванова за председател на ДКЕВР. Той се държа с г-жа Иванова като с момиченце, на което е възложил да свърши някаква домашна работа. Той й говореше на "ти" с цялото възможно високомерие. Даде й великодушно 20 дни, за да се справи с възложената й задача, и не знам как накрая не я тупна по определена част от тялото, казвайки й: "Хайде сега, тичай да свършиш това, дето съм ти го заръчал". Съжалих я тази г-жа Иванова. Изживях вместо нея унижението, на което бе подложено нейното достойнство. Питам се дали тя не трябваше да хвърли в лицето на г-н Бойко Борисов заповедта за назначението й и да си отиде.
Този стил на поведение наблюдаваме постоянно.
На заседанието, на което г-жа Юлиана Иванова бе назначена за председател на ДКЕВР, г-н Борисов използва същия махленски език и по отношение към довчерашния председател на ДКЕВР г-н Ангел Семерджиев: "... Този шеф на ДКЕВР трябваше още след първата година да го омета, трябваше още с Трайков да си отиде заедно", коментира г-н Бойко Борисов.
Вижте му речника и после оценете възпитанието му! Това е речник, който той може да използва, когато рита топка, но не и когато взема управленски решения. С такъв речник г-н Борисов оскърбява не само себе си, но и държавата ни - този официален израз на цялото общество.
Очевидно г-н Борисов не изпитва срам, показвайки пълна липса на държавническо възпитание. Аз обаче изпитвам срам. Срам ме е, че начело на държавата ни стои един човек, лишен не само от държавническо мислене, но и от държавническо възпитание.
Но може би си го заслужаваме?!