Пак звучи горно до

Журналистите в България са едно от най-онеправданите съсловия. Защото дискриминацията спрямо тях накърнява правото им да упражняват професията си. По различен начин в различните медии, но те винаги са подложени на натиск - диктуват им какво да пишат и какво мнение да имат, ругаят ги или ги заплашват, цензурират ги, тормозят ги със съд за огласени верни факти за безобразия, плащат им стотинки за денонощен труд или ги осигуряват на мизерни пари и какво ли не още. Един "висш политик" направо им рекна, че нямат право на мнение! Е, на преданите на когото трябва мисирки им плащат добре, другите кучета ги яли. Затова смятам защитата на журналистите за свято дело.

Това, което става отново в БНР тези дни  обаче, няма общо със 111-то ни място в света по свобода на словото. Журналисти искат оставката този път на Управителния съвет. Не защото ги тормози, а понеже трима от членовете му писали в прокуратурата срещу генералния директор Балтаков, който сключил договори за ток без обществена поръчка. И всичко обрасна с пререкания кой по кое време е докаран в управителното тяло - едни били от Костов, други от предишния директор, който след стачки в медията бе отстранен. Че чак сигнала на радиото прекъсна тогава, така и не се разбра кой е наредил недопустимия синкоп.  

Сега май става дума пак за вътрешните отношения в една от двете обществени медии у нас, които разбира се влияят отрицателно и на работата в радиото, и на предаванията, и на ползвателите - българските граждани. Само че вече не му се хваща краят кой срещу кого и за кого е в БНР. Не че СЕМ е цвете, ала сега пак ще се занимава с недоволствата в радиото, щото няма как да се произнесе за тока вместо прокурора. А и народа ще занимават с това, вместо например с далаверите на олигарсите или с причините, довели до гладуването на хората, изхвърлени от работа заради пандемията. 

Обаче крушката си има опашка - който дойде на власт, тъпче свои хора из държавните и обществените служби, да станат "негови". Стари и нови не се търпят, разчистват сметки и така в обществото звучи все горното до на политическите симфонии, които композират властимащите.