Пак ще се срещнем

Пак ще се срещнем след 10 години. Нали така се пееше в песента на ФСБ? Песен за отминалата младост, битки, възторзи и... още нещо.
Тази песен звучи изненадващо политически, ако я чуем в контекста на поредния опит на ГЕРБ да си пазарува кметове на едро, където може с пари, където може с полицейски натиск, а където трябва и със зловеща комбинация от двете. Именно този сценарий се разигра в Съединение. Кметът Георги Руменов е бил изправен на практика до стената - или се записва в ГЕРБ, или няма да види пари за града. Или целува ръката на Бойко Борисов, или няма да види бял ден. Далеч не е единствен.
Точно така ГЕРБ разбират политиката. Като безкраен шантаж, като абсолютно размиване на политически граници, като спектакъл на насилието, почти като филм на ужасите. Те искат властта на всяка цена и нямат морални граници, за да я постигнат. Това всъщност не е политика, а кошмар.
Подобно отношение към властта говори единствено и само за цинизъм и полицейщина. За погазването на всякакви обществени принципи и за  край на демокрацията. Логиката на ГЕРБ е "няма пари за кметовете от опозицията", то значи всички кметове трябва да са техни. Дайте направо да променим Конституцията и да напишем, че опозицията няма право на съществуване...
Само че в цялата зловеща ситуация има нещо много иронично. И това е въображението на ГЕРБ, че те ще са вечни. Те очевидно се изживяват като партия, непоклатима от времето, рейтингите и недоволството. А всъщност влизането в ГЕРБ днес е като да си купиш фабрика на 8 септември, защото последните дни на това управление вече се мержелеят. И след това днес управляващите няма да имат нито сила, нито финансова мощ, защото природата винаги е намирала начин да се отърве от паразитите, пък дори и когато те съществуват, като се правят на политическа партия.
Заради това пак ще се срещнем. Не след 10 години. Само след няколко месеца.
Пред урните.