Пък може и да отмине

Да си заровим дълбоко главата в пясъка, да се снишим плътно доземи, пък бурята може и да отмине. Лято е, отпускарски сезон (макар за световните дела да няма почивка!), що да се хабим напразно, може и да няма толкоз сериозни последствия върху ни. Такава е философията на европейските лидери. Видяхме я, а сега и на гърба си я изпитваме, при мигрантската криза. Същата е и днес относно случващото се в Турция. Щото не са достатъчни декларативните изявления за безпокойство и загриженост от дързостта, с която Ердоган срива демокрацията, потъпква върховенството на закона и целенасочено води страната към ислямизация. Евросъюзът отново избягва единната и категорична позиция, с която да тропне по масата и да порицае Анкара. Не може, щото турската власт така здраво го държи в ръцете си с бежанците, които уж възпира, че я е казал гък, я Ердоган е пуснал ордите. Европа сама се затвори в капана си, което позволява на Анкара да бъде безмерно нагла в отношенията си с нея.
В Турция се извършва метеж след неуспешния метеж, това е очевидно за всички и световната общност би следвало да предотврати да се случи най-страшното в Турция в XXI век - неслучайно се правят аналогии с Хитлер...