Пак горещо мигрантско лято в Италия

Няма бежанска криза в Европа, има криза на солидарността - рече и отсече лидерът на германските социалдемократи и кандидат за канцлер Мартин Шулц. В съзвучие с изтърканата плоча за европейските ценности, неизменна част от които е солидарността, и той призова да се режат еврофинансите за тези страни, които не я проявяват, сиреч не приемат мигранти и бежанци. В предизборна кампания е човекът, няма какво друго да каже, потенциални избиратели дири. Взел си е поука от недомислената, повлякла след себе си тежки последствия, покана на фрау Меркел към всички желаещи да отидат в Германия, вратите, т.е. границите, бяха широко отворени, само че до едно време. Скоро след това кепенците хлопнаха - който имал късмет да стигне до заветната цел богатите страни от Западна Европа, имал. Другите останаха, докъдето са успели да се доберат, с надеждата все пак и те някой ден да се доберат до нея, Западна Европа - онази, в която "виреят" "началниците", които стриктно съблюдават интересите на своите си страни и назидават с пръст непослушните, именно защото следвали националните си интереси...
Не една и две безумни идеи хрумваха в главите на големите в ЕС в опит да се спасят от мигрантското цунами, ако е възможно страните по външните граници на континента да играят ролята на защитни укрепления от прииждащите към все по-затварящата се в себе си крепост, наречена Западна Европа. Същата тази, която не спира да глаголства за солидарност. Неотдавна на германския евродепутат от Зелените Ска Келер й хрумна "гениалната" идея цели сирийски села да се заселят в източноевропейските страни. Безумни предложения - ето го резултата от

закъснялата европейска реакция

и последвалата неадекватна политика за мигрантската криза.
В крайното си отчаяние канцлерът Ангела Меркел се принуди да продаде Европа на дявола, като сключи мигрантската сделка с Турция. Неспособен сам да реши проблема, Евросъюзът повери сигурността си в ръцете на диктатора в Анкара. Споразумението уж работело, уж бил намалял притокът на мигранти към гръцките острови. Уж! След затварянето на т.нар. Балкански маршрут Гърция се превърна в огромен лагер, в който са блокирани над 10 хил. мигранти.
Другият, почти постоянен, с изключение на зимните месеци, пристан за търсещите по-добър живот е Италия. Квотното разпределение, за което се разбраха евролидерите през есента на 2015 г., бе именно за мигранти и бежанци, намиращи се в Италия и Гърция. Изпълнението му е доникъде, а съвсем скоро изтича срокът му. През юни Еврокомисията започна правни процедури срещу Полша, Чехия и Унгария заради отказа им да го изпълняват. Всъщност бившият италиански премиер Матео Ренци бе един от първите, които обвиниха страните от Централна и Източна Европа в егоизъм относно мигрантската криза и предложиха орязване на еврофондовете за страните, отказващи да приемат мигранти. "Ако те не показват солидарност за миграцията, смятам за абсолютно законно по-големите страни да не показват такава, що се отнася до приноса им към европейския бюджет", заяви Ренци през февруари 2016 г.
Днес правителството на Паоло Джентилони е изправено пред натиск да овладее нарастващия мигрантски наплив и заради предстоящите през май догодина общи избори и не може да си позволи да пренебрегне проблема. Правителството настоява съседните страни да приемат спасителните лодки с мигранти, както и част от вече намиращите се на италианска територия мигранти. Призовава и за международни действия за възпиране на потока от Либия. По молба на Италия страните членки на европейската гранична агенция "Фронтекс" се срещнаха във Варшава на 11 юли, за да обсъдят промяна на правилата, по които работи операцията по издирване и спасяване в централното Средиземноморие "Тритон". На следващия ден премиерът Джентилони обсъди кризата, с която се бори страната му, с лидерите на Франция и Германия на срещата в Триест. На 13 юли вътрешният министър Марко Минити пък отиде в Либия, за да се срещне с кметове на градове по крайбрежието и южната граница.
Римските власти работят и върху кодекс за поведение на неправителствените организации, които помагат при издирвателните и спасителни акции, някои от които са обвинявани, че навлизат в либийски води в стремежа си да спасят бедстващите - твърдения, които те отричат. На 18 юли външният министър Марио Джиро повтори заплахата да се издадат временни визи, които ще позволят на мигрантите да пътуват в страните от Шенген. Като преди това

Рим заплаши

че ще затвори пристанищата си за спасителни кораби на хуманитарни групи, които не плават под италиански флаг.
Идеята за временните хуманитарни визи се позовава на Директивата за временна закрила на ЕС, въведена през 2001 г. в отговор на кризата в Косово. Тя обаче може да бъде активирана единствено с решение на Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство или чрез предложение от Еврокомисията. Според европейското законодателство разрешения за временно пребиваване не могат да бъдат издадени на търсещите бежански статут и те трябва да останат в страната, където са пристигнали. Ако обаче не се търси бежански статут, държавите членки могат да издават временни разрешителни за придвижване и пребиваване, като процесът за това е слабо регулиран от ЕС.
Австрия отвърна гневно на намеренията на Италия, като заяви, че веднага, щом бъдат пуснати мигрантите, ще въведе граничен контрол в региона на Бренер. "Даването на хуманитарни визи на мигрантите е недопустимо. Хуманитарните визи са европейски въпрос, а не италиански", отбеляза австрийският вътрешен министър Волфганг Соботка.
На практика на молбата за помощ от страна на Италия адекватна реакция от останалата част на Евросъюза няма. "Това е начин да привлечем вниманието на Европа и да заявим, че трябва да се справим с този проблем заедно", заяви, цитиран от Ройтерс, Енцо Бианко - кмет на Катания, една от горещите точки по италианските брегове.
Италия е обвинявана в небрежност и твърде мек подход към икономическите мигранти. Планът за действие, издаден от Европейската комисия този месец, е изключително критичен към страната. Той приканва Италия да удължи срока на задържането при пристигане (сега той е 72 часа), да направи повече, за да убеди мигрантите да се върнат в родината си, да се ускорят процедурите по даване на убежище. Италианските власти да не са толкова щедри в предлагането на закрила. Дежавю: спасението на давещите се е дело на самите давещи се - такава е политиката на ЕС, не само що се отнася до мигрантската криза, която за Италия се е превърнала в хуманитарна.
Със 17 процента е нараснал броят на пристигащите на италианските брегове в сравнение със същия период на миналата година - до 93 335. Много от намиращите се в Италия са т.нар. дублирани, опитали да напуснат Италия и впоследствие върнати, тъй като тя е първата страна, регистрирала ги на територията на ЕС. Някои са връщани по три-четири пъти.
По данни на Агенцията на ООН за бежанците повече от 170 хил. мигранти се намират в италиански приемни центрове или са приютени от местните власти. Френската гранична блокада е една от причините за растящия брой. Другите - повишеният брой на пристигащите, по-строгите процедури за идентификация, сред които взимането на пръстови отпечатъци, което не позволява на мигрантите да кандидатстват за убежище в други страни.
От 2011 г., когато започна същинската мигрантска криза с преобръщането на северноафриканските общества след Арабската пролет, италианският град

Вентимиля е чакалнята за мигрантите

които се надяват да прекосят границата и да стигнат до Лазурния бряг. "Когато има повишаване на пристигащите на юг, наблюдаваме такова и тук", казва, цитирана от британския вестник "Гардиън", Даниела Цитароза, която работи за италианската хуманитарна организация "Интерсос". Макар броят на мигрантите да варира, той винаги остава висок.
И Вентимиля е оставена сама да бори кризата. Допреди 2011 г. френската полиция патрулираше по границата, следейки за фалшиви продукти, внесени от шопинг-туристите от Италия. Впоследствие ивицата става непреминаема за онези, които отчаяно се опитват да стигнат при свои близки във Франция или търсят по-добър живот. Френските патрули бяха засилени след атентата в Ница, който отне живота на 84 души.
Кметът на Вентимиля Енрико Йокулано се опитва да поддържа известна стабилност, докато чака проява на солидарност от страна на Франция и другите страни членки. По думите му нищо от обещанията от страна на Франсоа Оланд и сега на новия френски президент Еманюел Макрон не се е реализирало. На практика липсва сътрудничество при управлението на тази ситуация, казва Йокулано.
Единственият жест досега е от страна на принца на Монако Алберт, който е финансирал информационен пункт на доброволци от Червения кръст, които отвеждат мигрантите, пристигащи на гарата, до приемен център с около 450 обитатели в покрайнините на града. Тези, които живеят край реката, не искат да си дадат пръстовите отпечатъци и да бъдат регистрирани в центъра, въпреки че вече са преминали тази процедура, още щом са стигнали в Италия, съгласно Дъблинския регламент. Като отчаяна мярка в борбата с кризата властите на Вентимиля са въвели и глоба от около 200 евро за всеки, който дава храна на мигрантите.
18-годишният Абду Яху от Судан твърди, че не разбира как съюз, основан на свободното движение, не му позволява да премине във Франция. Цитиран от "Гардиън", той твърди, че е щастлив въпреки всичко, все пак е в безопасност. "В моята страна има война, поне в Европа има свобода, може би някой ден и аз ще я имам", споделя Абду.
Алесандро Верона, лекар в "Интериос", казва, че най-тревожният симптом на вечното чакане е психическото страдание. "За мнозина Либия е била преминаване през ада. Историите, които чух, са ужасяващи. Но сега тези хора са обнадеждени, а се оказват блокирани между две от страните основателки на ЕС... Вентимиля е опровержение на това, което твърдим за Европа относно защитата на човешките права", отбелязва Верона, цитиран от "Гардиън".


В отчаянието си мигрантите са готови да предприемат трудното и опасно пътуване към бреговете на надеждата "Европа"


Бреговете на Вентимиля


По данни на Международната агенция за миграция над 2200 души са загинали или изчезнали в Средиземно море от началото на годината