Отвъд царството на Морфей, или сънят като феномен
Между вечерята и по-дългата почивка в леглото трябва да има поне 4-часов интервал
/ брой: 52
Вече цяло десетилетие, в петъка преди пролетното равноденствие, хора в различни страни на планетата ни отбелязват любопитен празник - Световен ден на съня. Датата за 2018-а е 16 март, тоест именно днес в рамките на проекта на СЗО ще се провеждат различни мероприятия, на които ще се акцентира върху изключително важната роля на съня в живота на всеки човек.
Леката дрямка, както и многочасовото пътешествие в царството на Морфей ни помагат да възстановим силите, които влагаме в безброй продължителни дейности, и да "заредим отново батериите". Ние, хората, посвещаваме на съня близо една трета от живота. Докато спим, нивото на мозъчната активност е минимално, а реакциите са занижени. Но това е напълно нормално. Нещо повече - при здрав сън обикновено се събуждаме с усещане за свежест и прилив на енергия.
Доказано е, че продължителното недоспиване негативно се отразява върху качеството на живота: изчезва чувството за хумор, но се увеличава раздразнителността. А това води до изолираност и зацикляне на едни и същи проблеми. Загубата на 4 часа сън намалява работоспособността с 45% и предизвиква нервни разстройства. Паметта се влошава, възможно е и изострянето на различни заболявания. Според медиците лошият сън е стъпка към евентуални инсулти, инфаркти, повишено кръвно налягане и други сериозни страдания. От друга страна, задоволителната почивка в леглото е сред най-ефикасните начини за профилактика на сърдечносъдовите болести и затлъстяването. Сънят помага на мозъка да се освободи от всичко излишно, "изтривайки" от невронните връзки ненужните натрупвания. Затова не бива да се позволява акумулирането на часове без отдих да доведе до безброй дефицити и срив в нормалния ритъм на живота.
За да се наспиваме истински, добре е да спазваме няколко лесни правила. Не бива преди лягане да консумираме алкохол и продукти, съдържащи кофеин, тъй като негативно влияят на нервната система. Също така се знае, че качеството на съня се влошава, ако сме гладни или, напротив, преяли. Между вечерята и по-дългата почивка в леглото трябва да има поне 4-часов интервал.
Прекаляването със сън е не по-малко вредно от недоспиването. Учените са на мнение, че най-добре е възрастните хора да прекарват в царството на Морфей 7-8 часа от денонощието. Някои специалисти препоръчват на жените да удължат това време поне с 60 минути, тъй като представителките на нежния пол са доста по-емоционални. За нормалното функциониране на детския организъм е необходимо малчуганите да спят не по-малко от 10 часа, което ще ги предпази от недостига на внимание, ще намали проявите на хиперактивност и ще подобри поведението им.
Феноменът, наречен от учените "хипнопедия", е известен на учените от векове. Всъщност, става дума за обучение, провеждано по време на сън, когато на спящия се четат текстове и така му се поднася най-разнообразна информация. Резултатите от някои ранни изследвания дискредитират тази методика, но други проучвания сочат, че човешкият мозък наистина реагира и обработва информация дори когато индивидът спи. Според историци хипнопедията се практикувала още в древността от индийски йоги, будистки монаси и етиопски владетели.
Всички впечатления, включително и неосъзнатите, попадат в краткосрочната памет (хипокампуса). Обаче това своеобразно ГКПП на мозъка е с ограничен капацитет, с което може да се обясни намалената бързина на мислене и ограничената концентрация на внимание. Хипокампусът като препълнен склад има нужда от време на време да се преподрежда. А като заспиваме и се "изключваме" от външните дразнители, даваме възможност на мозъка да обработи натрупалата се информация и да я изпрати на отговорно пазене в дълготрайната (неосъзната) памет с безграничен обем. Именно там всички данни се пазят до живот, благодарение на което в критични ситуации или под хипноза може да си спомним всяко събитие до най-малките подробности, без дори да подозираме, че сме ги забелязали. За тази важна работа са необходими поне 6 часа сън, твърдят американски изследователи. А нашият мозък се опитва да ни задържи в прегръдките на Морфей, като именно на разсъмване "прожектира" най-интересни сънища. Ако процесът не е завършен, когато се събудим, се чувстваме уморени от сутринта и нищо не ни се прави. Естественото пробуждане се случва едва след като се преработи цялата натрупала се информация и в хипокампуса се освободи място за нови впечатления.
На повечето хора е необходим продължителен сън за пълноценна почивка, но много известни личности са постигнали истински успехи в живота, като са прекарвали в леглото съвсем малко време. Леонардо да Винчи е спял не повече от 180 минути в денонощието (по четвърт час на всеки 4 часа). На Юлий Цезар и на Тесла са им били достатъчни 3 часа. Бенджамин Франклин се задоволявал с 4 часа, както и Наполеон, който в края на живота си от раннобудна чучулига се превърнал в почти непрекъснато дремеща сова. Едисън пък прекарвал в царството на Морфей по 5 часа, но само през деня. Маргарет Тачър също си полягала за не повече от 5 часа, като Желязната лейди дори жертвала съня заради прическа. Сред гениите обаче има и такива, които обичали да си почиват по-дълго. Алберт Айнщайн например отделял по 10 часа за възстановяване на силите си и често споделял, че много от откритията си е направил именно тогава.
Според учените синята светлина забавя заспиването с 3 часа. Препоръката на специалистите е да изключваме телевизора и компютъра, поне 60 минути преди да се отправим към спалнята. В излъчването на тези устройства, както и в енергоспестяващите и светодиодни лампи се съдържат цветови нюанси, които потискат производството на мелатонин, смятан за естествено приспивателно.
От друга страна, оранжевото (или по-скоро кехлибареното) помага за по-бързото заспиване. Ако сложите такива очила, стъклата им в рамките на 3 часа ще блокират негативното влияние на останалите светлинни лъчи.
Любопитно е, че за последните 100 години сънят на хората е намалял с 90 минути. Тоест предците ни през ХIХ век са спели с 20% повече. Смята се, че това се случва заради напредъка на новите технологии. Обаче едва ли можем да си представим живота без тях. Което не означава, че трябва да си лягаме с телефон под възглавницата, нали?