"Оттук започва Европа"

"Абе, защо всички тия са тръгнали наобратно!" Не е странно да чуеш български глас по стръмната пътека, водеща към Акропола в Атина. Там има хора от цял свят. Странно е защо сънародничката ни смяташе, че само тя слиза в правилната посока от най-известния градски хълм в света. 

Вавилон. Френски, полски, английски, японски, български, турски, руски, бели, тъмнокожи, руси и тъмнокоси, със сини и с бадемови очи, стройни и не съвсем, стари и млади. Разноезичното гъмжило пъпли нагоре, извива се, пъшка, поти се, спира се рязко като вкопано пред тържествената симетрия на масивните Пропилеи. Заснема се под всевъзможни ъгли, повече отдадено на собствената си греховна суетност, отколкото на възхитата пред вечността на това място, пропито от четири хиляди години история. Само когато застанеш в хладната сянка на монументалния вход на Акропола, разбираш какво е накарало руския поет Дмитрий Мережковски да възкликне преди почти 130 години: "Вечно ще ми бъде скъп денят, когато влязох, Пропилеи, под сянката ви мраморна."

Резервоара - догоре

Март е добър месец, за да посетите гръцката столица и нейните старини за кратка екскурзия. Горещините все още не са връхлетели Гърция, температурата е комфортна с около 20 градуса по Целзий. От границата до Атина е 630 км, така че за пътуващите с автомобил от по-далечните краища на страната е най-добре да направят една нощувка, преди да влезнат в Гръцко. Сандански с многобройните му хотели предлага прекрасна възможност за това. От Кулата до Атина пътувате все по магистрала, която обаче ще ви струва около 40 евро за пътни такси в едната посока. За сметка на това получавате бързо, удобно, по-безопасно пътуване. Изглежда, повечето гърци избягват да използват аутобана, защото, като изключим районите около Солун и непосредствено преди Атина, на повечето места магистралата е почти безлюдна, и то в делничен ден. Заредете догоре резервоара. Магистралата до Атина е бедна откъм бензиностанции, като такива има основно в близост до връзките с по-големите градове. На много места дори ще видите затворени такива - с преградени входове и изходи и завити с найлон колонки, и то на световноизвестни компании в бранша. Странна гледка за българското око. 

Далеч от Омония

"Акуна матата". "Акуна матата". Чернокож мъж с прическа на масури използва известната фраза от филма "Цар Лъв", за да пробута на децата някакви разноцветни верижки. Важното е да не реагираш, защото спреш ли се, мигом те наобикалят и започват да предлагат, каквото имат - менте очила, менте часовници, менте дрънкулки. Такива из централната част на Атина има много. Районът "Омония" е направо превърнат в нещо като малък Трети свят в сърцето на хилядолетния град. Китайци зарзаватчии продават стоката си на бангладешци и шриланкийци, докато африканци се опитват да пробутат кутии с цигари или безалкохолно на всеки, минал покрай тях, надзиравани от араби, приклекнали в сянката на занемарените безистени. Така че, ако видите оферти за много евтини хотели в центъра на града, имайте едно наум, защо цените са толкова апетитни. Атмосферата около тях не внушава безопасност и комфорт. 

Белият град

Както в Солун, така и в Атина етажността намалява в посока от центъра към покрайнините. Седем-осеметажни сгради са основният тип застрояване в сърцето на града, постепенно намалявайки към периферията, която завършва с двуетажни постройки. Няма и помен от софийската разнотипица и разностилност. Няма нито една сива фасада или неизмазана такава. Да, Атина не е някой германски град, където бордюрите са като по конец, плочките са достойни да цъкаш с език и всичко е прилизано и подредено така, че чак да ти се догади от симетрия. Градът е порядъчно опърпан, някои райони са откровено мръсни, с олющени фасади, тротоарите са разбити като у нас, претенции бол, но градът има стил. Той се налага преди всичко от архитектурата, която, привидно еднообразна в жилищната си част, привнася спокойствие за окото с нискоетажното строителство, жалузите, тентите, железните парапети на терасите, плоските покриви и белия цвят. Ако има наистина бял град, то това е Атина. Погледната от висотата на Акропола, гръцката столица се простира във всички посоки, блестящо бяла. Усещането ще ви се стори измамно, когато слезете в гмежта на улиците, но ще остане завинаги във вас. 

От Златния грък за всички гърци

Лавандулата и розмаринът миришеха силно в мрака, слабо разкъсван на интервали от ниските лампи в парка. Лавандула, маслини, акации и хвойнови храсти - само това расте в този парк, но и нищо друго не е нужно, защото той описва аскетичната гръцка природа. На 1 март в България трудно може да помиришеш каквото и да било в парка, но цъфналият розмарин и акации омагьосваха въздуха около последното бижу на гръцката столица - културния център на фондацията "Ставрос Ниархос", приютил под покрива си Националната опера и Националната библиотека на южната ни съседка. 

Ставрос Ниархос, корабен магнат, милиардер, конкурент на прочутия Аристотел Онасис, е известен още като Златния грък заради огромното си богатство. Наследниците на Ниархос, починал през 1996 г., решават да пожертват част от богатството му в полза за гръцката държава и народ. Още от края на 90-те е решено, че ще бъдат построени национална опера и библиотека, но едва през 2006 г. изкристализира идеята те да бъдат приютени в едно здание. За целта е издигнат изкуствен 14-метров хълм в предградието Калитея, направен е парк с площ 170 хил. кв. м с 1500 дървета и 350 000 храста. Сградата - дело на италианския архитект Ренцо Пиано, е завършена през 2016 г. През ноември с.г. президентът на САЩ Барак Обама държи реч в нея. Всичките 566 млн. евро, които поглъща проектът, са изцяло осигурени от спестяванията на Златния грък. От един за всички. Недалеч от импозантния културен център, на вечна стоянка е намерил покой крайцерът-музей "Георгиос Аверов", ветеран от Балканската, Първата и Втората световна война. Служил честно на гръцкия флот от 1911 до 1982 г. Закупен е изцяло с парите на богатия търговец Георгиос Авероф, човекът, възстановил и Мраморния стадион в Атина за първите съвременни олимпийски игри. От един за всички. 

Това отношение ужасно много ни липсва като култура, но явно тук то си е в реда на нещата. Не е случайно, че на касите на Акропола пише на английски на една табела: "Оттук започва Европа".