Отровните растения и дивечът

В нашите ливади и пасища растат многобройни растения, но някои от тях, дори примамливо красиви, са силно отровни. Това се дължи на съдържащите се в тях алкалоиди, гликозиди, сапонини, органични киселини, етерични масла, смоли и др. Те синтезират физиологично активни вещества, причиняващи отравяния или смърт на хора и животни. Известно е, че от триста хиляди растителни вида на Земята около десет хиляди са отровни.
Натрупването на отрова в растенията зависи от фазата на развитието им, както и от възрастта им. Например в едни видове отровните вещества са в най-голямо количество до цъфтежа или при узряване на плодовете. Неравномерно е и разпределението на отровните вещества в отделните части на растението. При едни видове растения най-отровни са плодовете, при други - корените, а при трети - цветовете, листата или стъблото. Степента на отровност на един и същ вид растение зависи от много фактори - географско разположение, климат, годишно време, почвени условия и др. Така например чемериката, която расте на юг, е по-токсична от тази в северните райони.
Отровните свойства на отделните растения са различни и по време на техния растеж. Има растения, които в ранна пролет са най-силно отровни, а други - през есента. Така например кърпикожухът през пролетта е най-силно отровен, а през есента отровните му свойства намаляват. Корените на лудото биле са по-отровни през пролетта, отколкото през есента.
Действието на отровните вещества се определя от съдържащите се химически съединения и от поетите количества от животните. Например при приемането на 100 г зелена маса от бисерка, която е широко разпространена у нас, в стомаха на животното се отделят до 108 мг циановодород. Това предизвиква отравяне и смъртта настъпва след няколко часа. Такива отравяния предизвикват стъблата на чемериката, листата и цветовете на вратигата, на самакитката и др. Отравянията на дивите животни стават при поглъщане на част от тях. Настъпва болезнено разстройство, което понякога завършва със смърт.
Установено е, че при сушенето или силажирането някои от попадналите отровни растения намаляват или загубват част от отровните си свойства, някои от отровите се отделят във вид на летливи вещества или се измиват от дъждовете. По този начин и смъртната опасност намалява. Така например белият шавар и лютичето в сухо състояние са напълно безвредни, тъй като тяхното отровно вещество се отделя по време на сушенето. Но има растения като татула и есенния минзухар, които натрупват отровата в семената си и тя се запазва при изсушаване. Изсушената самакитка запазва своята токсичност няколко години. Чемериката не само запазва отровните си свойства, но те се просмукват и в доброкачествените треви, в които е попаднала. Така цялата тревна маса става отровна.