Отровна мъгла

Като гражданка на Република България искам оставката на председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. 

Питам какъв парламентарен протокол налагаше тази жена, облечена в толкова високо доверие и власт, да отива и да поднася венец пред паметника (кой позволи да бъде издигнат?!) на така наречените жертви на комунистическия режим? Тя, Караянчева, която обвинява българския президент, че със справедливите си критики към политиката на правителството разделял нацията, всъщност с това си деяние и показност по най-безцеремонен начин всява недоверие и омраза между българите. Скверни Народния съд, като показва пълната си некомпетентност за неговия характер. По същество Народният съд не е български феномен, а плод на изискванията на съюзниците, победители във Втората световна война да бъдат наказани фашистките престъпници. Особено в победена държава от Хитлеристката ос като България. Караянчева не иска да се съобрази с хода на историята. Тя демонстрира своята лична пристрастност очевидно. Вече няма да се учудя, ако я видя и в предните редици на Луков марш. Подозирам, че вездесъщият Александър Йорданов, радетел на определението за "червените боклуци", е особено доволен и би казал: "Браво, колежке!" Нали се сещате за какво я поздравява.

Кой избра и сложи начело на най-силния стълб в държавната уредба в нашата парламентарна република тази жена? Ходила ли е поне веднъж на паметника на загиналите деца от село Ястребино? Коленичила ли е и положила ли е поне едно малко цвете в памет на угасналия им невинен живот? Чувала ли е как те са се молили "чичкото" да не ги убива, но са разстреляни от упор?

Неофашизмът в България пълзи като отровна мъгла, като дима от боклуците, и прониква навсякъде, за да скрие слънцето. Забравихме ли хилядите загинали антифашисти - Гео Милев, Йосиф Хербст, Вела Пискова, Никола Вапцаров, Цветан Спасов, петимата от РМС, Вела Пеева, д-р Върбан Генчев, малкия Митко Палаузов и още и още хиляди светли имена?

Събудете се, мили българи, и погледнете истината в очите. Тъжна истина. И ако не можете, или не искате да направите нещо друго, поне извикайте в един глас "Позор!" А скъпите ни депутати най-добре знаят кога, защо и на кого да поискат оставката. Дано!

Петранка ДИМИТРОВА,
Велико Търново