Отричане от мита

Лариса Ионова

В Таганрог искат да създадат музей на император Александър I, който е съществувал почти сто години, но не успява да преживее съветската власт.
Смъртта на Александър I е била толкова неочаквана и загадъчна, че след нея се ражда легендата, че в Таганрог е починал не императорът, а негов двойник. А самият Александър отишъл да върши духовен героизъм, да изкупва своите грехове, човешки и царски. В далечна Сибир през 1836 г. се появява старецът Фьодор Кузмич, когото мнозина и до днес смятат за император Александър I. Дълго време той е пътувал из страната, а след отиването му на оня свят е канонизиран като Томския светец. Това обаче, което се е пазило в някогашния александровски музей, напълно опровергава теорията за двойника.
- Загадката е жива, защото личността на Александър I, наричан "сфинкс, неразгадан до гроб", е способствала за раждането на тази легенда - смята историкът и етнограф Алла Цимбал. - Човек, който въпреки, че е бил на власт, е претърпял големи духовни промени през целия си не много дълъг - 47 години - живот. От волтерианство той стига до дълбока вяра. От оживената столица се премества в тихия Таганрог. Всичко това прави образа на императора по-привлекателен, за него не може да се каже: просто живя и умря.

Дървото на императора

След победата над Наполеон Александър I, преживял най-висшата точка на своята слава по време на царуването си, постепенно губи интереса си към властта и все по-често го спохожда мисълта да изостави трона. Той разбирал, че животът на обикновения човек е по-свободен, а управителят е най-зависимият, най-неподвластният на собствената си воля човек. Той често споменавал, че войникът служи в армията само 25 години, а той е на трона вече 24 години.
През лятото на 1825 г. лекарите препоръчали на съпругата на императора Елизавета Алексеевна да отиде на юг, защото здравословното й състояние ги тревожило. Царското семейство избрало Таганрог и всички се чудели защо. Вълшебният Крим обаче току-що бил присъединен към Русия, там още нямало нормални пътища.
- Ами погледнете картата от 1803 г. - показва Алла Цимбал. - На нея на юг е обозначен единственият руски град - това е Таганрог. Той е съществувал от 1698 г. и периодично бил разрушаван, но въпреки това винаги се е смятал за най-стария руски държавен форпост в южната част. На първи септември 1825 г. Александър I напуска Петербург, а от Царско село докарват цялата мебелировка в двореца в Таганрог. Домът, предназначен за резиденция, е бил реставриран от петербургския архитект Шарлеман.
Съвременниците често виждали Александър I да се разхожда из града и в парка. Когато две седмици по-късно пристигнала императрицата и те заедно се разхождали из парка, ги наричали "нашите младоженци": толкова трогателни изглеждали отношенията им. Те сякаш тук, в Таганрог, простиха целия ужас на предходния живот в двореца, изпълнен с предателство, интриги, загуба на деца, болка. В душата на императора е имало вина и за смъртта на баща му.
И изведнъж в Таганрог пристигнал началникът на щаба на Втора армия граф Вит и носи подробен списък на всички заговорници, които планирали да убият царя в Таганрог.
Според повечето съвременници обаче императорът приел доноса за заговор в армията съвсем не така, както се очаквало. Той не предприел никакви резки движения. Историците са склонни да мислят, че Александър е разбирал стремежите на свободомислещите, спомняйки себе си на млади години, когато сам е искал свобода, бил настроен либерално: "Аз сам поведох тези младежи по пътя на пагубното свободомислие".

Прощаване

От Таганрог Александър I заминал за Крим в последното си пътуване. В Крим той разгледал Севастопол, приел парада на флота, погостувал в Алупка в резиденцията на Воронцов, посетил много свети места, стигнал до планински манастир. Върнал се в Таганрог вече тежко болен и на 19 ноември 1825 година. починал.
В Петербург умували кой ще е наследникът му, въпреки че е имало завещание на Александър за предаване на властта на великия княз Николай Павлович. А след това, когато обнародвали завещанието, става въстанието на Сенатския площад (въстанието на декабристите - бел. прев.).
Докато в северната столица бушуват политически страсти, Таганрог изпращал императора.
След балсамирането тялото на императора било пренесено в храма на Йерусалимския манастир "Александър Невски". Имало страшно много хора. Всеки ден имало служби в храма и всеки ден на тях идвала императрица Елизавета. Тя останала в Таганрог, купила къщата, в която починал съпругът й. Така било сложено началото на създаването на мемориален музей, наречен Височайши дворец на Александър Първи в Таганрог. Едва през април 1826 г. Елизавета тръгнала за Москва. По пътя обаче, на 4 май 1826, тя умира, като надживява мъжа си само с половин година.

Комуналка, лечебница

Домът резиденция днес изглежда доста скромно. Първоначално това била градска къща за прием на гости, направена от градоначалника и откупена от хазната. Музеят съществува от 1825 до 1925 г., но не успява да оцелее при съветската власт. Мебелите, принадлежали на Романови, просто са били откраднати от по-прагматичните жители и едва малка част била спасена. Болшевиците решавали жилищните проблеми по най-кардиналния начин. Императорската резиденция с десет стаи била преправена на комунални квартири. Дворцовата църква и другите постройки в двора били преправени, а по-късно и надстроени с още един етаж. А през 60-те години там бил разположен туберкулозният санаториум. Днес той е превърнат в детски оздравителен.

Акцент

И ето за първи път се повдига въпросът за възраждането на уникалния музей на деветия руски император Александър Първи. С това предложение излезе благотворителният фонд "Ангел Руси". Неговият представител Константин Воробьов казва: "През тази година страната ни отбелязва голям юбилей: 400-годишнината на династията Романови. Това е голям повод да се повдигне въпросът за музея на последния период от живота на Александър I. Той музей трябва да го има".
Градските власти не са против. Кметът на Таганрог Владимир Прасолов написа отговор на обръщението на "Российская газета": "Практическата дейност по реализирането на плановете за възраждането на музея, разбира се, не са дело на днешния ден. Това е проект с по-дългосрочна перспектива, защото сега в сградата, за която става въпрос, се намира детският санаториум "Берьозка". И преди да се правят някакви планове за възраждането на музея, трябва да се намери съответното решение".

Коментарът

Виктор Безотосни, кандидат на историческите науки, зав.-отдел историята на Русия през ХIХ - началото на ХХ в. на Държавния исторически музей:
- Много изследователи смятат финала на живота на император Александър I за "отворен" и са убедени, че ние все още не можем да отговорим на въпроса дали той е починал в Таганрог или е тръгнал по света като "божи човек" и след това се появил в лицето на Фьодор Кузмич.
Аз обаче смятам, че Александър I наистина е умрял в Таганрог. Прекалено много хора е имало с него, когато е умирал. Да се скрие кончината на императора, като се смени тялото му с трупа на приличащ на него войник, нещо като "двойник", едва ли е било възможно при такова количество хора наоколо. А аргументите на другата страна са изградени върху недомлъвки: майката не познала императора, когато отворили ковчега и т. н. За да се сложи обаче точка и окончателно да се идентифицира съдбата на императора, трябва да се направи ДНК-експертиза на вещите, останали от стареца Фьодор Кузмич. Известно е, че са запазени много от тях - и риза, и шапка...
Има също така информации, че при отварянето на гробницата на Александър I след революцията тя се оказала празна. Това може да се провери само като се отвори гробницата отново. Държавният исторически музей се опита да инициира това. Но за отварянето на гробницата е необходимо съгласието на Патриаршията, а тя е много внимателна в такива случаи, което също е разбираемо.
Защо не угасва историческият и човешкият интерес към Александър Първи? Това е царят-победител! Той победи Наполеон, влезе в Париж "на бял кон".
Той е главният създател на просъществувалата близо половин век "виенска система", която може да се смята за първообраз на съвременния Европейски съюз. По онова време Европа не можеше да измисли нищо друго, не е имало икономически лостове за обединение, но е бил възможен съюз на държави, който позволи на Европа да се развива по еволюционен, а не революционен път.
Сега твърдят, че първообразът на Европа искал да създаде Наполеон, но той е искал да го направи с "щикове". А Александър I измислил как да обедини Европа по мирен път - конгресите на държавните глави са били нещо като "предвестник на Евросъюза". Така че това е държавник, към който още много дълго време ще има интерес.