Отрасъл "Енергетика" - на ръба на колапса

(продължение от миналия брой)

Макар сметките за ток да изкараха гражданите през февруари на улицата, друг конфликт между потребители и монополисти периодично се появява в публичното пространство, за да ни напомни, че в енергетиката проблемите не са от днес, нито от вчера. Сметките за топлинна енергия, начинът на изчисляването и отчитането й от години генерират съмнения и трупат негативно отношение към топлофикационните дружества.
Докладът за състоянието на енергетиката в България през 2012-2013 г., изготвен от МИЕ и представен в пленарното заседание на парламента на 02.08.2013 г., отчита предимствата на централизираното топлоснабдяване от гледна точка на потенциала му за пестене на първичен енергоресурс, екологичните предимства, безопасност и висок комфорт на услугата. Енергийната стратегия на България до 2020 г. също акцентира върху многостранния положителен ефект на топлофикационния сектор върху енергийната сигурност, енергийната ефективност и намаляването на вредни емисии. Безспорното значение и важност на този сектор на енергетиката обаче не кореспондират със състоянието му в момента. Основните

проблеми и предизвикателства

пред които е изправен, са следните:
1. Финансово състояние. Според оценките на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), финансовото състояние на повечето топлофикации е лошо. Разходите за горива се увеличават с близо 75% заради цената на природния газ. Обезценените вземания от клиенти нарастват два пъти и стават съпоставими с разходите за заплати. Има драстичен спад на разходите за ремонти, които намаляват над три пъти.
2. Дисбаланс в производството на топлинна и електрическа енергия. За някои топлофикационни дружества делът на приходите от електроенергия става доминиращ, а производството на ток - ключово за финансовото им състояние. Това ще ги постави пред пазарни рискове, тъй като ще трябва да търсят пазар за произведената от тях електрическа енергия в случай, че тя не отговаря на изискванията за висока ефективност - да спестява минимум 10% от използваното гориво.
3. Намаляващ пазар на топлинна енергия. В периода 2005-2012 г. се констатира ограничаване на производството и продажбите на топлинна енергия, свързани със спад в търсенето. През 2012 г. спрямо 2005 г. производството е по-ниско с 15%, а потреблението с 20%. По-резкият спад на продажбите спрямо производството се дължи на увеличените технологични загуби при преноса на топлинна енергия - от 19% през 2005 г. на 24% през 2012 г. средно за страната. Драстичното свиване на потреблението на пара за индустриални нужди е една от причините за повишаване на технологичните загуби. Мрежите, освен че са разчетени за по-големи и постоянни товари, са амортизирани. Липсват инвестиции за модернизирането им.
Намаляването на потреблението на топлинна енергия е заради  загубата на индустриални клиенти. Установеното

намаление на общото потребление

на топлинна енергия от домакинствата обаче не се дължи на редуциране на броя на битовите абонати. То е предизвикано от създадените стимули за енергийно спестяване след монтирането на уреди за регулиране и разпределение на използваната енергия. Другата причина е свързана със скромните финансови възможности на голяма част от домакинствата, които им налагат да се ограничават при ползването на услугата.
4. Остарели и неефективни мощности и мрежи. Във второто десетилетие на ХХI век все още има топлофикационни дружества, които експлоатират съоръжения, строени в средата на миналия век, съобразени с тогавашни условия и изисквания. Те са неефективни и негъвкави от гледна точка на днешните очаквания на потребителите.
5. Критично ниска събираемост на вземанията от битовите клиенти. Към момента тя е 50%. Като основна причина за това положение се сочи моделът "физическо лице - абонат", разпространен у нас, за разлика от другите европейски държави, където асоциация на собствениците, т.е. юридическо лице се явява като клиент. Този начин на продажба създава у потребителите очаквания отговорността за качеството на услугата да се простира до всеки имот в етажната собственост, което е невъзможно, тъй като зависи в значителна степен от състоянието и функционирането на сградните инсталации, намиращи се след границата на собственост на топлофикационното дружество, в случая - абонатната станция.
Заради наличието на общи сградни инсталации и невъзможността за спиране на топлоснабдяването на отделни апартаменти, които не плащат сметките си, всички топлопреносни предприятия имат

огромни несъбрани суми

от потребителите.
6. Срив на доверието на клиентите. Към юли 2012 г. системата за дялово разпределение на топлинната енергия е въведена за 95.1% от абонатите на топлофикационните дружества.  Този модел работи успешно в Европа, но се оказа непригоден за България не по технически, а по междусъседски причини - безплатно ползване на топлина в част от апартаментите за сметка на останалите. Недоверието към съседите се пренасочи към системата за дялово разпределение и оттам към топлофикациите.
7. Липса на интерес за доброволно сдружаване на потребителите за доставка на топлинна енергия. Опитът да бъдат насърчени клиентите на топлофикациите за учредяване на асоциации чрез законово създадени стимули - по-ниски цени на енергията, претърпя фиаско. Въведената чрез закон възможност юридически лица (търговци) да поемат функцията на доставчици на топлинна енергия срещу определена отстъпка от утвърдената от ДКЕВР цена също не намери желаещи да се захванат с този бизнес.
8. Задлъжнялост към "Булгаргаз". Лошото финансово състояние и ниската събираемост на вземанията рефлектира в невъзможност на дружествата да си плащат задълженията за газ. Това пък от своя страна поставя въпроса за финансовата стабилност не само на топлофикациите, но и на основния им доставчик "Булгаргаз" ЕАД.
За 48.8% от произведената топлинна енергия през 2012 г. е използван природен газ. Другите енергоизточници са въглища - вносни 31.8% и местни 16.8, ядрено гориво 2.1%, течни горива 0.3% и биогориво 0.2%. Отрасъл "Енергетика" заедно с "Химия" са основните потребители на природен газ, като покриват 65% от общото потребление в страната за 2012 г. 
От началото на 2013 г.

доставките на природен газ

за България се осъществяват без посредници единствено от "Газпромекспорт" по едно трасе през териториите на Украйна, Молдова и Румъния. На фона на съществуващите дадености, а именно дългосрочен договор (до 2030 г.) за внос от един-единствен източник с клауза "взимаш или плащаш", силно изоставане на реализацията на проектите за междусистемни връзки и другите източници на диверсификация, либерализацията на пазара е поставена под въпрос. Същата е възможна, но трудно осъществима заради пълна липса на алтернативност на източниците. До създаването на подходяща среда за либерализация на газовия пазар според доклада на МИЕ е нужен компромис за запазване на съществуващото положение. Това обаче означава трайно високи цени на природния газ, ограничено потребление, забавено икономическо развитие, нисък жизнен стандарт, липса на различен от електроенергията източник на енергия. Голямото предизвикателство за държавата е преодоляване на съществуващото положение, отчита докладът за състоянието на енергетиката в България.
Газовите проекти, с които е ангажирана държавата, към момента са на различен етап на изпълнение.
"Южен поток". В средата на м. май Министерството на околната среда и водите е издало одобрение на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на газопровода. В момента текат обществени обсъждания по общини. Очаква се през 2013 г. да бъде изготвен и одобрен подробен устройствен план и технически проект, на базата на които да се утвърди окончателното трасе и да се кандидатства за издаване на разрешение за строеж.
Междусистемна газова връзка България - Румъния. Линейната част на газопровода на българска територия е изградена и текат изпитания. Изграждането на участъка под р. Дунав е възложено след проведена съвместна процедура на "Булгартрансгаз" и "Трансгаз"- Румъния, за обществена поръчка по реда на румънското законодателство. Все още обаче не е потвърдена възможността за реверсивност на връзката така, че тя да може да се използва за доставки на газ от Румъния към България.  
Междусистемна газова връзка България - Гърция. Проектът включва изграждане на трансграничен реверсивен газопровод с приблизителна дължина 170 км, от които 145 км на българска територия. Към момента е на етап съгласуване на площадки и подготовка на технически проект. Очаква се да бъде завършен към 2015 г., но има опасност първите четири години да не бъде използван поради липса на газ. Интерконекторът ще разчита на доставки от газопровода ТАР, но той ще бъде готов едва през 2019 г., което пък поставя пред сериозен риск икономическата аргументация за връзката с Гърция.
Междусистемна газова връзка България - Сърбия. Проектът е на етап проучване на възможностите за реализация, варианти на технологична схема и теренно издирване на археологически обекти по трасето. Поради предстоящото изграждане на "Южен поток" и липсата на сериозен интерес от доставка на газ между България и Сърбия икономическата целесъобразност и на този проект не е убедителна.
Междусистемна газова връзка България - Турция. Предстои промяна в концепцията на интерконектора. Към момента планът предполага връзката да се използва за доставки на газ от Турция към България. Поради газовия дефицит в южната ни съседка този сценарий не е достатъчно рентабилен. Проектът може да бъде икономически обоснован при използване на връзката основно за доставки на газ от България към Турция.
Прегледът на проектите еднозначно сочи, че в близките 1-2 години няма да има алтернативен източник на синьо гориво за страната. Констатираните проблеми и конфликти във всички сектори на отрасъл "Енергетика" генерират опасно напрежение и вероятно все по-трудно ще бъдат потушавани. Очевидно се приближаваме към момента за промяна. Нужни са само политическа воля и смелост.