Отново за минималната работна заплата и златното правило “Ако нещо работи, не го пипай“
Днес в 14:00 ч. в Министерството на финансите ще се проведат може би последните преговори за новия механизъм за определяне на Минималната работна заплата.
В инженерството, футбола и икономиката има едно златно правило “Ако нещо работи, не го пипай“. През последните 3 години механизмът за МРЗ беше прост – 50% от средната брутна заплата за минал период. Да, имаше своите несъвършенства заради изоставането на данните, но този прост инструмент свърши работа. Той вкара хиляди хора обратно на пазара на труда, вдигна покупателната способност на най-нископлатените и изсветли сивия сектор. Няма официална статистика в държавата, която да не го потвърждава.
Но у нас, когато едно нещо работи добре, веднага някой решава, че трябва да го направи „по-сложно“, за да спре да работи. До момента имахме един индикатор. Сега ни предлагат формула с четири индикатора. Когато кумулативно събереш четирите нови индикатора, те не носят дори половината от тежестта на предишния вариант като потенциал за ръст. Защо се прави това? Защото в чиновническия свят сложността е най-добрият начин да скриеш редукцията.
Нека го кажем още по-ясно. По стария, работещ механизъм, МРЗ за 2027 г. трябваше да бъде 690 евро. По новата, „модерна“ и усложнена формула, тя ще бъде ок. 650 евро. Днес ще разберем колко. Разликата е 40 евро на месец. За най-нископлатения работещ българин това са 480 евро по-малко на година. Какво са 480 евро? Това са сметките за ток и отопление на едно средно домакинство за целия зимен период. Това са близо 350 хляба или 160 литра олио, извадени директно от семейната потребителска кошница.
Голямата вина за този деструктивен процес, обаче, не е само на политиците, а на работодателите и пишман икономистите. През последните месеци бяхме свидетели на безпрецедентно манипулативни твърдения от тяхна страна. Слушахме как вдигането на МРЗ щяло да доведе до масови фалити и до апокалипсис на пазара на труда. От сутрин до вечер по ТВ. Нищо от това не се случи през изминалите 3 години. Напротив, бизнесът отчете рекордни печалби, но когато една лъжа е изречена хиляди пъти в национален ефир, хората започват да вярват, че е истина.
И едно уточнение. Доскоро почти цялата политическа опозиция говореше в един глас с бизнеса, а днес същите тези хора се пишат първи критици на орязването на минималната заплата. А истината знаете ли каква е? Ако утре тази опозиция влезе в управлението, ще направи абсолютно същото. Така че не бързайте да обвинявате новото правителство за нещо, което неолибералите в България подготвяха отдавна.
Фейсбук