Отново горчив хап за сърбите
Ще признае ли Белград Косово?
/ брой: 214
През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация на напрежението в Република Косово (или както Белград я нарича, Автономна област Косово и Метохия). С две думи - какво се случи?
Властите в Прищина решиха, че е време да установят суверенитета си върху двата гранични пункта в Северно Косово Ярине и Бърняк, и изпратиха свои представители в лицето на митнически служители и гранични полицаи, които да започнат да олицетворяват косовските институции по т.нар. административна линия, а всъщност по границата между двете държави. Акцията беше проведена под покровителството на международния фактор в Косово в лицето на КФОР и ЕУЛЕКС, които, макар и по въздуха, заеха двете стратегически точки и предупредиха с надписи върху бодливата тел, че ще стрелят в случай на съпротива.
Дотук - добре. Ама на сърбите хич не им изнася тази акция, защото така им се прекъсва "топлата връзка" между четирите сръбски общини на север и държавата майка, от която и до ден днешен получават гориво без акциз и ДДС, стоки без мито и се води амбулантна търговия, благодарение на която преживяват цели фамилии и от двете страни на границата. Белград от своя страна е съвсем наясно, че неговите официални представители вече няма да могат да влизат и да излизат от Косово както и когато си поискат, нито ще може безпрепятствено да поддържат паралелните си структури на север от р. Ибър. Иначе казано, започна началото на края на сръбския суверинитет (друг въпрос е, разбира се, доколко е съществувал такъв в Косово след 2008 г.) и в последната сръбска крепост на най-новата европейска държава.
Сърбите на север също скочиха и започнаха с "мирни" протести да трупат с камиони камари с инертни материали по пътищата към двата пункта въпреки сложното положение с горивата в сръбските среди. Ситуацията се усложни допълнително след блокирането на сръбското искане, подкрепено единствено от Русия в Съвета за сигурност на ООН, Прищина да прекрати с насилствените си действия. Сега официален Белград е в своеобразен цайтнот. Като че ли и този път отново недалновидната политика на Сърбия по отношение на Косово ще претърпи ново фиаско след многократните предупреждения от страна на Берлин, Вашингтон, Париж и Брюксел, че няма да се толерират паралелни сръбски институции на север от р. Ибър и в анклавите на юг.
Междувременно в Брюксел до ЕК е изпратено сръбско предложение за разрешаване на кризата, което съдържа в себе си клауза митничарите и граничните полицаи албанци да не заемат двата гранични пункта. Този план едва ли ще мине, а най-вероятно ще последва мъдър соломоновски отговор, че това си е работа на косовските власти и международният фактор само присъства, за да поддържа реда в района...
Не може обаче да не се отбележи, че всички от сръбското правителство и най-вече министърът за Косово и Метохия Горан Богданович призовават към мирни протести и единство с цел предотвратяване на насилие и кръвопролития. А и какво друго им остава?!
От икономическа гледна точка и Прищина е подтиквана, че е крайно време да започне да се държи като нормална държава, която трябва да си събира данъците и акцизите и си пълни бюджета от собствените, а не за сметка на европейските данъкоплатци.
До сериозни сблъсъци е малко вероятно да се стигне. Присъствието на КФОР и ЕУЛЕКС е достатъчна гаранция за това. От друга страна, Сърбия нито иска, нито може да приложи сила, за да запази позициите си на Север. Май всичко ще приключи като старата приказка "всяко чудо за три дни".
А за сърбите в Косово какво остава? Единствено да преглътнат веднъж завинаги горчивия хап, че живеят извън собствената си държава и полека-лека да започнат да се интегрират. Поне докато Косово и Сърбия не станат един ден част от обединена Европа...