17 Април 2021събота04:59 ч.

Жозеп Борел и Сергей Лавров се отправят към залата за преговори в МВнР на Русия по време на визитата на Борел в Москва на 5 февруари 2021 година. Срещата им обаче се вписа в тенденцията на задълбочаващо се противопоставяне

ГЛОБУС

Отношенията ЕС-Русия са път за никъде

Трите стълба на ЕС отблъскване-сдържане-ангажиране изострят конфронтацията с Москва

/ брой: 42

visibility 114

Любомир Кючуков,
Директор на Института за икономика и международни отношения

Отблъскване, сдържане, ангажиране. Това са трите стълба на отношенията на Европейския съюз към Русия, огласени след заседанието на външните министри на държавите-членки по повод "Случая Навални". Именно в тази последователност. Отблъскване - при нарушение правата на човека и международното право. Сдържане - спрямо дезинформация и кибер-атаки. Ангажиране - по теми от интерес за ЕС. В резюме - нищо неочаквано. В резултат - ескалация на конфронтацията.

Нещо повече, конфронтацията вече придобива собствена динамика. Тя се възпроизвежда лавинообразно, във всеки елемент от отношенията на Русия със САЩ, НАТО и ЕС. 

Противопоставянето стана всеобхватно: 

от политиката, сигурността, правата на човека до енергетиката, спорта, дори ваксините. В информационните потоци и от двете страни е трудно да се намери не само позитивен, но дори и просто неутрален коментар за другата страна. А натрупващите се негативни стереотипи ще правят все по-труден всеки опит за обръщане на тенденцията. 

В по-широк, глобален контекст, разделението и конфронтацията очевидно ще доминират международните отношения през следващите години. Икономическият форум в Давос, Срещата на Г-7 и Мюнхенската конференция по сигурността бяха ключовите международни събития в продължение на месец, които очертаха контурите на това ново световно разделение и му дадоха идеологическата обосновка: демокрация срещу авторитаризъм. С което американският президент Байдън започна да превръща външнополитическата си концепция в реална политика, насочена към реализация на целите, заложени още в предизборната му програма в статия за списание "Форин Афеърс" от началото на 2020 г. Само че там оценките му за ролята на САЩ в света са доста по-реалистични и критични от тези при речта му в Мюнхен, защото са отправени към Тръмп. За сметка на това на практика вече се наблюдава значителна приемственост с предишната администрация не просто по отношение на целта на американската външна политика (която винаги е била световно лидерство, разбирано като доминация), но и на инструментариума. Затова не носи изненада основното послание на Байдън: "Америка се завърна". Готова да води света. С доста притеснителната добавка: посрещайки предизвикателствата от позиция на силата. 

След четири години управление на Тръмп обаче САЩ ще трябва да положат сериозни усилия за възстановяване на международния си авторитет. Като връщането към мултилатерализма и възстановяването на отношенията с партньорите и съюзниците (включително и в НАТО) едва ли ще  е достатъчно. Пръв Макрон формулира своите резерви (на английски език, пред американска аудитория - за да не остави никакви съмнения относно съдържанието на посланието): ЕС не трябва сляпо да следва САЩ в подхода на противопоставяне. Меркел също реагира, като призова за изработване на съвместен план за противодействие срещу Китай и Русия. А а професионалният прочит на това изказване (широко коментиран в немските медии) също подсказва липсата на готовност да се реализират едностранно приети от САЩ подходи и настояване ЕС да участва още на етапа тяхното формулиране.

Самата формулировка "демокрация срещу авторитаризъм" също предизвиква определени въпроси. Тя отразява една твърде опростенческа, черно-бяла визия за света. И разделителната линия съвсем не изглежда права. Затова и основното предизвикателство пред анонсираната Среща на върха за демокрация, която Байдън се ангажира да организира, ще бъде определянето на участниците. Защото сред стратегическите партньори и съюзниците на САЩ има режими, които трудно се вписват в понятието "демократични" (Турция, Саудитска Арабия и т.н.).

Вече повече от десетилетие санкциите се оказаха най-често използваният инструмент в политиката за "наказване" на Русия. Без да решат нито един от съществуващите конфликти. Защото сами по себе си те са преди всичко средство за посочване на виновник, но е и за постигане на решение. Особено когато са извън системата на ООН, което пък ги поставя в твърде деликатно отношение спрямо международното право. Вече се стигна до ситуацията, когато те се превърнаха просто в ритуален политически акт. Налагането на санкции, особено когато става дума за отделни физически лица, се оказа пресечната и компромисна точка между т.нар. "ястреби" в ЕС, настояващи за максимално изолиране на Русия, и страните, желаещи да запазят отворени вратите за диалог, но същевременно не искащи да се окичат с етикета "проруски" в случай, че блокират приемането на каквито и да било антируски мерки. Иначе казано, демонстрира се политическа активност и решителност, отразяваща както липсата на готовност за търсене на позитивни решения, така и невъзможността за силово налагане на позиция. И която е калкулирана така, че да не води автоматично до поредна ескалация на конфронтацията. На свой ред Русия, макар и негласно, също оценява подобен подход и се ограничава до реципрочни действия като реакция. 

"Разногледи" санкции

На тези цели е подчинено и приемането на европейския аналог на американския "Закон Магнитски" - одобреният през декември миналата година Регламент за ограничителните мерки срещу тежките нарушения на правата на човека, позволяващ блокирането на финансови средства и достъпа до страни-членки на ЕС на физически и юридически лица, отговорни за такива нарушения. Проблемът тук е, че на практика това е политически, а не правен инструмент, доколкото санкциите се налагат като следствие от политическа квалификация, а не като резултат от правна процедура. Затова не е случайно, че предложението за санкции от последния Съвет на ЕС от миналата седмица не обхваща имената на руски олигарси (въпреки настояването на редица страни, включително и външния министър на България). А това е направено, защото тогава ЕС рискува срещу него да бъдат заведени поредица от дела в международни съдилища, както обясни върховният представител по външна политика на ЕС Жозеп Борел.

Доста по-различно стоят нещата със санкциите, налагани от САЩ. Особено когато те са насочени не само срещу Русия, но и срещу други страни, сътрудничещи си с нея. И водят до доста сериозен икономически и финансов ущърб за засегнатите държави и фирми. Най-типичният пример тук са санкциите срещу руските енергийни проекти в Европа, а най-видими - срещу "Северен поток 2". Показателно е, че дори Меркел нееднократно и официално заяви, че те противоречат на международното право, доколкото чрез национално законодателство (американския Закон за защита на европейската енергийна сигурност, при който дори самото наименование предизвиква сериозно недоумение) се налагат задължения на други суверенни държави. В крайна сметка е трудно да се допусне, че няколкомилиардната инвестиция ще бъде прекратена, но вероятно все пак ще се наложи Германия да формулира определени условия, свързани с последващата експлоатация на проекта (компромис, който да позволи на всички страни да декларират постигане на целите си и запазване на достойнството).

Дискредитация на диалога

Противно на логиката в международните отношения, посещението на Борел в Москва и срещата му с руския външен министър Лавров също се вписа в тенденцията на задълбочаващо се противопоставяне. При това негативният ефект от нея ще бъде дългосрочен. И едва ли в скоро време може да се очаква, че ще има опит за нова среща на високо равнище, която да даде началото на позитивна динамика в отношенията Русия-ЕС. Провалът на това посещение потвърди, че се е променило дори разбирането за диалога като политически инструмент - той вече не е разглеждан като средство за намиране на общо решение на проблеми, а се превръща в елемент от конфронтацията и трибуна за взаимни обвинения. След срещата Лавров-Борел единият бе критикуван, че не е поставил претенциите на своята страна, а другият - че е заявил тези на своята. Съвкупният резултат бе ерозия на диалога като средство за търсене на общи решения, пълна липса на взаимно доверие, ескалираща конфронтация и най-вече отсъствие дори на опит да се търси излизане от тази спирала. Последвалото заявление на Лавров, че Русия би могла евентуално да прекъсне отношенията си с ЕС (каквото и да означава това), само потвърждава подобна констатация.

Твърдата игра на Русия 

Както при това посещение, така и по отношение на "случая Навални", Русия очевидно реши да играе твърдо. Арестът на Навални и последващото осъждане бе ясна политическа демонстрация, че тя няма да се съобразява с какъвто и да било чужд натиск и няма да позволи да й бъдат диктувани действия отвън. Но този път посочването на "външния враг" нямаше този еднозначен сплотяващ ефект върху руското общество, както досега. В Русия, както и практически навсякъде по света, натрупването на кризи доведе до сериозно вътрешнополитическо напрежение. И въпреки, че самият Навални съвсем не се радва на единодушна подкрепа, включително и в редовете на руската опозиция, а и трудно би могъл да мине за олицетворение на демокрацията (предвид националистическите си и ксенофобски изказвания), той концентрира в себе си трупащото се недоволство, олицетворяващо постепенното износване на властта. Навални сам по себе си не е алтернатива и не е заплаха за Путин, но той бе превърнат в знаме на стремежа към промяна.

Русия би следвало да е най-заинтересована от изясняването на всички обстоятелства по "случая Навални". Обвиненията в опит за неговото отравяне, при това на руска територия, както и последвалото отправяне на лечение в чужбина, поставят страната в твърде неуютна международна ситуация. Което пък позволи част от международното противопоставяне да се пренесе вътре в Русия. За това допринесе и филмът на Навални за двореца в Геленджик. Очевидно в неговото изработване е ангажиран сериозен финансов, информационен и пропаганден външен ресурс, който не е по силите както на самия опозиционер, така и на неговия екип. Но това не отменя същността на проблема, защото там бяха изнесени твърдения и поставени въпроси, които се нуждаят от ясен отговор, на първо място пред руското общество.

Играта на нерви в полето на геополитическата конфронтация е път за никъде. А възможното някъде е опасно за всички, защото то ни доближава максимално до риска от пряк сблъсък. Показателен за това е дори и фактът, че понятието "мир" изчезна от международната лексика през последните десетилетия - и като политическа цел, и просто като човешка ценност.

Има ли все пак светлина в тунела? Надеждата е свързана с това, че и двете страни си дават ясна сметка за последствията в случай, че конфронтацията прерасне в конфликт. И фактът, че въпреки всичко се постигна удължаването с още пет година на действието на Договора "Нов СТАРТ" за стратегическите настъпателни ядрени оръжия (последният останал действащ двустранен договор между Русия и САЩ за съкращаване и контрол на въоръженията), подсказва вярната посока. Но за да се превърне епизодът в тенденция, ще бъде необходимо очевидно не само много време, но и политическа смелост и отговорност. И най-обикновен здрав разум.

Чужденците се отказват масово от почивка у нас

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 74

Само една от четири ябълки на пазара е българска

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 74

Тройно по-голям износ на вино

автор:Дума

visibility 262

/ брой: 74

БАБХ е спряла вноса на 1203 тона плодове, ядки и мед

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 74

Ангела Меркел се ваксинира с "АстраЗенека"

автор:Дума

visibility 108

САЩ налагат нови санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 74

НАТО се изтегля от Афганистан

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 74

Ваксинационните паспорти

автор:Аида Паникян

visibility 370

/ брой: 74

Датата

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ