Отмъщение

Години наред Той живя в своя паралелен свят. Цялата власт, цялата държава с всички нейни разклонения бяха в ръцете му. Законодателят бе обезличен и вързан на каишка. Съдебната система бе подчинена, а медиите коленопреклонно очакваха благословията Му. Когато тронът се килна, Той не е на себе си. 

В първия момент сякаш не разбра какво се случи. След това застана в поза "Това не ме засяга". Никой не зарита "На кого ни оставяш?". Последва великото учудване "Никой не плаче за мен!". Дойде ред на изтрезняването и на тоталната загуба на ориентация. Последваха животинският страх и отмъщението.

Опита се дори да предизвика жалост - оплака се как са тормозили семейството Му и поигра футбол с внучетата. Сърцераздирателно пробва да обясни как се е съсипал, уморил и раздал, как не е ял и спал, за да се грижи за нас. Посиня и почерня, сви се, само дето не зарева публично, след като се моли за мир.

Тъжен и непоносимо жалък край. Карикатура. Да не би да сме очаквали друго? Не, не и не!

Всички тези фази на човешкото падение са ни добре познати. Как сме изтърпели над десет години това чудо! Как сме пропилели толкова енергия! Васалните Му телевизии ни занимават с прощалната Му реч. Какво да правят, Негови са! Само ни губят времето.

Говори ни от телевизорите и от джипката. Първоначално го чувахме, после опитвахме да разберем какво иска да каже, докато не отказахме да слушаме каквото и да било от Неговите уста. 

Нека да говори. Освен параноични и несъстоятелни тези, какво друго да очакваме от Него? Ако можеше нещо да направи, щеше да го е сторил в последните десет години. Единственото "говорене", което дължи, е пред Народното събрание. Но няма да го направи. Защото, видите ли, Народното събрание било Народен съд, а според пажовете Му народните представители искали да го бичуват и унижават, да нараняват чувствителната му душа...

Как сред блюдолизците Му не се намери един, който да Му каже, че не само се излага, но и затъва още повече. Но кой какво да Му каже? Прекалено дълго Му бяха крепостни, кукли на конци, лакеи и целувачи на ръце. И все още продължават да мислят, че без Него са загубени. Не, с Него са обречени!

Той не беше подвластен на законите. Не подлежеше на санкция, на контрол, на каквото и да било. Всичко зависеше от Него и когато днес "вся и всьо" се изплъзва от ръцете Му, животинският страх има едно измерение - саботаж. С всяка стъпка, с всяка мисъл, с всяка дума, с всяко действие Той цели едно - да завлича, да руши, да унищожава. Да търси разломни линии в парламента, да се опитва да разкъсва "победените" и да печели време. Земята е готов да изгори, мирът за Него нищо не означава...

Управлението Му бе срам, оттеглянето от властта - падение. Десет години всичко в тази държава беше на принципа "след мен и потоп". "На залез", типично по мутренски, Той провежда наказателни акции - и с европейските пари, и с борбата с пандемията, и с бюджета... Той е режисьорът, сценаристът и изпълнителят на главната роля. Отмъщава си на целия народ, защото не го избрахме отново.