Отличниците, сине

"Тате бе, кой кара тези лъскави коли?", пита дете баща си. "Отличниците, сине", отговаря той. Днес този стар виц може да звучи и така: "Тате бе, кой взема по-добри заплати?" Отговорът е пак същият, а отличниците са служителите в Агенцията по пътна инфраструктура. Разбира се! Те са любимците на режещият ленти магистрален лъв български. Не твърдим, че не си заслужават парите 1523-мата от ударните обекти на капитализма през последните години, но съпоставени с някои факти от други сфери увеличението на заплатите им поставя и някои съвсем резонни въпроси.
И ние, както КНСБ приветстваме факта, че цената на труда и доходите на населението най-после са обект на коментар от страна на политиците, както и намеренията на правителството за вдигане на минималната работна заплата, заплатите и пенсиите. И също като синдиката очакваме те да ги включат в дневния си ред - облечени в съответната законова форма. Засега обаче не се разбира кой какво плаща, защо, на кого, колко? Малко избирателно, меко казано, един бърка в общия кюп като мага Астор, вади нещо си и го обещава някому. Днес да се хареса на едни, утре - на други, според случая. Така например синдикалната федерация на служителите в МВР изпълни ултиматума си към ръководството на министерството от края на август и вчера обяви, че организира двудневен протест за по-високи с 25 на сто заплати на 23 и 24 септември. Междувременно министърът на отбраната Аню Ангелов нееднократно даде гласност на намеренията си за повишаване на заплатите на военнослужещите и "надграждане на социалната политика". В същото време синдикатите настояват за по-високи доходи в името на покупателната способност, която, знае се, може да доведе и до повече работни места. И която разчита не само на отличниците. Настояват и за повишение на пенсиите, за които и сегашният кабинет умува от сумата ти време, но без да уточнява защо точно със 7 процента ще вдигне летвата при парите на възрастните, а и да го направи някога, дотогова инфлацията ще е изяла малкото пари към пенсиите в аванс. Защото идва зимата, а с нея и по-големите сметки, и по-високите цени. Това да не би правителството да не го знае? Да не би да не знае и това, че дори и изработени заплати не се дават на наетите, че се бавят и без туй мижавите обезщетения, че се трупат милиарди неразплатени дългове, включително и от самата държава? Сигурно затова не сяда на масата за преговорите и не прави точните сметки с онези, които опитват, ако не невъзможното, то поне възможното в разумни граници за защита на трудови и социални права на българина. Защото него на самата маса го няма...
Споменавайки пак единия голям синдикат, ще попитаме и ние: за каква "... демократична, правова и социална държава", създадена в резултат на 20 години демокрация, говори Преамбюлът на Конституцията, след като държавата не може да гарантира чрез трудовото и останалото си законодателство конституционния принцип, според който работниците и служителите имат "... право на заплащане, съответстващо на извършената работа...".
Но магът е пак на сцената - бърка в кюпа и... На кого ли се пада по-голямата заплата този път?