Откровения по Хемингуей

Димитър Събев Димитров е роден на 19 август 1933 г. в Сливен. Завършва Сливенската мъжка гимназия "Добри П. Чинтулов". Висшето си образование по международни отношения получава в Киевския държавен университет "Тарас Г. Шевченко". През 1956 г. постъпва на дипломатическа служба в МВнР. През януари 1959 г. е първият чуждестранен дипломат в новоосвободена Гвинея, открива първото посолство в Конакри, първото дипломатическо представителство на България в черна Африка. Работил е в Постоянното представителство на България в ООН, бил е посланик в Кралство Мароко, Народна Република Конго - Бразавил, и в Швейцарската Конфедерация. Носител е на български ордени и медали, както и на юбилейния медал на СССР "Двадесет години от победата във Великата отечествена война 1941-1945 г.", връчен му в Москва от маршал Будьони на 9 май 1965 г. Автор на книгите "Образите ви помним", "Георги Димитров - той и днес е с нас" - на английски език, и на четиритомника на английски език "За един по-добър и по-справедлив свят".

В ръцете на читателите са двата тома от тритомните мемоари на посланик Димитър Събев "Зелените хълмове на Гвинея" (Издателство "Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Вазов", 2010). Заглавието по Хемингуей ("Зелените хълмове на Африка") е препратка към истинското послание на книгата, запечатано в допълнението към него - "Откриването на Африка и на света". И двата тома се четат леко и увлекателно, защото от страниците блика вродената дарба на живописеца дипломат, който с перо описва събитията и авантюрите на собствената си биография. Двата тома включват живи епизоди от съвремието на Гвинея, от всекидневието на страната, както и от бита на първите дипломати в африканската държава. Уменията на дипломата Събев проличават от богатия спектър контакти и образи, които изплуват от необятния простор от персонажи в книгата.
"Един интересен живот, една интересна и полезна книга" - това е мотото, под което д-р Петър Берон е написал предговора към втория том на "Зелените хълмове на Гвинея". Именно Берон намеква в края на предговора за третия том, който читателите може да очакват с интерес. А такъв ще има, защото страниците на първите две книги са не само поглед към Африка, към Гвинея и народа на Гвинея, към африкански лидери, към интелектуалци от европейски и световен ранг. Те са част от историята на българската дипломация, за която трябва да говорят и да разказват хора като Димитър Събев.
Разкази с различни сюжети - 8 март в Конакри, срещата с водача на гвинейската революция Секу Туре, Първата сесия на Постоянния комитет на Общоафриканската конференция на народите. И в същото време - впечатления и спомени от детството, от живота на семейството на Събев в Мароко, преплетени с разкази за европейските градове и държави. Палитра от светове, от откриване на света. Проф. Стефана Димитрова казва в предговора към втория том, че книгата ще остане в паметта на хората от не едно поколение. Заради живия език, на който е написана. И не само. Заради историята, която носи в себе си, заради неповторимостта на преживяванията, заради вълнението, което ще изпитат читателите от докосването до непознатия свят на един далечен континент.
Проф. Чавдар Добрев не пести хубави думи за поуките, които посланик Събев ни изпраща с книгата си. В предговора към първия том приятелят на дипломата "подпечатва" и "прошнурова" автентичността на написаното, отбелязвайки, че "Зелените хълмове на Гвинея" е придружена от богата и вълнуваща колекция от фотоси - пейзажи и портрети от Гвинея, семейни снимки.
Дълбоката връзка на посланик Димитър Събев с Черния континент прозира от всяка страница, от всеки етюд от живота на гвинейския народ. Редовете, написани от дипломата, съдържат повече любов и съпричастност, отколкото принципна дипломатичност. Словесните миниатюри са пропити в същото време от дълбок, изначален патриотизъм и чувство на гордост. Прочетете само тези редове: "В Гвинея откриват България и българите... За нас е исторически шанс, че ние дойдохме първи в тази част на Черния континент, същинска Африка, и България ще остави тук име и трайна следа..." И още: "Тези мигове, когато се изкачвах по мраморните стълби на президентския дворец в Конакри на 27 януари 1959 г. преди обяд за срещата с президента Секу Туре, са най-радостните и най-щастливите в 30-месечното ми пребиваване в Гвинея и едни от най-щастливите в живота ми. Радостта и щастието ми, че съм българин, неповторимото чувство, че съм син на България, на този малък героичен народ, че съм част от него и че му служа!..."
Такива думи не се подминават с лекота. Те остават завинаги - не само като откритие, преди всичко като послание към поколенията.


"Книгата на посланик Димитър Събев е плод на интересни наблюдения и дълбоки размисли на един професионален дипломат от кариерата, кръстосал надлъж и шир почти целия свят и по детски чисто влюбен в Африка, откриването на която е поантата му в откриването на света."
Проф., д.ф.н. Стефана Димитрова

"Страниците пред мен не са от, а за Африка, а и за много други неща, преживени от посланик Димитър Събев. Къде ли не е бил потомъкът на легендарния работнически и комунистически деец Съби Димитров!... Той знаеше, че политическите ни възгледи не съвпадат... С Митко Събев може да спорим, но си имаме уважението... Пък и като знам в каква среда е израсъл, загубил е баща си - друго не може да се очаква от един почтен човек, освен да стои верен на жизнените си и семейни идеали. Такива хора са за уважение, за разлика от сегашните "сини" политолози хамелеони или пък от новоизлюпените "социалисти" натовци."
Д-р Петър Берон

"...събитията се раждат и изчезват; същото става и с хората, историята зачерква или потвърждава идеите, а младостта им дава криле. Но в последна сметка остават съкровени ценности: биографията на разноезичното време, неугасимите стремежи на човешкия дух към свобода и независимост, остават копнежите, достойнството на човека, когато е верен на себе си, но и на представите си за щастие и справедливост!"
Проф. Чавдар Добрев