Откровена агресия

Анхелес Диес

На 28 септември американският президент в интервю от Белия дом отговори на въпросите на испаноговорящата общност за емиграцията и заяви: "Крайно време е нещо да се случи в Куба." Но каквото и да се случи или не в Куба, списъкът с новини, статии и изявления за Куба остава безкраен. Тонът, съдържанието и формата на новините и съобщенията, плъзнали из всички национални и международни медии, са откровено агресивни към Куба.
Това отношение на медиите към Куба е директно свързано с превръщането на Куба във военна цел, след като излезе от имперската орбита.
След победата на революцията бяха предприети всички видове атаки - преки (нападението в Залива на прасетата, химическа война, атентати - като свалянето на самолета на Кубана през 1976 г., 638 опита за убийство на кубинския президент), и косвени, сред които би могла да бъде посочена пресата. Военната цел винаги е вървяла ръка за ръка с медийната цел.
Така се опитвам да отговоря на въпрос, който често си задаваме, когато страдаме ежедневно от тези нападения и се питаме "как е възможно страна като Куба да се възприема като ужасна заплаха?", защо остров, който няма ядрено оръжие, няма специално геоcтратегическо положение, няма големи природни ресурси... се превръща в цел на медийна атака?", или с други думи - кое превръща Куба в ужасна заплаха за империята и нейните приближени?

Суверенитет и национална независимост

Сещам се за много причини и доводи Куба да е "наистина заплаха за империята", но искам да се фокусирам върху две, които ми се струват от съществено значение. Две причини, които обясняват защо нито една от промените на острова, голяма част от които предложени от "Международната общност", няма да задоволи или укроти медиите, докато не бъдат променени два от основните стълба, които държат кубинската революция. Първият се нарича суверенитет, а втория можем да го наречем централно място за човешкото същество или система, която отрежда централно място за човешкото същество. Става въпрос за два аспекта на кубинската революция, които капитализмът не може да приеме.
С понятието суверенитет са свързани понятията независимост, автономия, свобода на избора на бъдещо развитие и т.н. С понятието хуманност са свързани други, като достойнство и солидарност.
След Втората световна война започва процес на деколонизация с различен ритъм. Европейските империи излизат от него силно увредени и губят хегемонията си. САЩ поемат щафетата, тъй като поради различни обстоятелства, като късното включване във войната, излизат от нея по-силни и в състояние да заместят Англия и Франция като световна сила. Със САЩ се отваря нова форма на световно господство, което някои автори наричат неоколониализъм, а други - империализъм.
Неоколониализмът се характеризира с "национална независимост" с икономически контрол. Икономическата зависимост включва международните отношения по време на разширяване на капитала, но как се упражнява този контрол при загуба на пряко политическо и военно господство? Как се създават новите форми на господство?
Капитализмът може да просъществува, единствено ако се превърне в глобална и цялостна система, ако подчинява, ако ни подложи всички на една и съща логика на експлоатация и подчинение. Всеки национален проект, който се опита да избяга от тази логика, се превръща в "престъпна държава". Затова независимостта превръща Куба в заплаха.
Кубинската социалистическа революция е свързана с борбата за национална независимост. Социализмът и суверенитетът са неразривно свързани в случая на Куба. Предвид това кубинско сливане социализъм-суверенитет не е достатъчно икономическото задушаване, необходимо е подчиняване на политическото ръководство. Така е, защото в Куба не е достатъчно да има само икономически промени, а и промяна на политиката, защото именно тя контролира икономиката. За да насочи икономиката към своите интереси, в случая капитализмът трябва да контролира политиката. Целта е да я интегрира, за да я подчини. 
Целта на "присъединяване" и/или "нормализиране" на кубинската политика е единствената гаранция, която империята би приела. За да унищожи социализма, трябва да унищожи суверенитета, и обратно, за да унищожи суверенитета, трябва да унищожи социализма.
Става въпрос за гаранцията, че най-накрая островът ще престане да дава лош пример на света в този двояк смисъл.
Всеки път, когато има международна криза, която оспорва идеологическата и икономическа хегемония на капитализма като система (те вървят ръка за ръка), атаките срещу Куба са се засилвали. Така се случи през 2003 г. във войната срещу Ирак, така беше от началото на бунтовете в арабските страни.
Много е интересно да се анализира Програмата за американска помощ, одобрена от Конгреса през 2010 г. (20 милиона долара) за човешки права и инициативи на гражданското общество в подкрепа на кубинското население. В този доклад се обяснява къде ще бъдат насочени помощите и поставените цели. Ясно се казва, че става въпрос да бъдат постигнати най-добрите и ефективни резултати.
По-голямата част от парите (16 милиона) се предоставя за разширяване и подсилване на гражданските организации, за развитие на мрежите на кубинското гражданско общество, за да могат да действат като "агенти за демократични промени, лидери на опозицията, предприемачи, блогъри и афрокубинци". Освен това ще се съсредоточи в "защитници на човешките права, религиозни групи и малцинства, активисти, артисти, музиканти и блогъри". Една част от парите ще бъде за "идентифициране" на лидери на групи и създаване на пространство за "свободно изразяване". В доклада индиректно се споменава за помощта, традиционно предоставяна на дисидентски групи в чужбина и която не е била така ефикасна, както се е очаквало.

Социализъм е хуманност

Втората черта, която превръща Куба и нейната революция в ужасна заплаха, е именно тази съсредоточеност върху човека и неговите нужди, тоест, същото, което представлява социализмът. Кубинската революция се превръща в социалистическа революция, когато става очевидно, че само чрез социализма може на населението да се гарантират подходящи условия на живот. Както казва кубинският професор Фернандо Мартинес Ересиа, това беше революция на бедните.
За капитализма е присъщо да създава илюзията, че между целите му е да решава проблемите на света. Ако досега това не е постигнато, е защото или не са следвани препоръките на икономистите, разбира се, или защото случайността или съдбата са извили невидимата ръка. Кубинската система се явява като разобличение на лицемерието на неолибералния модел.
Един беден остров, без природни ресурси, основаващ се на принципите на равенството и солидарността, е успял да реши не без трудности основните нужди на населението си. След революцията Куба се измъква от лапите на империята и се различава от начертаната съдба на другите страни от региона: неравенството, мизерията, насилието, в което живеят по-голямата част от латиноамериканските народи.
Кубинската революция преди всичко е възможността да има социализъм, или, което е същото, възможността да има бъдеще за човечеството. Едно желано бъдеще също трябва да бъде възможно бъдеще, ако не е така, желанието е безполезно, ще изпаднем в носталгия, ще се разболеем, това просто е една патология, вече описана от Фройд. Независимо от характеристиките на кубинския социалистически проект това, което го превръща в ужасна заплаха за капитализма, е, че ни спасява от неврозата на всички онези социални сили, които защитават социализма.
Така че Куба и нейната политическа, икономическа и социална система изпълнява ролята на пророк за капитализма, тъй като, генерирайки справедливост за кубинците, изобличава несправедливостта на капитализма, с цел да продължи да съществува като независима, суверенна и справедлива страна.
Куба винаги е разобличавала факта, че светът, който изгражда капитализмът, е социално несправедлив, екологично ограбващ и политически покварен.
Суверенитет и солидарност са понятия, несъвместими с капитализма. Капитализмът по природа е експанзивен. Всички трябва да формираме част от системата и всички отношения трябва да бъдат отношения на сътрудничество. Докато Куба твърдо стои на двата стълба, ще продължи да бъде заплаха, ще продължи да бъде цел за унищожение.

Пропагандата срещу Острова на свободата

Пропагандата срещу Куба се старае да влияе върху отношенията, които хората установяват с острова. Успява да кондиционира тези отношения в услуга на стереотипите, които създава за острова. Според мен голямата част от тези стереотипи създават картина, насочена към унищожаване на нейната независимост и на принципите на равенство и социална справедливост, които са й присъщи.
В случая на Куба картината се създава около две координати: политическата система е диктаторска и в Куба се живее много лошо. Диктатура и бедност са двете думи, използвани като претекст, върху които се гради стратегията на медиите. Тези две понятия са предпоставка за развитие на пропагандни стратегии, създаващи условия за намеса в Куба, принуждавайки я да се откаже от своята независимост или суверенитет, разделяйки населението и карайки го да приеме социалното неравенство като нещо естествено и неизбежно.
Кубинците знаят, че залагат повече от начин на живот, залагат самия живот, залагат една реална възможност, че съществува алтернатива на капитализма. Заедно с тях ние, които защитаваме Куба, залагаме нашето човечество.



* Авторката е доктор по политически и социални науки, професор от Университета Комплутенсе в Мадрид

** Материалът е осигурен със съдействието на кубинското посолство в България