Отиде си Александър Лилов - една епоха в историята на България и БСП

На 79-годишна възраст в събота, 20.07.2013 г., почина професорът, доктор на философските науки и член-кореспондент на БАН Александър Лилов.
Александър Василев Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. Завършил е "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва. До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/, отговарящ за идеологическата работа. Вторият след Т. Живков. След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания. Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник "Правда" се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП.
От януари 1990 до декември 1991 г. Ал. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-ия извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса.
Александър Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-тото, 6-ото, 7-ото и 8-ото Народно събрание до 10 ноември 1989 г. След тази дата става известен с прозвището "Стратега". От 1990 до 2001 г. е депутат в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание в листата на БСП.

През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.
Издава списание "Понеделник".
Автор е на монографиите: "Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството", "Към природата на художественото творчество" (1979), "Въображение и творчество" (1986), "Философско-теоретически проблеми на ядрената война" (1989), "Диалогът на цивилизациите" (2004), "Информационната епоха" - т. I "Цивилизациите" (2006), т. II "Световният и българският преход" (2007), т. III "Информационното(ите) общество(а)" (2008).
 
Янаки Стоилов:
Вчера (19.07.2013 г. - б.р.) бях в болницата и се видяхме с проф. Александър Лилов. Тогава не предполагах, че това ще е и сбогуване с него. Само преди месец разговарях с него в дома му и останах впечатлен от перфектната му интелектуална кондиция. Тежко ми е, защото се чувствам като ученик на проф. Александър Лилов.
Той беше много висока проба интелектуалец. Трудно би могло да се намери негов заместник днес. Александър Лилов се справи блестящо като последен ръководител на БКП и първи - на БСП. Самата формулировка "модерна лява партия" бе негова. Всичко, което Александър Лилов прогнозира, се потвърди, моделът, по който тогава бе структурирана партията, работи и сега.

Сергей Станишев:
Проф. Александър Лилов пое ръководството на БСП в един от най-трудните моменти в преходите към демокрация и изигра много голяма роля за мирния характер на прехода и за това, новата българска Конституция да има подчертано социален характер. Стожер на лявата идея. За него винаги държавническият интерес и отстояването на идеята на съвременната левица бяха водещи в политическото му поведение. Всички социалисти ще го запомним с висок личен морал, мъдрост и търсещ съгласие.
Лилов беше автор на първата програма на БСП "Нови времена, нова България, нова БСП". Като дългогодишен ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП Александър Лилов го превърна в Център за свободни дискусии в рамките на левицата. Малко политици като него са оставили толкова дълбока следа в съвременната политика. 

Михаил Миков:
Смъртта на проф. Александър Лилов е огромна загуба за българската политика и за Българската социалистическа партия. България губи широко скроен човек, изключителен ерудит и голям политик. За последно се чухме по телефона след избора ми за председател на парламента, когато проф. Лилов ми позвъни, за да ме поздрави.
Ролята на Александър Лилов в българската политика е изключително голяма и важна предвид факта, че именно той преведе социалистическата партия през изпитанията на прехода след 1989 година. Затова неговото място в редиците на БСП ще остане празно, трудно някой може да го замести.
Тогава Лилов бе незаслужено обиждан, нагрубяван и обвиняван в какви ли не грехове, но той издържа всичко това стоически и гордо.

Георги Първанов:
Проф. Александър Лилов е един от ярките български политици и държавници в последния половин век от новата ни история. На неговите усилия дължим не само съхраняването на БСП, но и първите дълбоки промени на партията. Проф. Александър Лилов беше един от онези държавници, които трасираха пътя на новото развитие на България, на конституционни и други реформи в условията на гражданския мир. Той беше един от архитектите на този граждански мир. Аз лично ще го запомня като човек честен, отговорен и духовно извисен.

Румен Петков:
Смъртта на проф. Александър Лилов е голям удар за левицата и голяма загуба за България. Проф. Александър Лилов на първо място беше държавник, и то държавник с изключително чувство на отговорност и с много висока чуваемост за общественото мнение, за обществените нагласи, за обществените очаквания. Един изключително волеви човек, който направи много за левицата, за Социалистическата партия, преведе я през изключително трудни, може би най-трудните й години от десетилетия насам, и същевременно един много честен, достоен и почтен човек. Той отдаде живота си в служба на обществото и на Българската социалистическа партия. Ще се разделим с него с голяма болка и с усещането, че си отива един титан на лявата мисъл, човек, който даде много на обществото и на партията си с ясното съзнание, че няма да получи и няма да търси нищо в замяна.

Татяна Дончева:
Александър Лилов е един от хората, които са причината за моето влизане в политиката през 1992 година. Малко хора знаят това.
За мен беше голям шанс да бъда с него и да се уча от него, и то в най-силните му години. Преживели сме заедно един парламент след Костов. Имали сме възможност да научим от него политиката на най-високо ниво. Запомнила съм от него един урок - никога не пречи на противника да греши.
Той имаше амбиция като учен да се съизмерва със световни философи. Интересуваше се от култура, изкуство. Поддържаше връзки с редица български творци от световна величина. Малко са българските политици, поддържащи такива отношения с културните ни дейци. Той не беше сребролюбец. За разлика от днешните алчни, меркантилни политици. Той беше абсолютен антипод на това. За него политиката беше шахматна дъска, където умело мести фигурите. Погледът му върху нея е бил по-дълбок, по-концептуален, а не толкова практичен, което си има своята цена.

Андрей Пантев:
Лилов беше личност, която за минути те поразяваше с академизма си. Беше различен дори и тогава, когато беше временно потопен в едно безличие. Той имаше глобален поглед върху света. За мен той беше единственият, който не се паникьоса, не раболепничеше след промените и не казваше "Нямам нищо общо с тази работа". Той, заедно със Стефан Продев, бяха хората, които не се скриваха зад чужди решения.

Пламен Орешарски:
Като истински съвременник на бъдещето, проф. Лилов допринесе за мирния преход в България и за конституирането на демокрацията в страната. Във времена на тежки изпитания за държавата и хората той отстояваше пътя на съгласието и диалога. Проф. Лилов е знакова личност и безспорен авторитет за българската левица. Той остава да живее в историческата памет като истински държавник, мъдрец и учител.