18 Февруари 2020вторник06:26 ч.

Приятели на България

Отхвърлете срама, отхвърлете лъжата!

Делото на Уилям Морис заслужава признателността на българския народ, защото той е сред първите английски интелектуалци, вдигнали високо глас в негова защита от турските зверства

/ брой: 160

visibility 1580

Проф. д-р Мерсия Макдермот*
(Специално за ДУМА и за в. "За буквите - О писменехь")


Едно лято на събора "Пирин пее" една жена ми каза: "Чест ми е да се запозная с някого от страната на Гладстон". Беше ми много мило, че тази обикновена българка великодушно предпочиташе да свърже Англия с Гладстон, а не с Дизраели, който е причинил толкова много страдания на България. Често пъти имах възможност да се убедя, че българите тачат паметта на своите чуждестранни приятели и за мен това е една от най-милите им национални черти.
Но има един голям приятел на България, чието име е почти неизвестно за разлика от имената на Гладстон, Макгахан, братя Бъкстон, Джеймс Баучер, Пиърс ОиМахони.




Уилям Морис (1834-1896) е познат в родината си и в чужбина със своя принос към приложните изуства като основател на цяло художествено движение. Той е уважаван като поет, предложен през 1877 г. за професор на поезията в Оксфордския университет, а през 1892 г. - за поет-лауреат на Англия - и в двата случая отказал на поканите.
Човек с разностранни интереси и дарби, през своя кратък, но доста напрегнат живот той става изтъкнат поет и дизайнер, живописец, романист, превел исландски саги, "Енеида" и "Одисея", усвоил много занаяти - производство на цветно стъкло за черковни прозорци, тъкачество, бояджийство, везба, печатарство.
Морис напуска мирния свят на изкуството и навлиза в бурния свят на политиката през 1876 г., когато английското общество е потресено от турските зверства след Априлското въстание в България, ярко представени чрез кореспонденциите на Макгахан в Дикенсовия вестник "Дейли нюз".
В много английски градове през август и септември с.г. протестни митинги се свикват не от видни политически личности, а от местни либерални, радикални и работнически организации като лигата "Представителство на труда", която води борба за повече работнически народни представители в парламента. Трябва да се знае, че макар Гладстон да получава слава за неговите речи и за прочутия памфлет "Уроци по клане", в който подканя турците да напуснат България, той не е организатор на протестното движение, а само се присъединява към него с известно колебание, след като то е в пълен ход. През цялата кампания в защита на България против участието на Англия като съюзник на Турция в една възможна предстояща война с Русия, ръководството и всекидневното организиране извършват други, по-малко известни в чужбина хора, включително Уилям Морис.
През октомври 1876 г. Антони Джон Мундела, радикален депутат за град Шефилд, и един негов приятел предлагат да се свика национална конференция по т.нар. "Източен въпрос". На 24 октомври в. "Дейли нюз" публикува пространно писмо на Уилям Морис, в което той пише за зверствата в България и изразява тревога във връзка със слуховете, че Англия се готви за война, като задава  въпросите: "Заради кого?", "Срещу кого?" и "С каква цел?"
На 15 ноември с.г. той изпраща писмо на Мундела, в което предлага своята подкрепа и дава списък на приятелите си, които имат същите убеждение. Подкрепата на такъв виден поет е добре дошла за Мундела, който се стреми да привлече не само очакваните либерални политици, но и по-широк кръг хора. И наистина, между онези, които свикват конференцията, освен Морис има културни дейци като писателя Антони Тролоп, поета Робърт Браунинг, критика по изкуство и социални въпроси Джон Ръскин и великия Чарлз Дарвин, който през целия си живот е бил противник на всякакво робство и расизъм с вярата, че всички народи са равноправни.
Конференцията, в която участват около 700 души, заседава цели десет часа на 8 декември с.г.  Морис е седнал на първия ред. Гладстон произнася дълга емоционална реч. В резултат е основана Асоциация "Източен въпрос" начело с няколко лордове. Истинското й ръководство е в ръцете на Мундела като председател на изпълнителния комитет, и на Морис - като касиер.
През следващата година и особено след започването на Руско-турската война  Морис продължава да води дейна борба срещу влизането на Англия в нея като съюзник на Турция. Но тази борба не е лесна. През 1875 г. британското правителство купува много акции в Суецкия канал, а през 1876 г. кралица Виктория получава титлата "Императрица на Индия". Една победа на Русия във войната означава опасно засилване на нейното влияние в Средния Изток и заплаха за английските империалистически интереси. Самата кралица изказва възмущение от проведената конференция и дори иска нейните организатори да бъдат дадени на съд!
Някои от членовете на Асоциацията смятат, че царска Русия не се отличава от султанска Турция по тиранството си и една нейна победа ще укрепи реакцията, докато едно поражение би могло да избави руския народ от царизма.
Морис търси да привлече и други съмишленици. Той публикува "Манифест до работниците на Англия", в който ги призовава да не позволяват на алчни богаташи да ги въвлекат в една несправедлива война, защото не руският народ, а именно те са техните истински врагове.
През януари 1878 г., когато победоносната руска армия доближава до Цариград и все още има опасност Англия да се намеси във войната, видният профсъюзен деятел Хенри Броодхърст урежда конференцията "Работническа демонстрация за неутралитет". По предложение на Броодхърст Морис създава песента "Събуждайте се, момчета!" Нейните последни строфи гласят:

"Отхвърлете срама,
отхвърлете лъжата,
отхвърлете турчина!"

Песента е пята с въодушевление от участниците в конференцията в присъствието на самия Морис, който също произнася пламенна реч.
През февруари 1878 г. Морис подготвя ново събрание и убеждава Гладстон да произнесе реч на него. Но либералните депутати започват да се колебаят и събранието е отменено. Това е началото на неговото разочарование от либералите и от самия Гладстон.
През следващия месец Морис заминава да лекува най-голямата си дъщеря в Италия. Там той не престава да се интересува от ставащото в Англия. Публикува есе, в което  разобличава английската външна политика не само на Балканите, но и в Афганистан и Южна Африка.
До края на живота си Морис съчетава изкуството с различни форми на политиката и се бори за по-справедливо бъдеще на всички хора и народи.
Уилям Морис заслужава признателността на българския народ, защото е между първите, вдигнали глас в негова защита. Участва в борбата срещу политиката на Дизраели, извършвайки "черната работа", без която не може да се осъществи никаква кампания. А когато други обръщат гръб на борбата, той остава докрай верен на делото.
Би могло в столицата София да бъде наречена улица на негово име, да се постави негов бюст в Борисовата градина, добре би било да се назове аудитория в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" на него, той да се впише в енциклопедии и справочници.


Уилям Морис - портрет (фотографията е предоставена от Галерия "Уилям Морис" в Лондон)


 - - - - -
*Видната съвременна българистка проф. д-р Мерсия Макдермот неотдавна навърши 87 години. В момента тя живее в градчето Уортинг, на брега на Ламанша. Продължава да следи събитията в България и поддържа писмовна връзка със свои приятели и колеги историци. Пише безгрешно на български език.
През 1967 г. голямото лондонско издателство "Джордж енд Ънуин" издаде нейната книга "Апостолът на свободата. Портрет на Васил Левски на фона на България от ХIХ век", която е разпространена в цял свят. Тя положи начало на международното признание на Васил Левски и създадената от него Вътрешна революционна организация като единствена по рода си за ХIХ столетие революционно-демократична народна партия.
Последваха изследванията "Свобода или смърт" - за делото на Гоце Делчев, издадена отново на английски език в Лондон, и биография на Яне Сандански.
Тя преподаваше години наред в Софийската гимназия по английски език и в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и бе провъзгласена за негов почетен доктор заради изключителните й заслуги към България. Защити докторска дисертация и бе приета за чуждестранен член на Българската академия на науките.
След завръщането си в Англия издаде книга за българските обичаи и обреди. Предаде в Британския музей богата колекция от дарени шевици.
Написа също книга за Димитър Благоев, насочена към чуждестранния читател, която е предадена за печат в лондонско издателство.

Пламен Димитров: С 20% скача токът, ако спрем "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 33

Законът за водоснабдяването готов до средата на май

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 33

Горанов пак ще тегли заем

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 33

МЗХ праща подвижни мандри и кланици в планинските райони

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 33

Стачка блокира транспорта и институциите в Атина

автор:Дума

visibility 0

Заразата в Ухан плъзнала от лаборатория

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 33

Все повече македонци подкрепят договора с България

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 33

Лавров и Помпео преговаряха в Мюнхен

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 33

Кризата в журналистиката ни е без прецедент

автор:Велиана Христова

visibility 109

/ брой: 33

В помощ на прокуратурата

автор:Евгени Гаврилов

visibility 102

/ брой: 33

Датата

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 33

Очакват ви 300 находки от дълбините на времето

автор:Велиана Христова

visibility 404

/ брой: 32

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ