09 Август 2020неделя21:08 ч.

Върхове

Отечествената саможертва на безсмъртния

75 години от разстрела на Никола Вапцаров

/ брой: 139

автор:Чавдар Добрев

visibility 1750

През последния четвърт век се разпространява упорито мит, според който Никола Вапцаров е голям антифашист, който не е поддържал организационни връзки с Българската комунистическа партия и нейното ръководство. Това е конюнктурна неолиберална теза, чието опровержение е целокупната дейност и саможертва на великия български поет. 
На първо място, днес фаворизирани централи у нас работят системно, за да фалшифицират живота и идеите на поета революционер, да ги изкористят така, че да обслужат интереса на новата "посттоталитарна" култура и реабилитират социалната сила, която подготви и осъществи кървавата разправа с него. Съзнателно отричат Вапцаров да е членувал въобще в ненавижданата от неолибералите комунистическа партия. Новите манипулатори се възползват ловко от обстоятелството, че през 30-те години на ХХ в., когато поетът влиза в партията, последна грижа на нейните структури е била да съставят протоколи на своите събрания и да водят педантично архивните си книги. А и самото партийно членство не е било така "официализирано", както става след 1944 г. Целта на днешните властимащи е идващите поколения да възприемат Вапцаров като творец, удобен "във всяко отношение" на неолибералната идеология. Да се лиши историческата памет от всичко, което Вапцаров е правил като

бележит антифашист

революционер, член на комунистическата партия.
В този текст ще прибягна до факти от  годините, които Вапцаров прекарва в Кочериново след завършване на Военноморското училище -  случки, признания, разкази на хора, с които е дружил и работил в това планинско селище, за да изясня въпроса с членството му в БРП(к).   
Тезата, че Вапцаров не е членувал в БРП (к), се подхранва поради липсата на оригинален протокол на организацията, която го е приела в началото на 30-те години. Но съществува  образец на протокол, съставен (постфактум) след 1944 г. от негови другари, участници във въпросното събрание, които удостоверяват приемането на Вапцаров в БРП(к). При наличието на подобен формат на протокола нормално е изводите за това дали поетът е членувал в компартията да се извлекат главно от мненията и спомените на участниците в работата на БРП(к) в Кочериново, на неговите близки познати и другари от този район, както и на съпругата Бойка Вапцарова. А също така от революционната и антифашистката дейност на Вапцаров, която недвусмислено потвърждава, че Вапцаров не само е членувал, но е и изпълнявал водещи функции в партията.     
Що се отнася до спомените на неговите другари и колеги, те са достатъчно автентични и достоверни. Васил Чорлев, огняр на парен котел, си спомня оттогава, че Вапцаров, също работник в Кочериновската фабрика, "веднъж открито ми заяви, че е необходимо да се организираме в ядки по няколко души, като ние с няколко другари образуваме център". Друг работник, Методи п. Георгиев си спомня: "Към есента на 1934 г. Вапцаров

започна партийна дейност

Заедно с Лобошки образувахме две ядки, в които участваха само работници..." Светослав Лобошки: "На тайно наше събрание, станало в дома ми, той доведе и доста работници, които аз не познавах, като и комунисти, от които се криех. Нито един от тези работници не извърши предателство, станаха добри комунисти... Кольо наистина имаше връзка с отговорни партийци. Той организира във фабриката партийна група само от работници. Доколкото помня, правили сме само 2 събрания, от които едно в дома ми, като отвън пазеше жена ми. И на двете събрания той беше докладчик." 
От своя страна Асен Васев пише: Вапцаров "работеше като организиран член на партията...", и продължава: през 1935 г. отговорникът по агитационно-пропагандната работа към окръжния комитет на БКП Владо Ценев осигури "среща с Никола Йонков Вапцаров, откъдето заедно с него и Васил Котев Стоянов от с. Стоб трябваше да отидем на конференцията (на местната организация на партията - б.а.)". Конференцията възлага на Вапцаров "да отговаря пред окръжния и районния комитет на БКП за партийната работа не само във фабрика "Балабанов" в с. Кочериново, но и за работата сред всички работници по обектите на акционерното дружество "Гранитоид", разположени по течението на р. Рилска. От този момент Вапцаров бе включен в състава на районния комитет на БКП в с. Стоб".
 Бойка Вапцарова в книгата си "Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му" (С., БАН, 1978 г.) има няколко записа по темата. Срещу датата 15 декември, 1934 г. тя е отбелязала: "Партийната група, ръководена от Вапцаров, агитира сред работниците да се сплотят за протест срещу затварянето на фабриката..."
Привеждам тези данни, за да не се спекулира с това дали Вапцаров участва в работническото и антифашисткото движение като член на компартията или като безпартиен. Зная, че това няма кой знае какво решаващо значение. Формалното членство не променя положението. А то е, че още в Кочериново Вапцаров се ангажира с непосредствена партийна работа.    
 Но може би най-вълнуващо свидетелство за ангажимента на Вапцаров с комунистическата партия   е "Протокол за разпит", съдържащ

показанията му

пред държавното следствие през м. март, 1942 г. (след по-малко от четири месеца ще бъде осъден на смърт, а на 23 юли, 1942 г. разстрелян). В показанията си Вапцаров разкрива такива подробности от работата си като нелегален антифашист - организатор на минноподривното дело на БКП, които неопровержимо доказват  посветеността му на антифашистката съпротива като  виден деец на компартията.
Лично мен прочитът на протокола ме удиви с историята на една богата конспиративна работа, в която Вапцаров е основен герой. Оказва се, според самопризнанията на арестувания антифашист, че за кратък времеви срок той прави извънредно много за разгръщане на въоръжената борба срещу фашизма у нас: посещава не едно селище в страната, среща се с голям брой хора, влиза в контакти с познати и непознати лица. Наред с това, признава пред следствието, че е водеща личност в направлението на компартията за "специална, минноподривна, военна дейност". "Бях вторият член в комитета и получих псевдоним Лозан. Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия, и в случай, че Васил (Цвятко Радойнов - б.а.) е зает на друго място, да ги инструктирам и разпитам за организационното им състояние." Да си заместник  на Цвятко Радойнов, председателя на Централната военна комисия на ЦК на БРП(к), която е реален ръководител на въоръжената антифашистка съпротива в България, е заслужено признание и отговорност!    
В днешни условия е извънредно съществено да се осветли "специалната работа", вършена от Вапцаров, по организиране на антифашистката борба  в контекста на политиката, провеждана от партията на комунистите. Още в началото на протокола арестуваният интелектуалец

ясно дефинира

"В момента на арестуването ми аз заемах длъжност при Централния комитет на Българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше така наречената специална работа. Тази специална работа се състоеше в това, че от партийните хора трябваше да се отделят една част, и то най-смелите, и заедно с нелегалните да образуват бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде: в случай на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъснат железопътни линии, мостове, телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специални клинове и скоби, да подпалват вагони цистерни и шлепове с горива и муниции."  
Пътуванията на Вапцаров из страната помагат за изпълнението на тези задачи - снабдяване на хората с оръжие и експлозиви, формиране на бойни групи, обезпечаване на идващите от Съветска Русия  "подводничари", които да се заемат с подготвянето и доброто функциониране на специалните акции и тяхното ефективно изпълнение. От такъв характер  е пътуването му до Варна, за да предупреди "ръководещия Варненската партия", че е нужно да помогнат незабавно на "подводничарите" с дрехи и храна, да ги вкарат в мрежата на националната конспирация, да набележат пътя за по-нататъшното им придвижване от р. Камчия до другите райони на България. Или случаят със сандъчетата, които Вапцаров пренася (заедно със "Стоян"). След предаването на сандъчетата, "другият човек" констатира, че "в сандъчетата има тротил (това прилича на хляб), а останалото е бертолетова сол". Възложеното задължение е: "Ще трябва да използваме (предимно "най-смелите" - б.а.) за оформяне на бойни групи, на които да бъдат поставени бойни задачи".
Лицата, с които Вапцаров се среща, са оперативни работници, партийни ръководители и дейци от местен и национален мащаб. Подготвя и "Доклад за нуждата от боева подготовка на партийците". "В същото време - съобщава поетът - аз изработих възложения ми от Васил доклад, който излезе към три страници на ръка. В него казвах, че всеки партиец (забележете, партиец - б.а.) трябва да се отнася с любов към оръжието, че трябва да познава механизма му, да познава душата му, че трябва да проявява личен интерес, и там, където му падне да види оръжие, да се интересува как се действа с него, с колко патрони е, какви задръжки може да направи, как да се отстранят тези задръжки."
Никола Вапцаров на всеки няколко страници от показанията си пише за извършени от него проверки на партийни организации - колко и какво оръжие притежават, както и за доставките на оръжие от Съветския съюз. Той участва в срещи с емигранти от СССР, на които се запознава с "листчета на дължини на вълните". Предлага материалите да бъдат оставени "за ползване от партията". Прави пред съидейници изповедта, че е комунист: "Най-после не се стърпях и му казах, че съм комунист". Приемайки поредната сума пари от "Васил", ще остави записка: "Употребени за нуждите на комунистическата партия на България 2500 долара".
Тези подробности са от значение, особено сега, когато съм принуден да доказвам очевидното - организационните връзки, принадлежността и членуването на Вапцаров в компартията.
Да продължа. Като заместник на Радойнов Вапцаров възпроизвежда в показанията си инструктирането на партиен човек от Видин - как е нужно да действат подразделенията, които се формират. Задачите отново са "бойни": прекъсване на телефонни проводи за Германия, подпалване на течно гориво и муниции със запалителни бомби, използване на средства за взривяване на влакове, подготовка на "скривалища за оръжие", и пр., и пр. От цитираните откъси на протокола за разпит разбираме решаващото участие на Вапцаров във Военното направление на БРП(к).
Обобщено: Вапцаров действително заема  ръководна длъжност в системата на минноподривната дейност на компартията, и то не абстрактно, а напълно конкретно участва в създаването на национална мрежа от въоръжени групи, от диверсионни състави, които да са острие  на разгърната антифашистка борба. В историята на световната антифашистка съпротива случаят Вапцаров е уникален. В никоя друга страна, с изключение на България, личност на културата от такъв ранг не е издигана до фактически заместник-ръководител на националното антифашистко движение.
Вапцаров носи този свой дълг не с отчаяна храброст, нито пък подсказва, че е внезапен, емоционален жест на творчески субект, че объркаността, душевният хаос или чувството за безвремие са го довели в бойните редици на партията и съпротивата. Не, постъпката на големия син на българския народ е плод на съзнателно решение, на съзнателно участие, на съзнателно включване в историческата битка. Тя е резултат на убедеността му, че компартията не може да не участва в подготовката  на разгърната антифашистка съпротива, че в страната ни няма друга политическа сила, която да е в състояние да извърши една толкова трудна, обемна и крайно опасна организаторска дейност.
Едно отклонение. В протокола за разпит Вапцаров разказва на полицията за всяко свое деяние като конспиратор и член на военната организация на БРП(к). Уточнява лицата, с които е работил, пояснява за кого се отнасят нелегалните имена. Изрежда точка по точка всеки град, селища или квартира, които е посетил, какво е правил в тях и др. Навик на съвременните отрицатели на Вапцаров е да се възползват от тази ситуация, за да обосноват колко безхарактерен и неустойчив бил поетът по време на разпита. Това обаче е клевета!
Чел съм няколко обяснения за направените пълни признания от арестувания Вапцаров. Но най-мотивирано е обяснението, че разкритията за дейността му във Военната комисия са получени още преди да  се проведе разпитът на поета. В групата на Вапцаров (и на равнище ЦК) е имало провокатор или провокатори (в спомените на съвременниците се назовава едно име, това на Кутуза), които отдавна са направили достояние на полицията конспирацията и конспираторите. Техническият сътрудник Георги Минчев от своя страна, не изтърпял на инквизициите, преди разпита на Вапцаров издава фактите от игла до конец и след неговите показания е отпаднала нормата да се крият имената на нелегалните другари.
В спомените си Елена Вапцарова, майката на поета, известна с пословичната си порядъчност и честност, потвърждава гореказаното: "Излишно е било да се отрича, че не е изнасял оръжие  - провокаторът всичко бил казал. Никола се намерил пред открити карти - полицията всичко знаела... Това разказвам между другото. Искам читателите да знаят, че Никола нямал какво да крие, освен да се мъчи да омаловажи участието на другите в минноподривната дейност. Но изглежда, че полицията не всичко е знаела от провокатора, затова подложила на нечовешки мъки Никола. По-късно той сам ни разказа, когато вече беше в затвора, и аз с ужас погледнах осакатените му ръце. На пръстите му нямаше нито един нокът - и на неговите, и на другарите му..."
И по-нататък, в затвора и пред съда, до последния си жизнен миг Никола Вапцаров има поведение на революционер, който защитава непреклонно своята антифашистка и социална кауза, полага неимоверни усилия, за да запази достойнството и духа на своите бойни другари комунисти.
Историческите истини могат да бъдат цензурирани, подправяни и фалшифицирани, но не и унищожени. Рано или късно настъпва реабилитация на техния смисъл и съдържание. Така е и с "неудобната" истина за Вапцаров - големия антифашист и мъченик на свободата, големия деец на БРП(к) и на европейската левица.     
                                                                                                                             

Гарнизонното стрелбище в София където на 23 юли 1942 г. е разстрелян Н.Вапцаров


Паметникът на Никола Вапцаров в градинката зад НХГ. Скулптор: Николай Шмиргела


 

Екатерина Захариева си урежда пост в ЕС?

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 151

Бедствено положение в хасковски общини заради пожар

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 151

Над 250 жалби са получени в парламента

автор:Аида Паникян

visibility 52

/ брой: 151

Протестно автошествие задръсти пътя към Калотина

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 151

Родната тол система стана златна

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 151

Пандемията срина приходите в транспорта

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 151

Хората очакват да обеднеят още

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 151

Димитър Зоров: Сирене под 12 лева е със сухо мляко

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 151

Масови бунтове заляха ливанската столица

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 151

Русия обяви кога ще отвърне с ядрен удар

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 151

Тръмп се скара с ключов републикански спонсор

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 151

Комисията Скопие-София може да заседава през септемри

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 151

ДПС - Доган за пари и сеир

автор:Юри Михалков

visibility 49

/ брой: 151

Извинете се, г-н Борисов!

visibility 43

/ брой: 151

Учителят от Джулюница

автор:Лозан Такев

visibility 43

/ брой: 151

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ