Отчаянието на един френски хлебар: Селото ми ще умре

Жюлиен Бернар-Реняр, хлебар в село с 400 жители в Мозел, бе принуден да затвори бизнеса си заради покачващите се цени на електроенергията. Потънал в дългове, той критикува липсата на подкрепа от правителството и уверява, че никога повече няма да бъде предприемач във Франция.

- Какъв беше вашият път като хлебар? Кога се заселихте в село Бургалтроф?

- Работя в сферата на хлебопекарството от 17 години. И щяха да станат пет години, откакто отворих своя хлебарница с две продавачки в моята община Бургалтроф. Това е малко селце в провинцията с 400 жители, всички се познават и са много дружелюбни. Моята хлебарница наистина беше място за събиране. А при затварянето жителите ми оказаха феноменална подкрепа, цяла седмица получавах съобщения, имейли, дарения... Това ми помогна да издържа психически. Днес имам чувството, че съм изоставил клиентите си. Възрастните хора се събираха да пият кафе, да си разказват истории, това беше тяхната светлина през деня. Днес вече не се виждат с никого. 

- Защо затворихте? Какви бяха последствията от покачването на цените на електроенергията за вашия бизнес?

- Както при всички мои колеги, проблемите започнаха това лято. Суровините започнаха да поскъпват, маслото, захарта, маята... Всички цени скочиха двойно, дори тройно. След това получих сметката за електроенергия в началото на декември и паднах, фактурата беше скочила 3,5 пъти в сравнение с 2021 г. Така че се свързах с доставчика си. Той ми обясни, че цената на тока се индексира според цената на газа и че ако това не ни допада, можем да сменим доставчика.

Примирихме се и се опитахме да пестим, колкото можем. Ставах два часа по-рано, месех само в часовете с най-евтин ток, спрях да пека следобед, загасих светлините на витрината... Това беше надпревара с енергията, но нищо не промени. Затова взех решение да уволня една от продавачките. Трябваше да работа по 80 часа седмично, ако не и повече, за да я заместя, но това не беше достатъчно. На 4 декември затворих магазина си.

- Чувствахте ли подкрепа от държавата? Как преживяхте това затваряне?

- Не, изпитвям гняв, ярост, който дори не може да се изрази... Всеки ден затварят най-малко десет хлебарници. Помощите зависят от невъобразими условия, абсолютно нищо не съм получил. Брюно Льо Мер (министърът на икономиката и финансите - б.р.) предложи да разсрочи данъците ни, но ние нямаме никакво желание сметките ни да се трупат. Той обеща и извънредни помощи, които никога не сме виждали. Правителството отказва да се заеме с истинските проблеми, а именно индексирането на цените на електроенергията спрямо тези в ЕС. Ние не искаме помощи, временни решения, просто искаме министрите да се заемат с истинските проблеми, да индексират цените на тока спрямо тези в ЕС. Но те никога не говорят за това.

Това принудително затваряне ми повлия социално, психически, физически... Хлебарството беше целият ми живот, това е трудна работа, работим на празници, през уикенда, но никога не се оплакваме, защото е истинска страст. Само че днес ни пречат да работим достойно. Когато загубиш бизнеса си, губиш живота си. Никога няма да приема тази несправедливост.

Превод: Галя Дачкова

Гласове, със съкращения