От свободното слово остана само словото

Някога, в тоталитарните времена, ни учеха, че журналистиката е четвъртата власт, че тя трябва да бъде коректив на останалите три власти и ние правехме и невъзможното, за да защитим тази своя мисия. А колкото и да е парадоксално, след 22 години демокрация се оказва, че гилдията е вдигнала бялото знаме и е на път да загуби най-голямото си постижение - свободата на словото. Признават го половината от българските журналисти, които в едно изследване на фондация "Медийна демокрация" твърдят, че върху тях е оказван политически натиск преди изборната кампания. Нищо изненадващо. Работата на властта и на политиците е да оказват натиск. Работата на журналистите е да не се поддават и да отстояват своите позиции. Само че мнозина изгубиха ентусиазъм и желание да го правят. По различни причини.
Известно е, че което не става с пари, става с много пари. А издаването на вестници и правенето на телевизия са скъпи удоволствия. И доста от медиите, които в годините на прехода изпаднаха до ръба на оцеляването, просто се продадоха на богати инвеститори, за да не "спуснат кепенците". Но не знам за чия изненада се оказа, че демократичните "спасители" нямат нищо общо с възрожденските будители, а просто са си купили възможност за по-голямо общствено влияние. И понеже у нас, "който плаща, той поръчва музиката", ясно е защо музиката на медиите по време на тия избори свиреше предимно за ГЕРБ и за Бойко Борисов. Както се разбра, в името на победата управляващата партия хвърли над 50 млн. лв. и си напазарува 36 рекламни фирми, социологически агенции, вестници и телевизии да обработват съзнанието на българите. Затова е очевидна "информационната доминация на ГЕРБ и свръхприсъствието на премиера в медиите", както се отбелязва в изследването. Затова и основният извод е, че отношението към Бойко Борисов в пресата е устойчиво позитивно. С незначително малки изключения.
Някога като не можеш "да мелиш брашно" с главния си редактор, пускаш си молбата за напускане и отиваш на друго място. Сега това е почти невъзможно. И ако не искаш да попълваш армията на безработните, трябва да играеш по свирката на боса. А в повечето случаи той, за да му върви успешно бизнесът, гледа да е в добри отношения с властта и по тази причина й слага в краката лоялността на собствената си медия. Е, да, журналистите в нея не са свободни, пишат и говорят не каквото мислят, а каквото трябва и егото им на хора с обществена значимост страда, но материалното им положение е стабилно. Вярно, че това е парекселанс продажба, но и с това се свиква. Макар че няма по-страшно - и в професията, и в живота - от това да загубиш уважението към себе си.
"Медиите загубиха много от ценностните си ориентири. Ръководят се от краткосрочни и дългосрочни цели за печалба", обобщават от фондация "Медийна демокрация". Според нея възприемането на медиите като бизнес структури води до ограничен плурализъм. Можем ли тогава да говорим, че в България има въобще демокрация?
Доста по-рано от нас това са го забелязали студенти в Харвардския университет, които веднаж бяха попитали как може да сме демократична страна, след като нямаме свобода на словото. Ами просто не сме...