От "сини робини" до герои на социалистическия труд

Йордан КОВАЧЕВ

В детските си години живях в един от крайните и бедни квартали на Варна, който граничеше с фабриката на Асен Николов - АД "Текстил". Имах роднини, които работеха там. От тях съм слушал, че животът им е труден, защото и двамата работили "само за един хляб", а положението на тези работнички, които живеели в района на фабриката, било още по лошо.
Когато непосредствено след 9 септември 1944 г. започнах да работя там, узнах за теглото на тези работнички, наричани в района "сините робини" на фабриканта Асен Николов.
Асен Николов е роден през 1885 г. в с. Микре, Ловешко, в богато селско семейство. По професия е механик, но не се задоволява с това. С наследството от баща си изгражда бояджийска фабрика в района на кв. "Сес Севмес" (днес кв. "Аспарухово"), а през 1919 г. и със зестрата на жена си (дъщеря на фабрикант от Белгия) закупува фабриката на братя Хаджидечеви, която

имала 240 стана

и била обслужвана от 200 работнички. Но стремежът му към забогатяване не спрял. В продължение на 25 години той разширява фабриката и увеличава становете на 650, като наред с това създава предачен цех с 21 000 вретена и по този начин се освобождава от задължението да закупува прежда за неговата тъкачна. През тези 25 г. закупуваният памук преминавал през предачния цех, тъкачната и бояджийския отдел и излизал на пазара за продажба. За да стане това, там са работели 12 000 работници, предимно жени.
Наред с тази фабрика Асен Николов притежавал акции и в други предприятия. Имал постройки в гр. Варна, а през 1934 г. закупил от общината 2000 дка земя, граничеща с фабриката. Там наред със земеделските култури се отглеждал и добитък, а така също и птици, сърни, елени, като всичко било за износ и отчасти - за изхранване на работничките. Печалбата от износа била предвидена за закупуване на памук. Кварталът и с. Галата не могли да го задоволят с работна ръка, затова се набирали работнички от далечни райони - Врачанско, Ломско, Видинско, в които не знаели нищо за условията на работа в предприятието. На жените било обещавано, че ще живеят в района на фабриката и ще работят по 8 часа на ден. Срокът на договорите им бил 2 години, през които те трябвало да получат една шевна машина,

2000 лв., 12 м плат и един костюм

Щом прекрачели прага на фабриката, действителността се оказвала друга.
Работничките имали право да пишат само две писма на родителите си и също толкова да получават. Всички останали се унищожавали. Право на свиждане - само един път в месеца, с родителите, в присъствието на надзирателка. Ако се говорели неща, които уронват престижа на господаря, на провинилите се налагала глоба или се превъзпитавали с пръчка.
"Сините робини" нямали право да разговарят с други хора, нямали право да излизат извън оградата на фабриката, освен под строй и с надзирателка. Книгите били забранени. Имали само Библията. Освен работата във фабриката, трябвало да вършат и всичко, което им се нареди. Трябвало да бъдат послушни, търпеливи, работливи, за да получат онова, което е в договора. Такива били законите на фабриката. Работа от сутрин до вечер.

Болните били уволнявани

Постоянно били идеологически обработвани, за да могат безропотно да изпълняват всички нареждания и заповеди.
Победата на 9 септември 1944 г. уплашила много господаря, защото можело да се разкрият неговите престъпни деяния - гавра с момичетата и убийството на две от тях. Затова той спрял работата на фабриката. Идеологическата обработка на работниците забавяла хода на разкритията за положението в предприятието. След осъждането на Николов и преименуването на фабриката, голяма част от работничките участвали в мероприятията, организирани от профкомитета. Към м. март 1945 г. вече всички започнали да работят на два стана.
Опитната тъкачка Кръстана Богданова по свое желание в началото на 1946 г. започва да работи на четири стана. Веднага я последват и други, като изпълняват своите определени норми. За техните успехи предприятието ги награждава с плат и това става на общо събрание. Примерът им подтиква и останалите да преминат на четири стана. Този опит дава добри резултати и за кратко време тъкачният отдел се разделя на бригади, като дейността им се отчита на събрания, а за постиженията им тъкачките биват награждавани.
Първа дава пример с работа на повече станове Маруся Тодорова, като

от 5 стана стига до 12

Опитните тъкачки не желаят да останат назад и започва надпревара коя да обслужва повече станове. Ето и имената на най-добрите - Марийка Стефанова, Маруся Калинова, Сава Михайлова, Златка Маринова, Атанаска Димитрова, Софка Андонова. До края на 1946 г. общо 126 тъкачки преминават на работа на повече от 5 стана.
Новото ръководство на фабриката постоянно подобрява условията на работа. Открит е стол за хранене, отличилите се работнички и хора от техническия персонал са изпращани на почивка в националните курорти. Направени са значителни разходи за подобряване на медицинското обслужване и санитарно-хигиенните условия във фабриката.
По време на купонната система 1946-1948 г. 1% от свръхпроизводството се обменя за продукти и се дава на работничките. През 1947-1948 г. се организират курсове по ограмотяване, по шев и кройка. Открит е първият фабричен детски дом за децата на работничките. Отличилите се са изпращани да завършат текстилното си образование, а тъкач-майсторите и ръководителите на смени - на специализация в СССР.
За постиженията на колектива на фабрика "Първи май" неведнъж пишат вестниците, говори се за по радиото. От много градове

идват делегации да обменят опит

и да видят как се постигат такива успехи. Много от работничките бяха награждавани с ордени и медали, а най-добрите - обявени за герои на социалистическия труд за постигнати големи успехи в производството. Ето и имената на някои от тях - Сава Михайлова, Атанаска Димитрова, Янка Тодорова, Елисавета Стефанова, Златка Маринова, Анка Петрова, Маруся Тодорова.
Така преминаха първите пет години на трудовия колектив на фабрика "Първи май".
Неотдавна прочетох статия за "Първи май", в която се казваше, че "...от някогашната фабрика "Първи май", гордостта на нашата страна, сега е останал само теренът да се продаде."


Маруся Тодорова, работничка в Тъкачна фабрика "Първи май" във Варна, започнала работа на 15 години. Първо обслужва един тъкачен стан и постепенно стига до 12


През 2014 г. фабрика "Първи май" е разрушена, теренът е разчистен за строителство на многофункционален комплекс от затворен тип