От пролетта петролът и газът може да поевтинеят

Румен ГЪЛЪБИНОВ

Има някои предвиждания, които казват, че цените на петрола на международния пазар през първото полугодие на следващата година ще продължат да растат. Но от средата на 2022 г. се предвижда да започнат леко да намаляват. Това ще даде възможност от средата на следващата година да понаваксаме малко, да купуваме, да пазаруваме, въобще да повлияе на стандарта ни на покупателна способност. И може би не с края на зимата, а с края на пролетта да дойде стабилизиране на цените на енергоносителите - основно на петрола, а също и на газа, които са в основата на инфлацията.

Досега високите цени на тока ги усетиха тези, които са на свободния пазар - фирмите. Те получиха скокообразно увеличени сметки, въпреки че държавата се опитва да им помага. Обикновено от началото на новата година КЕВР се произнася за цените за следващия тримесечен или шестмесечен период. Има очаквания да се промени цената на електроенергията за битовите потребители, за семействата, които са на регулирания пазар. Досега тях не ги засегна директно цената на тока, но след Нова година може да се очаква повишение, говори се за до 20%. А също се очаква евентуално повишение и на топлоенергията, и на цената на водата. За хората в градовете, които се отопляват на ток или с парно, ще има увеличение на разходите, може би в размер на 15-20-25%. Но и за хората в малките населени места, които се отопляват традиционно с дърва и пелети, също има увеличение, защото дървата за огрев и пелетите поскъпнаха. Очертава се по-скъпа за отопление зима за всички.

У нас ръстът на инфлацията, която е 6% към края на октомври, изпреварва значително ръста на БВП, който последно бе отчетен от "Евростат" на 0,4%. А това е най-ниското ниво сред всички останали държави в ЕС. Ние се възстановяваме, но най-бавно, с най-ниски темпове. Ако това състояние продължи две поредни тримесечия - октомври 2021 - март 2022 г., тогава в началото на април ще може да се каже дали сме били в стагфлация. Ако нищо не можем да променим, следващото е да се върне рецесията, да отидем на отрицателен ръст на БВП, на спад, както бяхме през 2020 г. Мисля, че никой не иска да става това. Макар и с малко, трябва да се опитаме да сме на плюс. Трябва да ускорим ръста на БВП. Лошото е, че ни застигна четвъртата КОВИД-вълна. Заради въвеждането на зелените сертификати, а и на други рестрикции, има задържане на стопанската дейност и въобще на бизнес активността. В тази сфера ще има задържане. Може да се повиши и безработицата. Още през първите седмици на ноември се видя, че макар и с малко се увеличават повече освободените хора, отколкото наетите. Дано да е само временно явление и да успеем да обърнем тази тенденция. 

В края на 2021-ва, за съжаление, ще отчетем, макроикономически показатели, които са се влошили от началото на годината, вместо да се подобряват. Мисля, че оказа влияние и политическата обстановка. Годината ни мина в избори. Не казвам кой е виновен, но това са фактите. Добре би било следващата година да не правим толкова често избори.

Държавата ще трябва да предвиди компенсации на хората заради високите сметки - както за подпомагане на енергийно бедните, така и по линията на цялата социална дейност: пенсии, минималната работна заплата, за майките, за семействата и т.н. Трябва да си направим обаче сметка откъде ще вземем тези пари и как ще финансираме тези увеличени разходи. Затова е важно кога ще приемем бюджета за следващата година. 

Дали цените на храните ще растат, зависи отново от цените на енергоносителите. Годишно храните при нормални условия поскъпват между 3 и 5%. Но поскъпването през последните две години е значително - с 15-25 дори до 30%. Най-много страдат хората с фиксирани доходи - фиксирана пенсия, социална помощ и т.н., защото доходите им не се индексират бързо с инфлацията. Надявам се най-късно до средата на следващата година да спрат да растат цените на храните. Преодоляването на проблема с КОВИД-19 е предпоставка да преодолеем и икономическите проблеми.

(Становището на автора е извадка от интервю, излъчено в Следобедния блок на БСТВ)